Преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов

/КРОСС/ Според Новия завет, Св. Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития (Преображение) само трима от своите ученици - Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър (Мат. 17 гл.). Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка (Йоан 19:22 и сл.). Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря (Йоан 13 гл.)

Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си "Откровение".

Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват множество творби, като именуването им идва за да бъде доказана една или друга теза по време на ранните християнски спорове, т. е. неговото име е привеждано за авторитет. Тези писмени източници могат да бъдат разделени основно на две групи:

Канонични-В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан - Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват различни датировки - например евангелието бива датирано между 63 и 98 г. сл. Хр. и според някои изследователи представлява т. нар. евангелие Q (quelle - на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на христианството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т. е. към тях почти не е прилаган критическият метод на модерната наука.

Неканонични-Различни християнски по произход религиозни групи предлагат текстове - послания, апокалипсиси, "Тайните думи на Йоан" и т. н., които са приписвани на този апостол предимно за да бъде затвърдена нечия докрина с авторитет. Повечето от апокрифите имат по-късен произход и са свързани с различни паралелни на християнстото учения - гностицизъм, богомилство и др.

"Евангелието според Йоан" се отличава от останалите три канонични евангелия, тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо - "В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово" (Йоан 1:1). В Апокалипсиса пък се развиват предимно есхатологични мотиви. Основен момент в етическото учение е темата за любовта. "Бог е любов"; "Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан 4 гл).

Основните християнски деноминации разглеждат тезите, изложени в Йоановите произведения като част от учението на Христос. В същото време доминиращият в днешно време в науката агностизъм и атеизъм твърди, че това е съвсем оригинално нравствено-религиозно учение, което, макар и възникнало на основата на учението на Иисус, се отличава от него.

В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада, т. е. младеж (при сцени като "тайната вечера, преображение, Разпятие и др.). Православната иконопис утвърждава и самостоятелножто му изображение в т. нар. "апостолски ред" на иконостаса или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, стар, с дълга бяла брада. Съществуват обаче и многобройни изключения, както в църковната, така и в светската живопис. Художникът Йеронимус Бош, например, изобразявайки Йоан по време на заточението му на остров Патмос, го рисува като младеж, въпреки че според житието му по време на това изгнание Йоан вече е на преклонна възраст. Най-ярка обаче е интерпретацията на средновековния български зограф, който на двустранната икона (1396) от Погановския манастир изобразява Йоан като старец, докато Богородица (Катафиги) е изобразена като млада жена.