Станимир Хасърджиев, НПО: Жертвите на хроничните заболявания може да са много повече от тези на COVID-19

/КРОСС/ Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация (НПО), в интервю за предаването „Добър ден, България" на Радио „Фокус".

Водещ: Здравната система е подложена на безпрецедентен натиск през последните дни, макар това да беше очаквано и да се подготвяхме. Уви, оказа се, че достъпът до здравна помощ не е безпроблемен дори в столицата. Местата в болниците за инфектирани пациенти не достигат, Спешната помощ не успява навреме да отиде до пациентите. В същото време не са малко случаите на пациентите, които имат нужда от навременна хирургична интервенция или планирано лечение. За това алармират от Националната пациентска организация.

Г-н Хасърджиев, фатално ли е забавянето или отлагането на планово лечение? Какво показва опитът от първата вълна от COVID пандемията, когато също бяха отменени тези операции?

Станимир Хасърджиев: За съжаление, опитът от първата вълна, и не само от тази епидемия итази ситуация, показва, че при подобни ситуации рязко спада броят на хората, които се обръщат към лекар, дори да имат проблем. Не защото хората не искат, а защото просто нямат
тази възможност, в каквато ситуация в много по-големи и тежки размери се намираме в момента. Много хора, а и техните лекари, отлагат във времето както планирани прегледи, така и някои от процедурите и терапиите, които се налагат да се извършват при пациента се отлагат във времето. Проблемът тук е, че прекалено дълъг стана този период, предвид факта, че т.нар. „първа вълна" беше едва преди няколко месеца, натрупват се огромен брой пациенти и хора, при които биха могли да настъпят различни заболявания, без те да бъдат диагностицирани навреме. Отлагането в момента и спирането на плановите приеми не смятаме, че е стъпка в добра посока. По-скоро трябваше да използваме тези месеци да реорганизираме системата си по начин, по който да се позволи, да е възможно паралелно да върви, както грижата за инфектираните пациенти, така и да не прекъсва грижата за хронично болните пациенти, защото за съжаление резултатът ще бъде доста, доста лош в края на всичко това. От една страна, да се надяваме, че няма да са толкова много жертвите на COVID инфекцията, но от друга страна, жертвите на хроничните заболявания, които така или иначе ги има с или без COVID-19, може да са много повече като бройка на финала на тази битка.

Водещ: Струва ми се, не знам доколко ще се съгласите с това мое усещане, че дори да не са отменени плановите операции, пациентите са изправени пред решението да изберат една от двете злини: дали да не лекуват хроничното си заболяват или да рискуват да се заразят с COVID-19.

Станимир Хасърджиев: Абсолютно сте права. За съжаление действителността в България е такава, ние не спряхме да алармираме цяло лято и сега продължаваме сериозните усилия. В България системата е така направена, че тя на практика помага човек лесно да се инфектира в една такава епидемична обстановка. Нямаме електронно здравеопазване, пациентите с различни хронични заболявания, дори пациентите със сериозни увреждания и нарушена подвижност са задължени сами да ходят по институциите, да се редят по опашки, да взимат документи, да внасят, да се молят на някой, за да получат жизненоважно лекарство или някакво помощно средство, за което е ясно, че им е необходимо и няма нужда да бъдат разкарвани. Системата трябва да бъде така организирана, че да е удобно на пациента. Тази ситуация с COVID-19 е още по-опасна за тези хора и не само за тях, опасно е и за лекарите, за хората, които се грижат за тях, защото ненужно се създават предпоставки да се разпространява инфекцията. Призовавахме наистина спешно да се променят, да се създадат някои новости и облекчения, да се електронизира, доколкото е възможно този процес, за да не се налага хората излишно да влизат в лечебно заведения, само за да получи къс хартия с подпис и печат. Така че
не използвахме добре това време. Да се надяваме, че през следващите месеци държавата ще изпълни ангажимента си поне рецептата да бъде в електронен вариант, протоколите за лечение от Здравната каса да могат по някакъв начин хората по облекчена процедура да получават лекарствата си и да не се подлагат на тези рискове. Ето защо смятам, че трябва да се реорганизира цялата система по начин, по който да позволи тези хора да продължат да имат достъп до медицинска помощ, да позволи достъп до техните лекари, макар по електронен път или дистанционно тези хора трябва да могат да бъдат консултирани от техните лекари. В българския правен мир не съществува такова понятия все още, макар и ние да сме европейска държава и да живеем в XXI век, а COVID-19 не просто чука на вратата ни, той вече е добре уседнал гост в нашата държава, единственият начин да се борим е този: чрез дистанция, чрез реорганизация на всичко, което правим в ежедневието си и най-вече с начина, по който се предлагат медицинските услуги в държавата.

Водещ: Пациенти с хронични заболявания, които получават лекарства по линия на НЗОК ,трябва да отидат до личния си лекар, за да им бъде издаден протокол за получаване на лекарствата. Какво е решението така че пациентите да не рискуват заразяване с COVID вирус при посещение при личния лекар?

Станимир Хасърджиев: Решението е изключително семпло и просто - въвеждане на дистанционен, електронен начин или автоматично да се преиздават тези рецепти, както Касата направи по време на „първата вълна" - удължи протоколите в рамките на 2 месеца. Това обаче само по себе си не е решение за много от тези пациенти, защото автоматичното удължаване на протоколи или рецепти категорично не означава, че всички тези пациенти имат нужда от тези лекарства, да не кажем, че при някои от тях би могло да е настъпило някакво изменение, усложнение, което се нуждае от медицинска намеса.

Водещ: От промяна.

Станимир Хасърджиев: Разбира се. Не може така с лека ръка да се казва: „ На всички ще се удължат протоколите и всичко ще е наред". Дори една консултация по телефон с лекар би могла да бъде много полезна за такъв пациент, стига Здравната каса и българската държава да признае, да регламентира този процес. Защото съгласете се, че не е редно и не смятам, че в момента с COVID-19 трябва да се инатим и да не въвеждаме такива новости, които отдавна са
утвърдени практики по света.

Водещ: Отново стигаме до старата тема за електронизация на здравеопазването?

Станимир Хасърджиев: Така е. За съжаление сега изключително много и остро се вижда голямата нужда здравеопазването да бъде електронизирано. Има много аргументи срещу това, не ми се влиза в подробности, как едва ли не българският народ не разбирал, много хора нямало да могат да се ориентират. За щастие много хора пък ще се ориентират и това ще бъде облекчение за тях, а от друга страна ще даде възможност да обърнем внимание на тези, които няма да могат да се справят с технологиите. Как за една седмица българското образование преструктурира цялата система, и макар несъвършена, тя в момента функционира, докато българското здравеопазване за съжаление е в колапс от месеци. Очаква ни буквално катастрофа през следващите месеци, ако не вземем някои смешни мерки, за да се отпуши системата, включително и вчерашния ни призив за плановия прием и за това да се реорганизира системата по начин, който да позволи и хората с инфекция да получат необходимите грижи, и хората с други заболявания да не бъдат забравяни.

Водещ: От вчера има една нова идея, или поне вчера получи публичност - разкриване на пунктове пред болниците, където пациентите веднага да бъдат диагностицирани и насочвани към съответното лечение. Как коментирате тази идея?

Станимир Хасърджиев: Това е похват, който се използва в много лечебни заведения и е добре познат като подход в Европа. Дали точно „пунктове" ще ги наричаме или отделни входове, или отделни звена в лечебното заведение, които да отговорят за т.нар. „триаж" или първоначално диагностициране и насочване на пациента към съответните кабинети, или за изпращането у дома, ако става въпрос за по-леки случаи, това е добре утвърдена практика в цяла Западна Европа, така че поздравление, че някой се сети и в България да поиска да се случват нещата по този начин. Дали точно ще са полеви условия - фургони или отделен вход, отделен персонал, който ще се грижи за това, това е организационен въпрос. Но така или иначе не може да се очаква пациентът просто да нахлуе в дадено лечебно заведение, да се смеси с тълпата хора, без да знае къде да почука, дали въобще е за там. Знаете какво се случва сега - води линейката някой някъде, нямало места, чакат да се обадят през Координационен съвет, или както го наричат там, който да каже в коя болница да бъде насочен пациентът. Въобще, това не е никак ефективна организация, да не кажем, че е пълна дезорганизация в момента.

Водещ: Лекарите алармират в последните дни, че много късно пациентите с COVID-19 търсят съдействието им. Като начало всички обикновено се лекуват у дома, лекуват обикновени настинки. Лесен ли е достъпът на обикновените пациенти до PCR тестовете, ако не могат да си ги платят?

Станимир Хасърджиев: Никак не е лесен достъпът въобще до медицинска помощ в момента. От една страна разбира се, призивът на лекарите е изключително важен, навременен, от друга страна обаче трябва да е ясно, че хората често биват отпращани - не могат да се свържат с общопрактикуващия си лекар, на спешните телефони, на които звънят, няма достатъчно компетентни лица, които поне по телефон да им дадат съвет, да успокоят случаите, които са полеки, просто са паникьосани и търсят някакъв тип информация и подкрепа. Другите, които наистина имат нужда, се лутат, докато накрая, не дай си Боже, вече е прекалено късно да се направи каквото и да било за този човек. Така че тук отново се виждат пробойните в нашата система - на спешните телефони очевидно продължават да не работят хора, които да прилагат определени алгоритми. Поне на мен не ми е известно, в кои болници може да отиде един пациент, къде има места - това трябва да е публична информация. Като се твърди, че има навсякъде места, защо тази информация не е публична, а се налага линейките да обикалят от лечебно заведение в лечебно заведение и да чакат Координационен съвет да им спусне коя болница трябва да е следващата, в която да заведат пациента. Неефективно, зле организирано, водещо до лоши резултати, фатално за съжаление за много пациенти.

Водещ: Смятате ли, че има рационално зърно в идеята, която беше лансирана от общопрактикуващите лекари - в аптечната мрежа да има достатъчно тестове, които да са на
поносими цени и приложими в домашни условия, така че пациентите сами да могат да направят първоначална диагноза?

Станимир Хасърджиев: Категорично смятам, че в момента в условия на масовост на пандемия, в която има много хиляди пациенти, всички идеи, които правят по-достъпна за пациента информацията дали е инфектиран, дали не е, а и какво трябва да прави вкъщи, как да следи състоянието си, са добре дошли. Това е по-добрият вариант, отколкото липсата на информация и въобще човек да бъде в неведение, и едва ли не да чака решението на съдбата спрямо неговия живот. Националната пациентска организация снощи отвори горещите линии, за да се опитаме да бъдем полезни на хората да се ориентират трябва ли да търсят спешна
помощ или могат да се справят сами вкъщи, както и подаваме достатъчно много информация на хората какво да правят във всяка една от тези ситуации. Дано повече хора да нямат нужда от приемане в болница, но пък дано и да има достатъчно места в лечебните заведения за тези хора, които ще се нуждаят от лекарска помощ и въобще от медицинска намеса.