Диана Йорданова: Целта на частните фондове е да увеличат двойно доходността от втората пенсия

/КРОСС/ Това, което целят промените в допълнителното пенсионно осигуряване, е да се увеличат спестяванията на хората. Това каза заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в предаването "Защо?" по бТВ.

Промените в допълнителното пенсионно осигуряване и въвеждането на т.нар. мултифондове действително са закъснели, но са резултат от дълъг експертен процес, отбеляза тя. Реформата е станала възможна едва след постигане на широк консенсус. „След широк експертен анализ и подкрепа сред специалистите трябваше да се постигне такава и сред обществото и политическите сили. Видяхме, че този обществен консенсус вече е факт. Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР", обясни Йорданова.

В момента системата е силно консервативна и доходността е ограничена. „Заместващият доход в момента е около 12% от последната заплата", каза тя.

След реформата обаче се очаква значително увеличение. „Нашите изчисления показват, че в края на периода целта трябва да бъде минимум 21%, и то при максимално консервативни допускания. Ако в края на трудовия си стаж едно лице получава 1000 евро заплата, в момента би получило около 120 евро допълваща пенсия. След промените сумата може да достигне около 210 евро. Аз като математик се доверявам на цифрите. Целта е натрупванията по партидите на хората да бъдат значително по-високи."

С реформата се въвеждат три типа подфондове с различен инвестиционен профил: Динамичен фонд - за хора до 50 години, Балансиран фонд - за хора над 50 години, Консервативен фонд - за хора близо до пенсия. „Колкото по-рисково се инвестират средствата, толкова по-голяма е доходността, съответно и натрупванията за пенсия", обясни Йорданова.

По думите й българският модел е по-предпазлив от някои европейски. При разработването на системата са разглеждани различни международни модели, включително този на Хърватия. „Те подходиха по-малко консервативно от нас. Бяха заложили по-рисково инвестиране до 55-годишна възраст. В момента те позволяват динамичните фондове да се използват до 60-годишна възраст, като дават по-голяма свобода на осигурените лица."

Най-честите критики към реформата са, че тя въвежда риск за парите на бъдещите пенсионери. Йорданова отхвърля подобни твърдения. „Всеки студент по икономика знае, че по-високата доходност означава поемане на по-висок риск. Важното е този риск да бъде управляван", заяви тя. Тя подчерта, че пенсионната система е сред най-строго наблюдаваните финансови сектори. „Няма друг бизнес, който ежедневно да подава над 180 справки към Комисията за финансов надзор за всяко свое действие."

Един от най-честите страхове е дали хората могат да загубят спестяванията си, ако фонд фалира. Йорданова увери, че това е практически невъзможно. „На практика няма как пенсионен фонд да фалира", каза тя. Причината е в структурата на системата. „Пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да фалира, фондът и средствата в него остават защитени."

В момента около 71% от средствата се инвестират в чужбина, защото българският капиталов пазар не предлага достатъчно възможности, отбеляза Йорданова. Според нея инвестиции в инфраструктура биха имали няколко ефекта: ще подпомогнат българската икономика, ще развият капиталовия пазар, ще увеличат доходността на пенсионните фондове. „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика", подчерта тя.

Подобни практики съществуват в много държави - от Германия и Франция до Дания и Румъния.

Преди да се стигне до решения като увеличение на осигуровките, трябва да бъдат изчерпани всички възможности за изсветляване на икономиката, заяви Йорданова. Според нея ключова роля имат и самите граждани. „Всеки трябва да проявява интерес върху каква заплата се осигурява и къде са спестяванията му за втора пенсия."

Тя призова хората да проверяват пенсионните си партиди и да следят как се управляват средствата им. „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение", заключи Йорданова.