Колко реалистична е цената на хляба

/КРОСС/ В никакъв случай цената на хляба не може да бъде свързвана с политическа демагогия, с мирис на избори, с военна технология и "продоволствена криза". За цената на хляба трябва да говорим открито, честно. Повишението е факт. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите. Тя е категорична, че доставената цена на хляба към веригите е доста по-ниска от плащаното от потребителите:

„На всеки лев в търговската верига остават под формата на печалба 30 стотинки. Отделно едни 15 стотинки се ползват за реализация на хляба! При реализацията на хляба не е необходимо да има консултант, който да подава хляба на потребителя. Потребителят сам си взема хляба от регалите. Второ, цената е придружена винаги с едни 20% ДДС към държавата, които представляват 20 стотинки. Така от лева, като съберете изредените от мен компоненти, сами разбирате, че за хлебопроизводителя-доставчик остават 35 до 40 стотинки“. 

Тя е категорична, че върху цената на хляба натиск оказва не само цената на зърното, но и на петрола, както и фонд „Работна заплата“, тъй като хлябът се произвежда през нощта, а желаещите за подобна работа са малко. В последните години заплатите в сектора са се повишили с 250% и са средно около 1800 лв.

Икономистът Георги Вулджев от Българското либертарианско общество и Експертния клуб за икономика и политика характеризира разговорите на министъра на земеделието с търговските вериги относно цените на хляба като „на практика опит за някакво централно планиране на ценовия механизъм в икономиката“:

„Въпреки че се водят преговори в момента с големите търговски вериги, нищо не се казва за по-малките дистрибутори – дребните магазинчета, които ще пострадат, ако търговските вериги се съгласят да продават без печалба. Ако веригите могат да си го позволят, защото имат много повече капацитет да съкращават разходи от различните пера на своята дейност, дребният и средният бизнес не могат. В кварталните магазинчета една от основните стоки, която се продава най-много, е именно хлябът и ако трябва тази стока да се продава без печалба, това ще навреди на техния бизнес страшно много. Това е нещо, което не се отчита достатъчно добре нито от министерството, нито от медиите“.