22 години след трагедията: Допуснаха международна правна помощ по делото с потъналия кораб „Хера“

/КРОСС/ Варненският окръжен съд уважи исканията на Софийска градска прокуратура за събиране на нови доказателства чрез международна правна помощ по делото за потъването на моторния кораб „Хера".

В проведеното заседание прокуратурата, представлявана от прокурор, настоя за изискване на пълния видеозапис от подводния оглед на кораба, както и за призоваване и разпит на чуждестранни свидетели.

Съдът прие, че тези доказателства са необходими за изясняване на фактите и уважи направените искания. В същото заседание беше отменена и глобата, наложена на Софийската градска прокуратура в предходен етап от процеса, след като съдът прие, че неявяването на прокурор е било по обективни причини, независещи от административния ръководител.

Делото „Хера" остава едно от най-тежките морски произшествия в новата история на България.

На 13 февруари 2004 г. българският товарен кораб под камбоджански флаг потъва в Черно море, на около 7,5 мили от Босфора, в турски териториални води.

На борда загиват 19 моряци - 17 българи и двама украинци. Корабът превозва над 11 750 тона въглища от Мариупол към турското пристанище Гебзе.

В следващите дни турски военни, български екипи на Гражданска защита и БЧК участват в мащабни издирвателни операции по море, въздух и суша.

Екипажът на българския кораб „Вежен" става свидетел на трагедията. Капитан Миланов изпраща телеграма до Параходство „Български морски флот", описвайки как „Хера" потъва пред очите им.

Опитът за спасителна операция е осуетен от бурното време, а турските власти изпращат хеликоптери. Според турските медии корабът е потънал при излизане от пролива към Черно море, в условия на силни ветрове, снеговалеж и ограничена видимост.

По данни на турската брегова охрана моряците вероятно не са успели да напуснат кораба. В 12:23 ч. от „Хера" е подаден сигнал за проникване на вода в първи трюм, а четири минути по-късно връзката е прекъсната.

Спасителите предполагат, че носът е потънал бързо, корабът се е преобърнал и екипажът е останал затворен вътре.

Корабът е открит да лежи под 73,5 метра дълбочина, на десния си борд, с липсващ капак на първия хамбар. Извадени са телата на едва петима моряци - трима българи и двама украинци. Останалите остават завинаги в неизвестност.

Разследването установява, че „Хера", построен през 1975 г., е бил в компрометирано техническо състояние.

Според експерти металът на корпуса е бил силно амортизиран. Изпълнителният директор на „Морска администрация" капитан Пейчо Манолов заявява тогава, че корабът не е подавал SOS, а само сигнал за нужда от буксир. Впоследствие се установява, че конструкцията е отслабена след ремонти с ламарини под допустимата дебелина и след преустройство, извършено без уведомяване на класификационния регистър, в нарушение на конвенцията SOLAS.

Експертизите на Института по хидродинамика и аеродинамика към БАН заключават, че влошената конструкция е довела до деформация на корпуса при бурята, разхлабване на люковото закритие, проникване на вода, смесване с въглищата и загуба на устойчивост, довела до потъването.

Днешното решение на Варненския окръжен съд за допускане на международна правна помощ отваря нов етап в процеса, който цели да изясни напълно причините за трагедията и да установи отговорността за смъртта на 19 моряци, останала неразкрита повече от две десетилетия.