Давор Филипович: Хърватия иска да бъде енергиен хъб на Югоизточна Европа

/КРОСС/ Хърватският министър на икономиката Давор Филипович, който участва в Делфийския икономически форум в Гърция, заяви, че Хърватия удвоява капацитета на терминала за втечнен природен газ на остров Крък и обсъжда свързване към газопровода от Азербайджан, за да се превърне в енергиен център в тази част на Европа, съобщава Хина.

"Ние правим всичко това, за да доставяме газ на съседните ни държави, защото ако Хърватия беше егоистична, сегашният капацитет за втечнен природен газ щеше да е достатъчен, за да задоволи всички хърватски нужди", каза Филипович.

"Но ние мислим и за нашите съседки. Искаме да допринесем за цяла Европа и да станем енергиен хъб в нашата част на Европа, така че никога повече да не сме в ситуация, в която да зависим само от един източник на газ, който досега беше Русия", добави Филипович.

Той участва в панел "Руската хибридна война: Как да засилим енергийната сигурност на ЕС" в Делфи.

Капацитетът на терминала за втечнен природен газ на остров Крък, където пристигат кораби с предимно американски втечнен газ, в момента е 2,9 милиарда кубически метра годишно. Капацитетът му трябва да достигне 6,1 милиарда през 2025 г.

Преди две седмици Хърватия подписа договор с норвежката компания Вартсила (Vartsila), която трябва да инсталира нов модул в рамките на 22 месеца, който ще позволи увеличаване на капацитета.

"В допълнение към това Плинакро (Plinacro) работи за подсилване на нашата газопреносна мрежа по маршрута Злобин-Босилиево, за да можем да пуснем този повишен капацитет в нашата газова система", допълни министърът.

След това газът ще отиде към Словения и после към Австрия и Бавария в Южна Германия. Баварският премиер Маркус Зьодер и австрийският канцлер Карл Нехамер посетиха Крък преди шест месеца, където обсъдиха сътрудничеството с премиера Андрей Пленкович.

"Ние ще направим всичко, за да превърнем Хърватия в енергиен център в тази част на Европа", подчерта Филипович.

За тази цел Хърватия възнамерява да се свърже със съществуващия газопровод, който се простира от богатия на газ Азербайджан през Грузия и Турция до Албания. Планът е да се изгради разклонение, което да преминава от Албания през Черна гора и Босна и Херцеговина до Хърватия.

"Хърватия подкрепя този проект. Смятаме, че е важно да имаме още един допълнителен маршрут за доставка, по който газът да достига до Сплит, където минава нашата газопроводна мрежа", каза Филипович. След това газът ще може да се изнася по-нататък.

През юли президентът на Азербайджан Илхан Алиев подписа споразумение за стратегическо партньорство с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за увеличаване на доставките на газ от Каспийско море за ЕС. Споразумението беше подписано пет месеца след като Русия, от която ЕС покрива 40 процента от нуждите си от газ, започна инвазия в Украйна.

Проектът за пренос на газ от Азербайджан до Хърватия, известен като Адриатическо-йонийски газопровод, се разглежда от години, но настоящата ситуация го ускори, отбелязва Хина.