Св. Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър - сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля.Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 година.

Св. Йоан Постник († 595) бил четвърти по ред византийски патриарх, който носел името Йоан (пръв с това име бил светият Йоан Златоуст).

Св. Димитрий Ростовски разказва за друг константинополски патриарх на име Йоан - Св. Йоан II Кападокийски (Кападокс). Той оглавявал Константинополската катедра от 518 до 520 г. и починал през 523 година).

Св. Павел управлявал Църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт Св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието.

Умрял в 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима.