Гръцката бездънна каца

Атина обещава да удвои усилията в реализирането на икономии и да започне с разграждането на планината от дългове. Паралелно с това за първи път е налице и воля държавата да започне да се освобождава от държавните фирми. Всичко това гръцкият премиер Папандреу обеща в Люксембург на шефа на еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Накратко обещанието гласи: този път Гърция наистина ще се захване сериозно с реформите.

Така бе постигнато съгласие Гърция да получи следващия транш от 12 млрд. евро от спасителния чадър, който е на обща стойност 110 млрд. евро. С тях застрашената от банкрут държава ще може да покрие падежите по следващите плащания на кредити. Всъщност ЕС и МВФ нямаха алтернатива - ако не бяха се съгласили да освободят транша, това със сигурност щеше да направи Гърция неплатежоспособна, от което щяха да произтекат непредвидими негативни последици.

Гръцкият премиер Папандреу знае това много добре. Той е наясно, че дори само заради личния си интерес другите страни от еврозоната няма да оставят Гърция сама. Сега на него ще му се наложи да прокара новите мерки с икономии през парламента на страната още преди следващата европейска среща на върха след 3 седмици и да преживее следващата обща стачка. Дали ще успее - това засега не е много ясно.

Затова пък става все по-ясно, че графикът с падежите по гръцките заеми не са най-добрата основа за финансовото саниране на страната. Оставаме с впечатлението, че се вземат решения до следващия падеж - без дългосрочна стратегия и визия. Това и налага да започне обсъждането на следващия спасителен чадър, тъй като вече е пределно ясно, че Гърция няма да е в състояние от догодина сама да започне да се рефинансира от частния капиталов пазар. Към обещаните на страната 110 млрд. евро страната се нуждае от още около 60 милиарда спешни заеми. Засега не е ясно как частните кредитори ще се включат в този "Спасителен чадър 2" за Гърция.

Гърция все повече заприличва на каца без дъно, в която се наливат пари без никакъв резултат от това. Нови и нови програми за икономии задушават икономиката. Страната може да бъде подпалена от социални недоволства, чуждите капитали отдавна бягат от нея. Най-лошото обаче е, че страни като Ирландия и Португалия вървят по същия път и са кандидатите да се превърнат в следващите тежки пациенти, макар положението в тях да не е станало толкова сериозно както в Гърция.

На този фон на ЕС не му остава нищо друго освен да се надява, че предписаната рецепта някога ще започне да дава резултати. Повечето експерти обаче са на мнение, че Гърция никога няма да успее да върне заемите. Все по-реални стават възможно преструктуриране на задълженията, пълзяща инфлация или обезценяване на валутата - очевидно за всички. Въпросът е не дали, а кога ще стигнем дотам.