Игнатов: Междусрочна ваканция ще има

Водещ: Въпросът е, от кого зависи кога ще се върнат учениците, от директора на училището?
Сергей Игнатов: Това зависи, на този етап там, където децата вече са пуснати, от здравните служби, които ни уведомяват за развитието на това има ли епидемия, няма ли епидемия. Ние, тук някаква карта се появи, виждаме, че има градове, където на базата на това, че повече от 25% отсъстват от училище е обявена ваканция, това са София, Кюстендил, Благоевград, Видин, Бургас, Варна, Велико Търново, в Пловдив вече имаме подобна ситуация и тя се разви много бързо. Още в началото на обявяването на ваканцията, ако броят на училищата не беше толкова голям в София, само за няколко часа нарасна.
Водещ: Се променя картината, да.
Сергей Игнатов: Картината се променя. Имаме такава традиция в България да обявяваме грипна ваканция, имаме и опит как да се справим. Сега сме в края на срока, важното е, че драма няма да има. Обявените със заповед преди началото на учебната година дни за междусрочна ваканция се спазват - 29, 30, 31-ви, те няма да бъдат пипани. Искам да кажа, че няма опасност, понеже има и такива слухове, че в събота и неделя децата щели да си отучват, един такъв странен глагол, часовете.
Водещ: Да, особен израз е вярно.
Сергей Игнатов: Това не може да стане, това ще бъде законово нарушение. Не може да се работи в събота и неделя, дори при тези извънредни обстоятелства, тъй като...
Водещ: А ще се наложи ли по някакъв начин промяна на учебния план?
Сергей Игнатов: Това вече зависи от всяко училище, тъй като те неравномерно влизат в режим на ваканциите и затова казах, по решение на директорите, педагогическият съвет, те могат да преструктурират учебния материал. Примерно, ако нещо трябва да се изучава 10 часа, може да се изучава сега за 9 часа и част от материала да се даде, зависи от възрастовата група, но като самостоятелна работа или, има много механизми. Така че България има опит в това. Странното е, снощи бях в посолството на Великобритания и посланикът казва, ние при нас нямаме такива ваканция. Така че България...
Водещ: Те не знаят какво е грипна ваканция, дървена ваканция.
Сергей Игнатов: Те знаят какво е грип естествено.
Водещ: Грип да, ама ваканция.
Сергей Игнатов: Но така или иначе ние имаме опит в това, така че няма драма. Аз се надявам, че няма да имаме много голяма вълна усилваща се на грипната епидемия, тъй като и времето навън е по-устойчиво, поне такова ще бъде тази седмица.
Водещ: Много хора се питат какво всъщност се случва и дали децата наистина имат полза от тази грипна ваканция, в смисъл дали се пазят, или няма значение дали са в училище или са някъде заедно, да кажем на пързалката, или пък в кафенетата, което за съжаление по-често се среща, отколкото...
Сергей Игнатов: Тези хора, които се чудят, вероятно са родители?
Водещ: Да.
Сергей Игнатов: Е, след като децата им са вкъщи, отговорността и как постъпват децата все пак е повече на родителската общност. Обаче децата, аз снощи...
Водещ: Ние сме направили между другото един репортаж, който предлагам...
Сергей Игнатов: ... поразпитвах къде прекарват времето си - по-големите прекарвали времето си в мола.
Водещ: Да, нормално, очевидно.
Сергей Игнатов: Е не зная колко е нормално.
Водещ: Ами така изглежда в днешно време.
Сергей Игнатов: Вероятно това е нова култура да се седи в мола, до ходят там на кино, по кафенетата. Дано да ходят и в книжарниците, защото там има много добри в някои от моловете.
Водещ: Сега ще ви покажа къде всъщност ходят. Да видим репортажа.
Репортер: Учениците в София вече трети ден са в грипна ваканция. Епидемията обаче не ги накара да седят на топло вкъщи, те избраха да прекарат освободените от учебни занятия дни на ледените пързалки в моловете.
Ученик: Ами излизаме, кънки, молове, ала-бала.
Ученик: Аз по принцип почти винаги съм на зимните пързалки.
Ученик: Ами забавляваме се докато можем, няма да мислим за училище, защото точно след това идва края с всичките оценки и затова ще се забавляваме докато можем.
Ученик: Ами и аз навънка през повечето време и вкъщи от време на време. Гледаме да не се заразим, сега ако го изкараме грипа изкараме го.
Ученик: Досега се забавлявахме вкъщи, обаче решихме да излезем, въпреки че има грип, не е хубаво само вкъщи да се стои.
Репортер: Не на това мнение обаче са родителите на по-малките ученици. Тези, които не могат да си позволят да изпратят децата си в частна занималня и да плащат по 4 лева на час, се принуждават да излизат от работа или да викат на помощ бабите и дядовците.
Репортер: Вие ли се грижите за него през ваканцията?
Дядо: Ами аз и баба му, повечето аз съм с него. Насам-натам, на ски, с шейна и днес изяви желание да дойдем пък на кънки.
Репортер: Как се гледат деца по време на ваканция?
Родител: Трудно.
Репортер: В отпуск ли сте?
Родител: Не, но ще се редуваме със съпругата.
Репортер: Грижите на възрастните обаче не притесняват най-малките. Те се възползват до дупка от ненадейната ваканция.
Ученик: Тя по-дълга от коледната.
Ученици: Искаме шестици за срока.
Водещ: Забавляват се децата, в общи линии те са доволни, че няма да ходят на училище като че ли, но за родителите наистина е проблем.
Сергей Игнатов: Напълно естествено. Проблемът е за родителите, защото те работят, особено когато децата са по-малки и не могат да ги оставят сам. Така че тази грипна ваканция създава този проблем. Не виждам опасност от това, че те са на ледената пързалка, опасността за децата е наистина, когато те са в затворено пространство и са много. Навън и особено сега, когато температурите са ниски, мисля, че е добре. Общо взето страха на българина от студа е хубаво да отиде в историята заедно с нашите баби. Няма опасност да настине, ако е отворен прозорецът, тъкмо обратното - ще има по-малко опасност от грипни заболявания.
Водещ: От течението.
Сергей Игнатов: Да.
Водещ: Темата за тежестта на ученическите чанти е сериозна и между другото ние, когато говорихме с нашите зрители и тази сутрин по телефона, част от тях се интересуваха от това и поставяха този въпрос. Аз неслучайно съм донесъл чантата на моя син, който е третокласник. И даже сега ще направим този експеримент...
Сергей Игнатов: Я да я видим колко е, може ли.
Водещ: ... за да ви покажа за какво става въпрос. Първо ще покажа на нашите зрители, че не съм я напълнил с някакви.
Сергей Игнатов: Чакайте само да я вдигна първо. Да, наистина е...
Водещ: Аз, аз ще я премеря.
Сергей Игнатов: Трети клас.
Водещ: Това са учебници и тетрадки, нали се вижда, в смисъл няма гири вътре или някакви други неща, така че си е както трябва. Сега само да видя къде съм прибрал устройството, с което също ще ви изненадам сигурно. Ето го. Такова не сте виждал сигурно от едно време.
Сергей Игнатов: Тя е към шест-седем килограма.
Водещ: Да, както казват колегите, сигурно само учените от БАН имат такива.
Сергей Игнатов: Към шест-седем килограма сигурно излиза...
Водещ: Сега ще видим.
Сергей Игнатов: ... това, което вдигах сега.
Водещ: Ами 7.5- почти 8, не знам дали се вижда. По-бързичко трябва да го покажем, защото и моята ръчичка ще отиде. Добре. Така че това е за 9-годишно дете в случая - 8 килограма. Някъде прочетох, че има формула, според която в Европейския съюз 10-15% от тежестта на детето, нещо такова. Не знам, вие ще ми кажете дали е така.
Сергей Игнатов: Аз ще, това е голяма драма. И в сферата на шегата, разбира се, това обяснява защо България години наред беше шампион по вдигане на тежести и в борбата, в силовите спортове - не се дължи само на Иван Абаджиев, а и на тези чанти, които децата ежедневно носят. Това е драма тя ще се реши по няколко начина. Първото, това, което ние сме направили като правителство, но то засяга сегашните първокласници, въвеждането на целодневната форма на организация на учебния процес, която при тази организация, която е предвидена, те няма да мъкнат със себе си всичките тези учебници. 1-ви клас е в този режим, сега тази година беше заявено и в парламента - следващите второкласници. И така искаме да го въведем до 4-ти клас. А парите, които извоювахме от Брюксел, европейски пари, пък е до 8-ми клас за средищните училища. Това е едното решение, тъй като те ще си имат място и занималня и няма да ги носят. Другото е, че наистина тези учебници, те отговарят на един стандарт, за да могат по-дълго време да се ползват и затова са такива. И между другото това се обсъжда сега в министерството много активно и ще настъпи промяна в олекотяването. Ще бъдат от една страна олекотени учебниците, но от друга страна децата наистина вече им създаваме условия. За съжаление винаги някой е засегнат, ето, вашият син е 3-ти клас, а тази форма върви от 1-ви нататък, но създаваме условия да не се мъкнат тези чанти. Защото наистина, дори за мен е тежка това до се носи и това ще доведе и до изкривявания.
Водещ: Тежка е, факт. Плюс това да говорим, че понякога трябва да носи допълнителни неща.
Сергей Игнатов: В момента се обсъждат, единият вариант не се обсъжда, той е финансово осигурен - ние въведохме тази форма на целодневна организация и тя пълзящо ще върви, първо тя е до четвърти, а след това ще обхванем и за следващите групи. Но важното е, че и този стандарт за учебниците, той знаете ли защо е направен-защото държавата финансира учебниците и за да бъдат по-дълготрайни. Обаче те са дълготрайни, а ...
Водещ: То зависи всъщност от начина им на употреба и децата как ги пазят.
Сергей Игнатов: Всъщност разходите, не, разходите по здравето на хората винаги са много по-големи. И особено аз това, което видях, когато влязох, очевидно е, че там натоварването пада и то в сферата на кръста, така че не бива и да си задаваме въпроси какво става след години вече там.
Водещ: Добре. Само, за да приключим това да ви попитам, понеже обещах на една наша зрителка. Предвиждате ли срещи с родители, защото това, което тя предложи тук по време на нашите телефонни включвания, беше да обявите един отворен ден и да се направи една среща с родители на такъв свободен принцип?
Сергей Игнатов: Ами това е много хубаво предложение и ще го въведа. Иначе ние работим с родителските асоциации. Сега в момента, всички знаят, обсъжда се в заключителен стадий новия Закон за училищното образование, който обхваща предучилищното и цялото училищно образование. И не само родителите участват, за пръв път нашият екип покани и ученици, тези, които са всъщност в кипежа на учебния процес, те също участват.
Водещ: Защото за родителите е важно наистина да могат да ви видят и да ви задават въпроси.
Сергей Игнатов: Но това, което предлагате е много хубаво и ще го въведем. И то, от другата седмица ще бъде качен на сайта.
Водещ: Дано нашата зрителка да е доволна.
Сергей Игнатов: Защото наистина родителските организации все пак са организирани групи, а така ще дадем възможност на родителите в определения ден да си кажат...
Водещ: Всеки да си каже болката.
Сергей Игнатов: Болките са много, тъй като чанти, грипни ваканции и естествено някъде е лоша материалната база и то зависи от общините ще ви кажа.
Водещ: Проблемите са толкова много, че ще ви затрупат сигурно. Но сега не мога да не ви питам за ситуацията с учените от БАН. Когато имахте среща през миналата седмица, тя пак по някакъв начин беше обявена като скандална. Всичко наред ли е там, в една минута да вместим и тази история?
Сергей Игнатов: В човешкия живот никога не можем да кажем, че всичко е наред. Сега, тук става дума за това, че аз поканих, имах две срещи с академиците и член-кореспондентите, академичния корпус, като първата среща беше една такава подготвителна. Защо ги поканих...
Водещ: Те ви обвиниха за това, че не искате да има журналисти на срещата...
Сергей Игнатов: Ами те могат да ме обвиняват в каквото си искат, това е работна среща.
Водещ: ... и че сте им се карал нещо, това бяха обвиненията.
Сергей Игнатов: Е тук мога да се изсмея. Представете си седемдесет и няколко човека седят, всичките с титли и с властовия инструмент в ръцете си поради хората, които познават и един човек да им се кара на тях. Това е все едно да ме обвинят, ако на улицата стане някакъв екшън с десетина души, да кажат, че аз съм ги нападнал. Няма такова нещо. Първата среща мина добре и аз предполагам, че на кукловодите на политическото пространство, тъй като предстоят избори, не им е харесало, че влизаме в режим на диалог и те някак си внушиха, че на срещата трябва да има обезателно да има медии. Но как да има медии? Аз в този ден имах двадесет и няколко работни групи в министерството. Тук става дума наистина за разговор в един работен, неформален режим, тъй като Академията наистина има проблем. Внесени са 3-4 законопроекта за промяна, всеки с добри намерения за модернизация на Академията, хубаво е самите, най-титулуваните, академиците и член-кореспондентите да се произнесат и там, където са доволни или недоволни, с аргументи да дадат предложения. Естествено е, че не всички, но част от тези предложения ще влязат и ще подобрят системата. И освен това ние им дадохме проект, тоест подготвихме презентация на проекта за Стратегията за научни изследвания в България, която се чака от 2003 година. Така че това е работна среща, никакви решения не се вземат. Защо трябва да има медии? Защото като има медии и всеки говори чрез декларация. Ето и аз сега не съм тук по някакъв, с вратовръзка съм, между другото тази, с която винаги идвам в Нова телевизия.
Водещ: Тя си е специално запазена марка.
Сергей Игнатов: Специално запазена марка, даже аз ще си я надпиша. Държа се, мисля и говоря по един особен начин и затова аз мисля, че нямаше нужда от медиите. Медиите бяха пред вратата, поканени между другото от колегите от Академията. Значи аз каня и организирам срещата, оказа се, че друг кани медиите.
Водещ: Тоест пак по някакъв начин излиза скандал, от който няма някаква нужда?
Сергей Игнатов: Няма скандал и трябва да ви кажа, тази драма трябва да се прекрати. От една година в нашето общество манипулативно се насажда едно мнение за това, че българската наука е подложена на ...
Водещ: На геноцид.
Сергей Игнатов: ... на геноцид, на унищожение. А вижте какво ставало по света, навсякъде хората отделяли по 3% от БВП, а ние не го отделяме. В доклада вчера излезе Германия дори, страната, която отделя най-много за наука, не е стигнала до 3-те процента. Германия наистина е на първо място, на второ място е Франция като вложения, но трябва да кажем, първо те са с огромни, силни икономики и там има голяма възвръщаемост на това, което се влага.
Водещ: Ние по принцип не е много хубаво да се сравняваме с тях, по който и да е показател.
Сергей Игнатов: Не, хубаво е да гоним винаги първите.
Водещ: Хубаво е да ги гоним, но няма как.
Сергей Игнатов: Но това, което е важно да се знае, научният труд и учените, това е труд като всеки друг труд, той се измерва по определени показатели. И важното е всичко, което се върши като ежедневен труд в нашето общество, в сферата на науката и в другите сфери, да води до бързо подобряване благосъстоянието на българските граждани, тъй като няма друга върховна цел от това ние наистина да постигнем този поне минимум средноевропейски стандарт на живот. Иначе...
Водещ: Дано, дано.
Сергей Игнатов: ... усилията са безсмислени.
Водещ: Добре, трябва да сложим край. Имах още няколко неща, които да ви питам и един репортаж. Но обещавам ви, че този репортаж ще го пуснем утре и даже можем да се чуем по телефона евентуално, ако ви е удобно...
Сергей Игнатов: Добре.
Водещ: ... за да го коментирате, защото историята е интересна, но за съжаление не ни стигна времето, така че ще го оставим за утре. Благодаря ви много за това участие, министър Игнатов.