КТБ е урок за всички

/КРОСС/Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България, пред "Преса"

- Г-н Андронов, отскоро сте председател на Асоциацията на банките в България. Какви са амбициите ви за развитието на сектора?

- Преди да стана председател, бях 6 години член на асоциацията, така че познавам работата й добре. Един от нашите приоритети ще бъде да разясняваме нашите позиции и да защитаваме обосновано интереса на банките. Това включва работа с властите, със законодателите, с обществени организации и с медиите. Друг непосредствен приоритет, по който ние няма да се произнасяме персонално, но ще настояваме за скорошно и качествено решение, е свързан с избора на водещите фигури в БНБ.

- Вече няколко месеца няма легитимен подуправител на управление „Банков надзор" в БНБ. Как това се отразява на сектора?

- Това не носи сътресения на сектора, защото банките си изпълняват рутинните всекидневни задължения, а колегите в „Банков надзор" си вършат работата в нормален ритъм. Но да има титуляр за поста, е важно в дългосрочен план. Защото по този начин ние ще сме сигурни, че има дългосрочна визия и предвидимост в поведението на регулатора и че правилата на пазара се спазват. А и множеството регулаторни и отчетни промени, както и евентуалната оценка на активите налагат подготовката да започне веднага. Назначаването на титуляр е важно и за възстановяването на авторитета на банковия надзор и неговата нормална работа.

- Виждате ли желание у управляващите това да се случи?

- Да, категорично има желание скоро да стигнат до решение, но все пак те са принудени да се съобразят с всички обстоятелства. Най-важното е да изберат професионалисти на всяка от позициите - управител, подуправител.

- През последните дни се чуват идеи за управител на БНБ да бъде назначен чужденец. Мислите ли, че това ще е полезно за банковата система?

- Аз не деля хората на дошли отвън и отвътре. Деля ги на професионалисти, които са верни на правилата, и такива, които не са. Вижда се, че тукашните имат един недостатък - все за нещо от тяхната биография някой ще ги свърже с едни или други политически, финансови или пък други интереси. „Доброжелателите" ще си намерят повод да ги очернят. Това често се случва у нас. Чужденците могат да минат за неопетнени, но пък не познават достатъчно добре конюнктурата у нас и ще им отнеме ценно време, докато се ориентират. Най-важното е да се намери професионалист с доказана репутация.

- През последната година финансовият сектор е в центъра на вниманието. След затварянето на КТБ видяхме редица извънредни законодателни мерки. Как ги приемат банкерите?

- Доста са и затова не може да бъдат обобщени. Едно е сигурно - след голяма финансова криза или катастрофа, правилата се „пренатягат". Целта е да не се повтарят тези събития и се търси възмездие за загубите, които обществото е понесло. Невинаги в такива ситуации се намира най-доброто решение. Политиците сега се опитват да компенсират поне част от загубите, които държавата вече понесе. И второ - да дадат инструменти, ако отново се зададе криза, да се реагира светкавично. Това усилие поначало заслужава подкрепа, но трябва да се внимава да не се премине мярата.

- Каква е вашата оценка от дистанцията на времето - КТБ провал на БНБ ли е или на политиците?

- Вече толкова много време се говори по тази тема, че за всички сигурно е ясно кой е виновен за КТБ. Не може да се стараем всеки ден да си го повтаряме, да се опит ваме да открием някой нов виновен. Достатъчно много хора са били ангажирани с всичко, което се случи. Мисля, че за всеки е задължително след такова нещо да си извлече урок. Много се надявам и политиците, и банкерите, и медиите, и съдебната власт да са извлекли поуки от това, което се случи, защото то е много сериозно. Не бива да се повтаря.

- Кризата в КТБ и бягството на Цветан Василев удариха ли по имиджа на българските банкери?

- Няма как да не го ударят. Парите не обичат да бъдат непрекъснато под светлините на прожекторите, те обичат да работят нормално, комфортно, в постоянна среда без стресове, без шокове. Прекаленият фокус върху банковия сектор със сигурност не е продуктивен и полезен. Но аз донякъде се опитвам да извлека позитивите от това, което се случи. Не е лошо човек да се замисли над причините за станалото и да се опита навреме да коригира действията си. Така че банкерите имат повод за сериозна равносметка за себе си. Но забелязвам и нещо друго, което ме радва - през декември ние плащахме гарантираните депозити на вложителите на Корпоративна търговска банка и само около 1,5% от тях напуснаха банковия сектор. Всички други останаха в търговските банки.

- Това какво означава - че хората имат доверие в системата или просто няма къде другаде да дадат парите си?

- Не знам, може да теоретизираме много за доверието, да правим анкети, социологически проучвания, но няма по-верен измерител от това, че хората си оставиха парите в банките. Честно казано, дори ние, банкерите, не очаквахме толкова много пари да се върнат в трезорите. Мислехме, че вероятно една голяма сума от гарантираните депозити ще отиде като физическа наличност някъде по каси, на различни места по домовете на хората. Но не стана така, въпреки че лихвените проценти на банковите депозити стремително спадат.

- Това доверие донякъде може ли да бъде свързано и с това, че хората не желаят да потребяват заради страха от несигурност?

- Да, хората могат и да не потребяват, но да си държат парите по сейфове. Имаше един период, когато касетките в банките бяха напълно разпределени, защото бяха пълни с пари в брой, само и само да не са на депозит. Тревожният факт е, че трупането на депозити е съчетано с вяло търсене на кредити. Ето ви един от симптомите на несигурността.

- Последната статистика показва, че домакинските депозити са минали над 40 млрд. лв. Банките са пълни с пари, но кога ще се събуди кредитирането? Все пак това е основната ви дейност.

- Ако се осигури дългосрочна политическа стабилност, активността и предприемчивостта на хората и на бизнеса бързо ще се възстанови. Едва ли ще стигне екстремни нива, но ще се усети моментално съживяване. В момента има някаква политическа подреденост, да не я нарека още стабилност, защото всички знаем как е конструирана. Виждаме, че бизнесът и хората лека-полека почват да проявяват по-висок интерес към кредитите. Всичко е въпрос на време, но вече имаме позитивни сигнали. Първият е, че България няма да влезе в процедура по свръхдефицит, което ще ни спести негативи и нови затягания на фискалната политика. Второто е, че БВП все пак е пораснал с размер, по-висок от средния за ЕС - за миналата година е 1,7 на сто. Следващият хубав сигнал са обезценките по кредитите. Те вече не растат, както преди. Забелязва се стабилизиране на качеството на портфейлите на банките. Следващата положителна новина е, че лихвените проценти вече слязоха много надолу. Тоест предпоставките за предприемчивост, за поемане на инициатива и за риск са по-добри откогато и да било. Единственото, което е необходимо, е предприемчивите хора да се отърсят от страха си. Отдолу под повърхността икономиката ни има потенциал да започне да расте. Малко трябва да я оставим на мира, за да се разгърне. И икономическият цикъл е в тази фаза - време му е за растеж.

- Това звучи много добре, но да сменим темата. Какво мислите за обявената преди дни сделка за 1 евро, с която белгиецът Пиер Луврие твърди, че е придобил БТК, „Дунарит" и още четири фирми, които косвено дължат пари на КТБ?

- Трудно ми е да коментирам, без да знам в дълбочина всички детайли. Мисля, че всичко може да се случи в тази държава. Въпрос е ние какво бихме позволили отново да се случи, след като вече сме имали един урок.

- Крахът на КТБ ще отеква още дълго у нас.

- Ако много бързо забравим тази криза, толкова по-зле за нас. Трябва да я помним, защото 4 милиарда лева, които потънаха в КТБ, са ужасно много пари.

- Как така никой във вашия сектор не забеляза изтичането на тези милиарди?

- Секторът няма възможност да чете всички надзорни отчети на която и да било банка. Ако ми задавате въпроси за друга банка, последното нещо, което ще направя, е да дам оценки. Не им е работа на банковите среди да оценяват себе си или да дават публично мнение за отделни институции, дори да имаме съмнения. Има си органи за това, обществената им мисия е такава, законът така е предвидил. Иначе аз може да съм имал някакво мнение, колегите ми също, но винаги си представяш, че всеки си върши работата, както ти си я вършиш добросъвестно. Няма как автоматично да обвиним някого.

- Как банкерската общност се разбираше с Цветан Василев? Чувствахте ли го като един от вас?

- Не мога да отговоря - дали е бил по-отдалечен или по-близък. Няма някакви стандартни норми за близост и честно казано, не съм се замислял за това. Ние все пак бяхме конкуренти и всеки си е гледал своята работа.