Вход Господен в Йерусалим е един от великите християнски празници

/КРОСС/  - Ваше Високопреподобие, какво точно се крие в таинството на предстоящия християнски празник – Цветница?

- Цветница или Вход Господен в Йерусалим е един от великите християнски празници. Православната Църква отбелязва тържествено този ден като венец на земното служение на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Името на празника – Вход Господен в Йерусалим – разкрива неговото съдържание. Мястото на тези събития е бил град Йерусалим, а времето – навечерието на празника Пасха. Трите години проповед на Христос в Юдея Го направили известен и дори, може да се каже, популярен сред обикновения народ. Повечето хора обаче не разбирали цялата дълбочина на учението на Иисус Христос. Те Го възприемали като велик цар и месия, който би могъл да върне миналото величие на юдейския народ. Жителите на Йерусалим и дошлите за празника Пасха поклонници посрещнали с голяма радост и ликуване Христос, когато Той влязъл, яхнал ослица, в Йерусалим. Всички очаквали велики събития, които ще донесат дългоочакваното избавление от чуждоземното иго.

- Чудо ли е спомогнало за тези настроения?

- За тези настроения спомогнало уникалното чудо, извършено от Иисус Христос малко преди Неговото влизане в Йерусалим. Става дума за възкресението на Лазар. Чудото било уникално с това, че Лазар бил възкресен не веднага след кончината си, а чак на четвъртия ден. И, както се казва в Евангелието, тялото на умрелия било положено в пещера и започнало да се разлага. Но за всемогъщия Бог няма граници пред Неговите чудеса. В Негова власт е и животът, и смъртта. Христос по свръхестествен начин пред очите на потресените очевидци възкресил Лазар. Вестта за чудото бързо прелетяла през околностите на Йерусалим и завладяла умовете на мнозина. Всички очаквали от Христос нещо особено и необикновено.

Това се случва много често: хората търсят не Бога, а чудеса, очакват чудото на земното благополучие: умножаване на хлябовете, изобилие от храна и т.н. Царственото влизане на Христос в Йерусалим е външната страна на събитията. Смисълът на празника е в това, че Бог е влязъл в Йерусалим, за да ни дари чрез страданията Си на кръста и възкресението вечен живот в Царството Небесно. Господ иска да ни покаже, че Той ни дава нещо много повече от земното благополучие, Той ни дава вечен и блажен живот в Царството Небесно. И влизането в този живот е възможно само чрез вярата в Него като в Син Божи. Символ на тази вяра са върбовите клонки, които се освещават в храмовете на този ден. Защо върбови клонки? Защото те олицетворяват палмовите клони, които хората полагали под нозете на Христос. Тъй правели по онова време за онзи, когото признавали за победител. Христос е Победител на злото. И освещаването на върбовите клонки е израз на нашата вяра в Христос като Спасител на света.

- Отец Васиан, в последно време в храма на богослуженията се появяват много нови хора. Кои са те?

- Нашият храм има уникална история. Още от първите си години той става пристанище за хората, принудени да напуснат родните си места. Така например, свети Серафим Софийски Чудотворец става духовен наставник за емигрантите от царска Русия. Със своята пастирска любов и грижа той укрепва мнозина изгнаници, оказали се в чужда земя. Неговата благодат не е напуснала този храм. И сега, във времето на големи политически трусове, много бежанци от Украйна намират в нашия храм духовна утеха в трудните дни на изпитания. Нашата обща молитва по време на Литургията убеждава, че вярата в Бога има удивителната възможност в трудни жизнени обстоятелства да дава на човека огромни духовни сили и способност да преодолява дори най-тежките изпитания. Надявам се, че по молитвите на свети Серафим нашите нови енориаши от Украйна ще намерят душевен мир и духовно успокоение под сводовете на руския храм в българската столица.

- Ваше Високопреподобие, отец Васиан, какво бихте искали да пожелаете и на Вашите енориаши, и на гостите на храма?

- Трябва да ценим всеки ден от нашия живот и да се стараем да правим добро на ближните, особено през тези дни, които ни доближават до празника Пасха – великото тържество на светлината и доброто. Нищо не е толкова важно за човека като мира и радостта в сърцето му. Милосърдният Господ да помогне на всички ни да запазим мира и съгласието между нас.

Отец Евгений - за статута на Подворието и неговите задачи

Подворието е енория, място, където протича църковният живот, извършват се богослужения, стават срещите и общуването на хората с духовенството. Ето защо основна задача на Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София е да организира църковния живот за спасение на душите на православните християни. Богослуженията се извършват на църковнославянски език, който е общ корен за руснаците и българите като произлизащ от наследството на просветителите на славяните – светите равноапостолни Кирил и Методий. Особеността на нашата община е в това, че тя е многонационална, състои се не само от българи и руснаци, но и също и от белоруси, украинци, молдовци, които са се оказали по волята на съдбата на българска земя; сред енориашите има и гърци, и сърби, и македонци. Нашата енория е голяма община. Хората са различни, но всички сме обединени от една вяра, от общо участие в богослужението и енорийския живот. Подворието има и още една много важна функция: да развива и укрепва братските отношения между Руската Православна Църква и Българската Православна Църква. Същата функция има и Подворието на Българската Православна Църква в Москва (храмът «Успение Богородично» в Гончари). По покана на българските архиереи ние участваме в празнични богослужения в храмовете на Българската Църква, в културни мероприятия, паметни събития с общо историческо значение. Освен това в нашия храм в празнични дни служат Божествена Литургия йерарси на Българската Православна Църква. През последната година радостта на богослужението споделиха с нас Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Западно- и Централноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Врачанският митрополит Григорий. Всичко, което служи за укрепването на братското канонично единство на нашите Църкви, е приоритет за Подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия в София.

Протойерей Димитър Тухчиев, клирик на храма - за особеностите на енорията

Руската църква в София, както я знае цяла България, е място за поклонение и религиозен туризъм. Първо, тя е място за поклонение – защото е дом Божи и всеки вярващ човек се стреми към Бога, но, от друга страна, в нашия храм почиват и мощите на свети Серафим Соболев. Това прави храма притегателно място за поклонение на вярващи от страната и чужбина. И, второ, тя е туристическа забележителност заради своята архитектура и разположение в историческия център на гр. София. От самото си основаване до сега Подворието е събирало, събира и ще събира хора от различни етноси, но с една вяра. Както казва свети апостол Павел: Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). В храма съм повече от двадесет години, а от девет години служа като свещеник. Отговорността на служението ни е голяма, защото всички духовници преди нас са били винаги пример за подражание в тяхното служение като пастири. Защото енорията ни е многонационална. И никога не сме се делили по етноси, независимо от повратностите на живота, защо всички сме едно пред Бога. Всички ние влизаме в храма с ясно съзнание, че сме грешни, търсим покаяние и просим милост от Бога.

Татяна, служител в Подворието - за светителя Серафим, чиито свети мощи почиват в криптата на храма

Светителят Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец по един особен начин ни обединява всички. През февруари 2016 г. той беше канонизиран от Руската и Българската Православни Църкви. «Дядо» Серафим вече от много години е известен на цяла България. По негово молитвено ходатайство се извършваха и се извършват многобройни чудеса, много от които са потвърдени документално. Той е автор на забележителни богословски трудове, създател на акатиста на свети Йоан Рилски Чудотворец, велик молитвеник. По мое дълбоко убеждение, архиепископ Серафим (в света Николай Борисович Соболев) е несъмнено историческа личност в смисъла, в който това понятие се определя от историческата наука. В съдбата му се е отразила епохата: той изпитва тежката участ на бежанец, но, оказвайки се в «добра земя», в България, дълги години управлява руските православни общини на територията на тази страна, става предстоятел на руския храм «Свети Николай Мирликийски» в София. Бидейки под юрисдикцията на Временното висше църковно управление, а след това и на Руската Православна Задгранична Църква, той и през 30-те години на ХХ в. не прекъсва отношенията си с архиереите на Московската патриаршия. По време на Великата Отечествена война той милее за руския народ и решително отказва да участва в съвещанието на архиереи под егидата на германските власти през 1943 г. През юни 1945 г. заедно със своето паство архиепископ Серафим се възсъединява с Московската патриаршия, а година след това добива съветско гражданство, получавайки паспорт под номер 1 на съветски гражданин в България. През лятото на 1948 г. архиепископ Серафим участва в работата на Всеправославното съвещание в Москва, където прочита доклад.

Преди кончината си на 26 февруари 1950 г. той казва пророческите думи: «Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя».

И до днес ние вярваме, че той не ни оставя със своите свети молитви.

За своя път към храма разказва енориашката Емилия

В определен момент от моя живот аз усетих духовна жажда. Такава, каквато навярно изпитва изсъхналата земя, жадуваща за влага. Когато идвам в храма, аз живея. Преразгледах моя живот и разбрах, че трябва да се обърна към Бога. Всички сме суетни… Но материалното не донася такава радост като духовното.

А когато душата живее, тогава и във всекидневния живот всичко е добре. Аз имах сериозни житейски проблеми. Дойдох при свети Серафим с молитва за помощ и се оказах в този храм по време на службата елеосвещение – маслосвет, както казват в България. Смятам, че се случи чудо: стана ми толкова леко, това място започна силно да ме привлича, появи се желание не само да се моля, но и да помагам в този храм. Аз даже се молих на светителя Серафим за това и по време на тази молитва усетих особена радост. Разбрах, че когато човек се моли горещо и искрено за нещо, то той винаги получава помощ от Бога, помощ от Неговите светии.

Този храм е моят вътрешен живот, моето спасение от суетния свят. Тук разцъфтява моята душа, храмът ми помага да се справям с този живот.

Своите впечатления споделя Янина, енориашка на храма.

Новите хора в храма са наистина много. В храма стана дори тесничко. Но, както казва една руска пословица: «Тесничко, ама задружно». Тези хора са бежанци от Украйна, от източната ѝ част. Те са различни, но най-силно се хвърлят на очи младите многодетни семейства с четири и дори повече деца. Вижда се, че децата са научени да ходят на църква, на богослужение, да се причастяват, повечето от тях вече се усещат като свои на новото място. В храма приехме бежанците радушно, с разбиране и съчувствие, с желание да помогнем и с оказване на реална помощ. Мнозина от нас, енориашите на многонационалната енория, имат роднини, приятели и познати, които се намират сега в зоната на бойните действия, за някои наши енориаши Украйна е родна страна, и молитвата за мир, която се възнася на всяка литургия в Патриаршеското подворие в София, е особено силна и дълбока.

За конкретната помощ, която Подворието оказва на бежанците, разказва протойерей Евгений Павелчук, секретар на Подворието

Безусловно, ние се стараем, колкото можем, да помагаме на хората, оказали се в трудни жизнени обстоятелства. Като свещеник мога да кажа, че главното, от което повече от всичко се нуждае човек в такава ситуация, е духовното утешение и молитвата, а също и съчувствието и чисто човешката помощ. Заедно с енориашите ние събираме средства също и за материална помощ и се стараем да подкрепим онези, които се нуждаят остро от това, особено многодетните семейства. С особена благодарност казваме думи на признателност и на онези добротворци, които поради християнската си вяра са намерили възможност да помогнат на бежанците, пожелавайки да останат неизвестни.

Новата енориашка Ирина, пристигнала от Украйна , разказва какво я е довело именно в този храм

В Украйна аз бях енориашка в храм, наречен на името на свети Николай Мирликийски. С радост научих, че и в София има храм, посветен на този светец, в който служат руски свещеници. Затова е съвсем естествено, че дойдох именно тук. Много ми хареса архитектурата на този храм, вътрешната му украса и удивителните му икони. Но най-силно впечатление прави богослужението. Свещениците и дяконите в този храм служат особено вълнуващо, тяхната искрена молитва не може да остави никого равнодушен. Случва се по време на служба мъничко да се разсееш, да се отплеснеш... Но прекрасното пеене на дяконите, възгласите на свещениците веднага те връщат в свещения свят на Литургията. За мен, един въцърковен човек, е голямо щастие това, че намерих тук това островче на нашата духовност!

Автор: Оля Ал-Ахмед/ факти.бг