Интернет – новата сила на гражданското общество и новото гражданско право

Второто събитие си е наше, българско – кампанията за електронно преброяване. Дори и скептиците няма как да не оценят, че над 40 на сто от хората избраха компютъра и интернет, за да се преброят. Не маловажна подробност е, че този начин на преброяване е по-евтин, т.е. пести време и пари на данъкоплатците.

Информационните технологии и услуги,  Интернет, социалните мрежи преобърнаха понятията ни както за всекидневните неща, така и за донякъде обществените дела.

Чрез официалната политика  на Европейския съюз цените нa телефонните разговори между държавите в общността намаляха чувствително. Това е чудесна възможност за хората в различни държави и континенти да общуват, да учат, да правят бизнес свободно и по-евтино помежду си. В мащабите на обществата това не е ли правилният път за създаването на все по-информирано и работещо общество?

Интернет даде ново измерение на свободата на словото особено там, където демокрацията все още е непозната. Вече никоя власт не може да контролира думите и мислите на хората, защото мрежата осигури милиони нови информационни източници, а това ограничава възможностите за официални информационни манипулации. Остава обаче „нож с две остриета” в ръцете на недобросъвестни, безотговорни провокатори.

Интернет и информационните технологии имат много по-важна роля, която нашето общество, а и всички общества постепенно осъзнаваме. Можем да осмислим и използваме тези нови възможности, защото това е важно за гражданите. Защото дигиталната демокрация е инструмент на реалната демокрация, пазар и честна конкуренция.

През 2002 г. правителството на НДСВ направи стъпката към електронното правителство. Какво ни носи това?
- по-лесно, бързо и качествено обслужване на гражданите и бизнеса
- по-ефективна работа на администрацията
- контрол и прозрачност и, разбира се – намаляване на корупцията.

Дали е по-добре един гражданин или бизнесмен да тича между чиновници и институции за какъвто и да е документ, да губи ценно време и пари, за да се сблъсква с бюрократични пречки и не рядко с отегчени и нелюбезни служители? Или е по-лесно да си свърши работата чрез услугите на електронното правителство от компютъра си? Въпросът, разбира се, е реторичен. Нека не забравяме, че България все още е една от страните, в които най-бавно можеш да започнеш някой бизнес.

Колко са хората, които ще упражнят правото си на достъп до информация, за да контролират действията на своето правителство или местна власт, обикаляйки институциите? Или е по-лесно чрез интернет да намерят публикуваните документи и по този начин да осъществяват гражданския си контрол? И този въпрос е реторичен.

Ето как информационното общество постепенно става един от стълбовете на гражданското общество. А достъпът до информационните технологии – основно човешко право с нови перспективи и нови отговорности.

Когато българският потомък Джон Атанасов и колегата му Клифърд Бери са създавали първия компютър, едва ли са си представяли, че слагат началото на революционната промяна в културата, образованието, бизнеса, услугите, обществените отношения. Едно от най-значимите събития на 20-и век с неговия български отпечатък, впрочем, е пример и повод да се замислим, че инвестициите в знания, в наука и образование са ключ към напредъка.


Сега на дневен ред е дискусията за електронното гласуване на задаващите се избори през есента за местна власт и за президент. Да, сигурно мнозина ще кажат, че и то, както физическото гласуване, носи рискове от манипулация. Но нали затова именно са широките обществени дебати (включително в Интернет), за да се намери вярното решение?