Проф. Сергей Игнатов: Съединението е уникален акт в българската история

/КРОСС/ Любовта към историята при проф. Сергей Игнатов започва още от детството му във Видин. Историкът и бивш министър на образованието и науката разказа, че като дете е прекарвал много време около крепостта „Баба Вида", а част от детството му е минала и в село Арчар, където се намира древният град Рациария.

„В живота нищо не е случайно, но тя дойде с детските ми игри. Аз съм роден във Видин. В ония години ние играехме там в крепостта „Баба Вида". Укрепленията около „Баба Вида" започват от първата колония римска", разказа проф. Игнатов.

Голяма част от детството му минава в село Арчар, където е древна Рациария. „И там, дори да минеш по римския път след дъжд, винаги можеш да намериш някаква монета, острие от стрела, защото дъждът отмива горния слой. Моите детски игри са свързани с ходене по антични обекти и намирането на монети", допълни той.

Постепенно, с четенето на много книги, интересът му към историята се задълбочава. „Към четвърти клас вече знаех, че ще се занимавам с Египет. И Древния Изток, разбира се", каза проф. Игнатов.

Според него България трудно успява да съхрани богатото си историческо наследство, именно защото то е толкова многопластово и присъства навсякъде около нас. „Сега, когато имаш много древна история, си обграден, буквално се спъваш в паметници още от антично време, много трудно, да кажем, успяваме да я запазим. Тъй като тя е толкова много, че както пада дъждът долу, излиза нещо и винаги има нещо, на което не е обърнато внимание", посочи той.

Проф. Игнатов подчерта, че в България съществува това, което той нарича „жива старина" - история, която не просто се посещава в музеите, а е част от ежедневната среда. „Ние живеем тази история. Ние, нашата история, не сме туристи, които отиваме в музея и там да видим някакво камъче, нещо или ако отидем във Великобритания, едно малко изворче, от което са направили огромен комплекс, защото там имало минерална вода и римляните са построили селище. Така че нашата оценка и с този нихилизъм, който имаме, винаги казваме, че не успяваме да я запазим. Но всъщност ние я живеем, тази история. И това е много важно за нас, българите. От древността до наши дни ние абсолютно плуваме в този исторически океан", допълни той.

По думите му чуждестранни археолози, които са били негови студенти, са впечатлени от богатството, което виждат в България.

Според него българите ежедневно се докосват до древността и чрез кирилицата. „С нашата кирилица ние всеки ден сме в дълбоката древност, защото кирилицата се е създала 30 години след глаголицата, по решение на двореца и всъщност тя се основава на тази азбука, която днес наричаме гръцка, като графическа форма. По тези земи гръцката азбука се използва от дълбока древност. Вижте тракийските съкровища, там надписи имаме с гръцки букви. След това в Римската империя преходът от латински към гръцки става през V век тук, по нашите земи", каза проф. Игнатов.

По думите му туризмът и поклонничеството също са свързани исторически. „Проблемът с туризма е сложен. Туризмът и пилигримството са свързани. Този религиозен туризъм ние сега започваме да го развиваме. Но първо от древността се появява почитането на някакво свято място, което след това се превръща в туризъм. За да стане това нещо в България, изисква се време, изисква се осмисляне. Ние много често не знаем, ходейки и по нашите земи, че това, което за нас е ежедневие, би представлявало огромна туристическа рядкост и желание да бъде посетено от другите. Още се учим", каза той.

За проф. Игнатов Съединението е уникален акт в българската история. „Третата българска държава е твърде млада. Отнесохме, отбелязваме 141 години. Съединението е един уникален акт в нашата история, гигантски акт. Аз бих го сравнил с времето на тази великанска държава, която създава писмеността по свое решение тук", посочи проф. Игнатов.

Според него българският дух след Освобождението е изиграл ключова роля за осъществяването на Съединението. „Може би, защото след Освобождението през 1878 година е минало твърде малко време и петите колони на великите сили още не са били изградени докрай. И този български дух е решил, че няма да се съгласи с решението на великите сили. А ще направи първата крачка към обединението на България. И то твърде успешно", каза той.

Проф. Игнатов коментира и необходимостта от реформа в образованието. „Аз бях министър два пъти и още от 2009 година говоря това нещо, че нашите ученици са претоварени, учителите са претоварени, обаче разтоварването не е за сметка на материала. Трябва да се направи преглед на учебното съдържание. Това, което е в учебните програми. Тъй като то е претрупано", обясни той.

Според него проблемът се задълбочава, защото с развитието на науката непрекъснато се добавя нова информация. „И всъщност то се претрупва с всеки изминал ден и като науката се развива, ние имаме някакъв комплекс с непълноценност, малоценност, защото все си мислим, че сме малка държава, а ние не сме, ние сме средноевропейска. И искаме нашите деца да знаят всичко, всичко, всичко. Няма как то да бъде погълнато от психиката на един млад човек", каза проф. Игнатов.

Той смята, че учебният материал трябва да бъде съобразен с психологическото развитие на децата и да бъде направено ясно разграничение между основното и допълнителната информация. „Много често материалът, който предоставяме, не е съобразен с психологическото развитие на детето. Трябва да се извърши едно сложно интелектуално усилие, да се прегледа и да се остави основното, а другото да отиде на втори план", посочи той.

Според него трябва да има повече време за практически занимания, чрез които децата да осмислят наученото. „Ние трябва да дадем повече време за практически занимания на децата. Това, което те днес ще го получат като информация, след това дълго време, в зависимост от възрастта, игрово или по друг начин, те трябва да го практикуват. Да го осмислят и е много важно да знаят, да им бъде обяснено защо трябва да учат точно това. Защо трябва да знаем тази информация?", каза проф. Игнатов.

Според проф. Игнатов обаче проблемът не е толкова в самите учебни програми, колкото в начина, по който се измерват знанията. „Ако влезете в сайта на Министерството, вие ще видите, че учебните програми са добри. И откъде идва проблемът? Имаме национално външно оценяване, по което като че ли измерваме резултатите. Толкова беше целта. И едно време слагаме PISA, която е абсолютно фрапираща. Винаги сме някъде на дъното и се питаме защо. Значи проблемът е следният. Ние преподаваме в зависимост от това как изпитваме. Изпитваме по старовремски начин, искаме наизустяване", каза проф. Игнатов.

Според него промяната в начина на оценяване би довела и до промяна в начина на преподаване. „Ако променим начина на изпитване, ще променим начина на преподаване. Ето, много проста формула е всичко това", заяви той.

Проф. Игнатов коментира и ролята на новите технологии и изкуствения интелект в образованието. „Новите технологии стоят там, където им е мястото. Новите технологии, независимо, има план на Министерството за изкуствения интелект. Да се подготвят учители. Като първо трябва да бъдат учителите, които са математици. Трябва да си от природно-математическия профил, за да ги спечелим на своя страна. Да минат обучение и да се изучава в училище", каза той.

Според проф. Игнатов социалните мрежи могат да бъдат част от процеса на формиране на поведението на децата, но семейството остава най-важният фактор. „Могат да обвиняват училището колкото си искат. Училището създава условия за възпитание на децата. Но каквито и условия ти да създадеш, ако представител на семейството пристига, ругае учителите или вкъщи не ги слуша и той го погледни... Семейството основно", каза проф. Игнатов.

бТВ, „Тази неделя"