Левон Хампарцумян: Няма да има крах на еврото

Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водещ: Досега говорихме за протестите на зърнопроизводителите, ще видим наистина дали премиерът Бойко Борисов ще се разбере и въобще какъв ще е изхода. Но да не забравяме, че днес е Никулден, също ден на банкера, ден на Бургас. Добро утро казвам на господин Левон Хампарцумян, тук на живо в студиото. Обявих сутринта на нашите зрители, че трябваше да ви гостуваме, бяхме се подготвили чудна риба да ни направите, но се оказа, че живеете в дупка...

Левон Хампарцумян: Рибата няма да остане неизядена.

Водещ: Няма да остане неизядена, сигурна съм. Радвам се, че ви виждам и честит празник разбира се.

Левон Хампарцумян: Честит празник и на вас.

Водещ: По традиция, какво правите на Никулден, как го отбелязвате?

Левон Хампарцумян: А, как го отбелязваме? Довечера ще имаме един коктейл на Асоциацията на банките в България, ще получим един куп поздравления от ляво, от дясно, отвсякъде и после ще пием по две чаши, или малко повече с вино, ще се видим с колеги... от този тип неща. Все пак е работен ден.

Водещ: Така е, все пак е работен ден. Кажете все пак по повод поздравленията. Да вярваме ли на финансовия министър Симеон Дянков, който преди няколко дни каза, че българските банки са едни от най-стабилните банки?

Левон Хампарцумян: Няма основание да не му вярвате. Още повече, те не са стабилни заради господин Дянков, а защото след катастрофата 1996-97 година бяха наредени  по начин, който по-трудно да се дестабилизират и да влязат в криза. Разбира се, на господин Дянков трябва да му се признае, че удържа да не влезе държавата в преразходи и т.н., което поредица финансови министри, след нашата криза 1996-97 година го правят много успешно, независимо, че са различни като политически пристрастия, принадлежности и т.н. Имаме една последователност, което е похвално и редко за нашите земи.

Водещ: Дано да сме доброто изключение в случая. Впечатлени бяхме днес с моя колега от Дари кради – Мишо Гюзев, с който заедно правим прегледа на печата,  от челото на „Стандарт” – „Банките жадни за добър бизнес”, това казва Иван Искров, управителят на БНБ, така ли е?

Левон Хампарцумян: Това е така, банките искат да имат добри клиенти. Но, банките не създават успеха. Успехът се създава от предприемчивостта на предприемачите в България – чужди, български и т.н. А банките просто предоставят финансовите услуги този успех да се случи.

Водещ: Растат ли обаче лошите кредити?

Левон Хампарцумян: Естествено, в момент на икономически затруднения, стагнация, спад в брутния национален продукт, икономически криза, финансова криза такава, каквато е, да имаме и нарастване на лошите кредити. В момента, в който стъпим в другата фаза на устойчив растеж, лошите кредити ще намалеят, търсенето на кредитите ще започне да се увеличава. Хората ще се чувстват по-уверени да потребяват в личен план и да инвестират на фирмено ниво – в нови неща, в разширение на бизнес, в наемане на хора, и всички тези позитивни ефекти на растежа, които бихме искали да имаме.

Водещ: Кажете, господин Хампарцумян, какво бихте посъветвали хората, които наистина имат проблеми с обслужването на кредитите си? Аз останах с впечатлението, че когато човек има такъв проблем, или част от хората, които имат такъв проблем, някак си предпочитат да се скрият, да забравят проблема, да скъсат връзка с банката, на която дължат пари, мислейки си, че по този начин ще си решат проблема?

Левон Хампарцумян: Ако изключим хората, които злонамерено не искат да върнат парите, там е друга история, там няма... тях не ги съветвам..., но има и такива хора, като ги изключим, те не са много, всички, които имат намерение някак си да се разплатят с дълга си, в момента, в който имат затруднение да го изплащат, трябва да говорят с банката. И съм сигурен, че в 99 процента от случаите, ще се намери решение по-добро от това, което те имат в момента.

Водещ: Колкото до другото... на макрониво нещата, Берлин и Париж ще спасяват еврото с нов европейски договор.

Левон Хампарцумян: Няма друга игра. В ЕС живеят около 500 милиона души и живеят най-хубавите животи в света, те трудно го осъзнават бъдейки вътре, но висок жизнен стандарт, силни икономики, които в момента са в затруднения, защото се правят публични преразходи, тоест, имат нужда от структурни реформи. Европейският съюз има нужда от пренаписване, защото очевидно така не работи и Франция и Германия, особено са в челото на реформаторите. Те казват малко силово: -Ако не направите еди какво си, няма да помогнем да излезем от там, от където сме...

Водещ: Ще успеят ли обаче Саркози и Меркел?

Левон Хампарцумян: Надявам се да успеят, защото другият сценарий е на колективно самоубийство на 500 милиона души, а пък те няма да искат да го направят, повярвайте ми. Ще искат да си живеят хубавите животи. И в крайна сметка ще трябва да се намерят новите правила, при които има по-висока степен на интеграция  между държавите, по-висока отговорност спрямо фискални бюджетна дисциплина и съответно условие Еврорегиона - Европа такава каквато е, с Еврозона по-голяма, по-малка, да расте. Като най-вероятно ние ще имаме изгода от това нещо,  защото ние сме били традиционно дисциплинирани в това нещо, въпреки че сме прекалено малки за да влияем в положителна и в отрицателна посока. Ние можем да бъдем само добър или лош пример. Но, фактор в икономиката на Европа сме много мънички, за да бъдем определящ фактор в това отношение.

Водещ: Колкото до краха на еврото, което разбирам, мнозина смятат за твърде прибързано като извод и прогноза...

Левон Хампарцумян: Няма да има крах на еврото.

Водещ: ... Та по повод тези,  мрачните прогнози, чувам сега различни призиви в какво да държим парите си, в какво да влагаме парите си. Не в евро, а да пестим парите си в евро, в швейцарски франкове?

Левон Хампарцумян: По принцип лева и еврото знаете, че са вързани с една много твърда връзка. Този, който има нужда от евра, да си взима евра, този, който има нужда от левове, да ни взима левове. И двете валути са достатъчно стабилни, достатъчно скъпи. Ако някой реши да влезе в друга валута, с цел... де факто, да влезе във валутна спекулация, носи валутен риск. Знаете в Полша, в Унгария, в Централна Европа проблемът с... кредитите с швейцарски франкове, защото лихвата по швейцарските франкове беше изключително ниска. Един куп хора, много умно, решиха да влязат в този валутен рис и сега там има политически проблем, защото междувременно швейцарският франк поскъпна, лихвите тръгнаха нагоре и т.н. Хората влязоха в една беля, която сами са си направили и от другата страна никой достатъчно не ги е предупредил... Не е добра идея, тоест, ако някой не разбира валутната спекулация, защото в спекулация трябва да се сложат толкова пари, колкото си склонен да загубиш. Тоест, ако някой иска да спекулира, нека да спекулира, но въпросът е...В крайна сметка, имаме стабилна валута, имаме евро, което в момента има трудности, но тези трудности ще  бъдат преодолени.

Водещ:  Има тук една паралелна вселена, ето, виждате, докато френският президент и германският канцлер се опитват да спасят еврото, виждате тук какво се случва. Зърнопроизводителите с трактори са пред Храм-паметника „Александър Невски”...

Левон Хампарцумян: Вижте, то и във Франция изкарват трактори, не ходят чак по Триумфалната арка, но в България е много парадоксално, защото в момента богатите земеделци са пратили наемните си работници да стачкуват...

Водещ: Това ли е вашата версия?

Левон Хампарцумян: Да, много ми е интересно. За първи път стачка с наемници. То е такива, то е прозрачно... Първо, защото някой е платил за тези доста хубави машини, след това е напълнил с гориво, след това им е дал командировки ли, какво там... да дойдат до София, малко да се поразходят. Защото те сега нямат работа на полето и могат да си го позволят.

Водещ: Стачката в БДЖ обаче остава. Вече дванадесети-тринадесети ден...

Левон Хампарцумян: Това са структурни проблеми, които трябва да се решават.

Водещ: Пенсионната реформа, атакувана от синдикатите...

Левон Хампарцумян: Всичко това трябва да се решава...

Водещ: Въпросът е, докъде ще ни доведе това?

Левон Хампарцумян: Правителството, като дойде на власт имаше, като че ли добри намерения да се правят реформи. Разбира се, реформите политически носят негативи. След това някак си действието се замести с пиар. Обаче пиарът не може дългосрочно да решава проблемите. В един момент проблемът, който си замел под килима или си отместил малко встрани, той продължава да си е проблем, расте си и т.н. Затова отлагането на реформите в продължение на почти десетилетия са с много ясни и разбираеми причини. Защото реформите 1996-97 година нямаше как да не бъдат направени, защото те се направиха върху развалините на предишното устройство на държавата. След това имаше добри години, донякъде заради реформите, донякъде заради това, че светът вървеше много нагоре и на всички им се стори: -Може би може да не правим реформи, пък нещата не са толкова лоши. Разбира се, измамно чувство. Европа трябва да прави реформи, България трябва да прави реформи и се боя, че ние ще трябва да свикнем да живеем в свят, който е много бърз, много динамичен и ние трябва да се нагласяме към него, защото няма светът да се нагласи към нас. Ние не се състезаваме със себе си, състезаваме се със света.

Водещ: Хайде да завършим с рибата. Добър готвач ли сте, по принцип?

Левон Хампарцумян: Приятелите ми казват, че съм добър готвач.

Водещ: Какво обичате да готвите най-много? Какво ви се отдава?

Левон Хампарцумян: Е, обичам. Аз всъщност не готвя много сложни неща, примерно скариди, понякога някакви задушени риби. Имам едно барбекю, където мога да ви направя всякакви неща на скара, бон филета, наденички...

Водещ: Като ви слушам, още по-яд ме хваща за това, че не можахме...

Левон Хампарцумян: Можем да направим някой ден предаване, ще дойдете и ще готвим колкото искате.

Водещ: Готов ли сте?

Левон Хампарцумян: Да, само да не е директно в ефир, защото очевидно антените не хващат от там, където живея. 

Водещ: Очевидно, вие живеете в дупка. Сещам се, преди години пресата шумеше много, че Народното събрание се намира в някаква черна дупка...

Левон Хампарцумян: Не живея в дупка, живея в радиосянка.

Водещ: Да, радиосянка. Виц за банкер ще ми кажете ли, защото много ви поднасят? Имате ли си нещо любимо...

Левон Хампарцумян: Не, нямам да ви кажа. Още повече „банкер” като професия не съществува. Това е по-скоро сборно понятие на един доста голям набор от професии, специалности и умения, които хората може би не обичат особено, или не разбират особено. Но, всъщност е финансова инфраструктура на нашето общество, без която просто не може. Тези призиви – да махнем банките. Добре, ще ги махнем, но с какво ще ги заместим?

Водещ: Имате предвид тези млади хора, обединение в това международно движение – „Окупирай Уолстрийт”?

Левон Хампарцумян: Да, окупират и т.н. Разбира се, има в една поговорка, или една приказка, че „Ако човек на двадесет години не е комунист, значи няма сърце, ако на петдесет години е комунист, значи няма акъл”. По същия начин тези хора млади, които искат нещо да променят света, нещо не им харесва и те го правят. Но, разбира се, не е това начина.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Радвам се, че все пак се видяхме. Още веднъж – честит празник.