Габриела фон Хабсбург — жената, която превърна метала в светлина

/КРОСС/ Тя е внучка на последния император на Австро-Унгария и дъщеря на престолонаследника Ото фон Хабсбург. Но вместо да живее в сянката на името си, Габриела фон Хабсбург избира да гради свой свят - от стомана, светлина и вътрешна свобода. Скулптор, преподавател и бивш посланик на Грузия в Германия, тя е доказателство, че благородството не идва само по рождение - то се изковава.

„От малка знаех, че ще бъда артист. Името Хабсбург има тежест, но аз исках да му придам друга стойност - чрез изкуството", споделя тя. Родителите ѝ я насърчават да следва таланта си - не нейната титла, а собствената ѝ страст.

Без дом, но с посока

Детството ѝ обаче не било като от приказка. След разпадането на империята семейството ѝ живее извън Австрия и няма право да се върне у дома. „Не ни беше позволено да влизаме в Австрия, въпреки че бях австрийски гражданин. Разбрах какво означава граница още като дете", разказва тя.

Така още от малка Габриела се научава, че домът не е място, а състояние на духа. „Когато за първи път пътувах извън Европа и ме попитаха откъде съм, отговорих - аз съм европейка. Европа е моят дом", споделя тя.

Грузия - сърцето на свободата

След падането на Желязната завеса Габриела тръгва на изток и попада в Грузия - страна, която се превръща в нейния духовен дом.

„Още с първото си посещение почувствах, че Грузия е специална. Поканиха ме да преподавам, после станах професор, а след това и посланик на Грузия в Германия", споделя тя с усмивка.

Връзка с България

Габриела фон Хабсбург познава добре и България. „Била съм много пъти. Имам и близки семейни връзки тук, хора, които обичам. Като артист се запознах със Стефан Стоянов, който ме представлява", казва тя.

Скулптор на светлина

Металът е нейната стихия. „Когато за първи път заварявах, разбрах, че металът се слива сам със себе си - създава ново тяло. Влюбих се в стоманата. Тя няма граници, отразява светлината и сенките, както живота сам по себе си", казва тя.

Нейните скулптури дишат - студената материя оживява, превръщайки се в поезия от форми и светлина.

Майка, баба, вдъхновение

„Семейството ми дава повече вдъхновение, отколкото осъзнавам. Децата и внуците ми са най-големият подарък в живота."

И когато я питаш как би обобщила живота си с една дума, тя се замисля: „Може би не с дума, а с изречение - имах късмет да съм родена в позитивно семейство. То ми даде оптимизъм към света и към всичко, което ми се случва".