Емил Хърсев: САЩ на никого не дължат нищо друго, освен определена сума долари

Водещ: Ако до момента са имали отличен, сега имат шест минус. Това ли им казва „Стандарт енд Пуърс”? .

Емил Хърсев: Според мен, този ход бележи началото на края на една ера, която се характеризираше с едно, едва ли не, религиозно възприемане на кредитните рейтинги, една изключително слаба информативна оценка за кредитоспособността на издателите на ценни книжа. Светът се развива. Едно време с оценки примерно като три пъти А, два пъти Б, шест пъти С, смисъл хората се ориентират и за това коя компания колко е добра. Сега има океан от информация, изчислителни системи, които вече всеки има на бюрото си, всеки анализатор и финансист би могъл да получи...

Водещ: Тогава за какво са тези кредитни агенции? Да правят спекулация на пазара?

Емил Хърсев: Да, общо взето рейтинговите агенции бяха наложени на пазара от законодателите в основните държави и главно напоследък от САЩ и ЕС, като начин на измерване на качеството на ценните книжа. Примерно, забранява се на пенсионните фондове да влагат книжа, които нямат рейтинг поне един път А, и други такива ограничения. Примерно, Централната банка на България си е записала като цел да държи валутният резерв в активи, които имат рейтинг поне два пъти А.

Водещ: Дайте да направим сравнение все пак, между кредитният рейтинг на САЩ и други големи икономики и с България, също. Примерно, как е сравнено с Китай, как е сравнено с Русия, как е сравнено с Япония?

Емил Хърсев: Някои от тези държави просто нямат нормален рейтинг. Аз не знам Русия да е плащала на рейтингови агенции, за да и правят рейтинг, те традиционно отхвърлят този инструмент. Оттам нататък рейтинговите агенции това, което събират... Предполагам, че в момента кредитният рейтинг на Русия го водят в диапазона три пъти Б и А. Значи долното ниво на инвестиционния клас.

Водещ: Китайците?

Емил Хърсев: Китай обикновено А до два пъти А, те са различни тези агенции. Не съм проверявал точно в момента кредитния рейтинг, но това са традиционните нива.

Водещ: Нашият?

Емил Хърсев: Нашият в момента е три пъти Б. Но пак ви казвам, ние отново се напъхваме в тази религия на кредитния рейтинг. Ние си говорим в момента за един живи все още, но отиващи си... Няма бъдеще за рейтинговите агенции. Светът става просто по-модерен, по-информиран. И оттам нататък тази оценка ще губи значението си.

Водещ: Само че, много големи политици и икономисти очертаха черен сценарий. Бившият премиер на Великобритания Гордън Браун може би чухте какво каза...

Емил Хърсев: Но не заради рейтингите. Процесите са много по-дълбоки. Рейтинговите агенции също отразяват когато намаляват оценките за кредитоспособността на САЩ и вече на основни страни в Европа.

Водещ: Има ли опасност например, ето тази оценка от страна на „Стандарт енд Пуърс” ако я последват и другите рейтингови агенции, ако падне още повече? Има ли опасност да се увеличи инфлацията и да се върнем към предишната 2008 година? Това началото на нова криза ли е?

Емил Хърсев: Опасност има. Мисля, че не е началото на нова криза. Но причината не е в това, че някой си е намалил оценката за положението, а опасността от това което се случва, което се случва в икономиките.

Водещ: Нали на базата на това, което се случва, то някак си определя оценката.

Емил Хърсев: Само че, не оценката за това дали е топло или студено сваля температурата, а понеже е студено, примерно оценките за това колко е топло и колко е студено на различните хора намалява обективно. Обективният процес е проблема, а не оценката за него...

Водещ: Кое е проблема?

Емил Хърсев: Проблемът е дълговата криза в света в момента. Питате може ли да започне нова криза, нова рецесия? Според мен, не. Кризите имат сезонност, както и температурите. Обикновено кризите във финансовия свят са започвали през октомври месец, всеки би могъл да го провери. Октомври месец е времето за кризи, тогава е започнала Великата депресия, тогава започна сегашната, тази, голямата криза 2008-2010 година, големи колебания от типа на „черни петъци”, вторници, четвъртъци, стават и в март.

Водещ: Нещо по-сериозно, освен температурите, като аргумент?

Емил Хърсев: Сезонността въобще не е несериозен фактор в икономиката. Сезонността е изключително сериозен фактор в икономиката, защото така се движи светът. Намалява обективно темпа на производство, примерно в промишлените отрасли, увеличава се в селскостопанските отрасли, точно през времето на летните месеци и тази сезонност е напълно обективна. Тя си е естествен процес. Не е нормално да се достигне до нива на прегряване, именно през лятото.

Водещ: Очаквате ли връщане към кризата от 2008 година тази есен и кои са факторите, които ни карат да имаме съмнение?

Емил Хърсев: Винаги когато питате икономист дали нещо лошо може да се случи, отговорът почти винаги е – да. Може да се случи винаги нещо лошо, защото то е естествен резултат от неумението на участниците на пазара и най-вече на регулаторите на пазара да се справят. Това е обективният проблем. Дълго време продължи безизходицата на финансовите пазари. Поне от година съществуват много ясни публикации за сериозна дългова криза и в Европа и в САЩ.

Водещ: Дайте обаче да обясним наистина – какво става в САЩ и как това може да се пренесе в Европа?

Емил Хърсев: В САЩ цял месец дебатираха...

Водещ: Да увеличат тавана на своя дълг?

Емил Хърсев: Именно.

Водещ: Увеличиха го с една огромна сума.

Емил Хърсев: Господа политиците в Америка цял месец дебатираха и оценките на целия финансов свят беше, че просто тези дебати са смешни, абсолютно безпринципни и не водят до никъде. Те нямат решение какво а правят с дълговата криза.

Водещ: Само че, ако те не си бяха увеличили тавана на външния дълг... Ето, доколкото прочетох, има опасност страшно много хора да не получат заплатата си, контингента им в Афганистан да остане без заплати и т.н.?

Емил Хърсев: Не е възможно, това би означавало една много бърза политическа криза и необходимост от революционно решаване на политическия проблем. Никой не би го допуснал. Беше ясно, че така или иначе всичко е приказки и много фалшив сценарий. Точно това всъщност създаде, според мен, паника на финансовите пазари. Факт, че хората разбраха, че господа политиците не знаят къде отиват, те не предлагат решението. Това е големият проблем. Решението на сегашната ситуация на натрупани основни дългове, могат да бъдат в два аспекта. Ясно е, че тук, където стоим в момента, не можем да продължим. Стигнали сме до един кръстопът, трябва да завием наляво или надясно, при което трябва да изберем една от двете злини. Ако големите страни в света решат да спазват строга финансова дисциплина, това означава веднага да съкратят бюджетните разходи, това означава веднага...

Водещ: Завой надясно?

Емил Хърсев: Да, означава веднага да мислят за увеличаване на приходите, за съкращаване на всички тези многомилиардни програми за подкрепа на какво ли не... Това са пари, които изтичат в пясъците. Това означава здрава, стегната, финансова дисциплина. За финансистите това се превежда като „политика на дефлация”. Парите стават скъпи, търсенето се свива, хората могат да купуват все по-малко. Това е изключително тежък процес и то болезнен.

Водещ: Тоест, това, което те направиха?

Емил Хърсев: Не е ясно, в момента нищо не правят. Другият вариант е – инфлация. Много пъти се е решавал въпроса по този начин. Пускаш печатарката, инфлацията измива дълга, обаче междувременно конфискува спестяванията, нулира фиксираните доходи. В смисъл, някой е получавал 800 лева пенсия и е могъл да си купи примерно 800 хляба. Утре продължава да получава 800 лева пенсия, и с тях не може да си купи три хляба.

Водещ: Ето това, сценарий и е? И как, ако това се случва в САЩ, как може да се прехвърли в България, за да може тук човек с 240 лева заплата да спре да може да си купува 240 хляба?

Емил Хърсев: Изключително просто се прехвърля, защото и валутите са свързани една с друга, левът е вързан за еврото, интерполация между еврото и долара има, разбира се, всеки ден на пазара. Тъй като европейските банки влагат в американски ценни книжа, държат долари. Примерно, когато пуснат печатарката САЩ и предизвикат една инфлация, естествено тогава това конфискува и вашите долари, които вие сте си спестили, ако имате долари.

Водещ: Ето какво казаха китайците вчера. Те казаха така...

Емил Хърсев: Това конфискува и доларите на китайците, разбира се.

Водещ: Китайците казаха така – доброто старо време за САЩ си отива, те не могат да взимат кредити без край и призоваха светът да помисли за това, да се намери втора резервна валута...

Емил Хърсев: Вече десета година призовават света за такова нещо и светът нищо ново не е измислил. Идеята, че ще преминем на обръщение на жън, ми, би, миян, като нова резервна валута, някак си не се осъществява, не става.

Водещ: Преди десет години не се е осъществила, обаче оттогава много вода е изтекла?

Емил Хърсев: В Югоизточна Азия да речем може да има някакво обръщение на йоани... няма голямо бъдеще за идеята за йоана. Йоана има първо пет различни режима, има различни йоани особено. Нека не забравяме, че става въпрос за комунистическа икономика, за планово тоталитарна икономика... Доверието в една такава финансова система...

Водещ: Е съвсем по-различно?

Емил Хърсев: Да.

Водещ: Това, което в момента се случва в САЩ - повишаването на тавана на дълга и оценката, в крайна сметка, на рейтинговата агенция, има ли заради него основания за съмнение, че примерно най-голямата икономика в света – САЩ, може да фалира?

Емил Хърсев: Не, такива съмнения аз не бих имал, защото както казва Уорън Бъфет, доказвайки твърдението, че всички тези явления са без значение, САЩ на никого не дължат нищо, освен да платят определена сума долари. Долари, те могат да произведат колкото си искат. Ето, виждам, че и колегата Лъчезар Богданов в днешния „Телеграф” залага, че ще има инфлация. Аз не съм сигурен, че именно инфлацията ще е решението.

Водещ: Но има възможност, в крайна сметка, това да се случи?

Емил Хърсев: Да, това е едно от двете възможни решения. И двете са доста болезнени. Инфлацията е зле и дефлацията е зле. Инфлацията е това, което пазарите предпочитат. Финансовите пазари предпочитат инфлацията. Те очакват утре борда на федералната резервна система да вземе решение за така наречения „трети етап на количествените увеличения”, тоест, да залеят пазара с долари.

Водещ: Господин Хърсев, благодаря ви за този разговор.