Илияна Йотова: Задаваме ли си въпроса, дали болниците си купуват тези консумативи, извън даренията?

/КРОСС/ Водещ: Здравейте, отново в съботното утро. Да, днес е Борисовден, на 2 май. С удоволствие и уважение Ви представям вицепрезидента на Р България Илияна Йотова, вече в студиото на БНТ.

Илияна Йотова: Добро утро на нашите зрители и честит празник на всички именици.

Водещ: Честито, да, честит имен ден на всички, които ще празнуват. Здравейте, г-жо Йотова и добре дошли при нас. Понеже от президентството, точно преди месец, отправихте един призив, правителството да преосмисли строгостта на мерките и социалната изолация и час по-скоро да даде отговор. Смятате ли, че ето на днешната дата вече има отговор за строгостта на мерките и генерално за отношението към публичната информация. Щабът вече е в нов формат, няма го ген. Мутафчийски, няма го проф. Кантарджиев и Ангел Кунчев. Т. е., поне публично, на първа линия. Те продължават да работят.

Илияна Йотова: Доколкото разбирам, щаба продължава да го има.

Водещ: Разбира се.

Илияна Йотова: Само брифингите се отменят. И това поражда много голям въпрос. Според мен, беше достойно да се даде последна дума на ген. Мутафчийски. Все пак, всички ние живяхме месец и половина, всеки ден той беше в нашия дом, по един или друг начин. Очевидно беше скрит.

Трябва да видим, защо? Дали наистина напрежението, което се чувстваше между щаба и изпълнителната власт, и премиер-министър и ген. Мутафчийски, през последните дни, което витаеше във въздуха, действително е стигнало някаква точка на кипене, или съображенията са други.

А що се отнася до по-важния въпрос, за строгостта на мерките, ние продължаваме да не знаем, като общество, какво ни чака. За този месец и половина ние слушахме всеки ден много статистика, доста внушения имаше за апокалипсис, страх и стрес се насаждаше в българските граждани, по всякакъв начин. Няма да забравя онази прословута пресконференция за пожара в горите около Чернобил, която беше абсолютно непредизвикана, в 23 часа...

Водещ: Среднощната, да.

Илияна Йотова: ...и която в една доста изнервена и натоварена психологически обстановка беше абсолютно ненужна. Така, че от сутринта, идвайки насам в телевизията, получих поне няколко СМС-а от хора, които казаха: Ех, най-после няма да ги има тези брифинги. Така или иначе, ние като българи, като общество, имаме нужда от отговорите, какво става.

Водещ: В някакъв смисъл, изчерпа ли се търпението, т.е. това може ли да бъде сигнал, че народът сам, така да се каже, си свали мерките?

Илияна Йотова: Ами, това, което чух сутринта, беше доста нескопосан пиар, видите ли имало вече повече негативни послания от страна на щаба, отколкото позитивни. И това е много силно, и това е между другото много недостойна и нечестна оценка за щаба. Защото той си свърши работата, особено в първата седмица, когато действително неговото обявяване и брифингите имаха една цел и тя беше изпълнена, да не се паникьосват хората.

Защото ние не живеем на самотен остров, слушаме в целия свят какво става, вече имаше и първите заразени в България. Така, че в тези първи 10 дни той действително свърши работата, за която беше създаден.

Оттам нататък, тази непрекъсната статистика, няма да забравя никога онази черна пресконференция на трима ръководители на национални болници, които навръх Цветница излязоха да говорят за чували и трупове,
Вие разбирате, че тези хора не са го направили по собствено желание. Отнякъде има някакъв мотор, който ръководеше всичко това.

Но, както обикновено стана, една много любима моя реплика има във футболните мачове, всичко ще стане ясно и разборът ще бъде направен след последната съдийска свирка. Така, че на този етап, толкова.

Другото нещо, което обаче е по-тревожно, че този щаб не беше заменен своевременно с нещо много по-важно за всички нас, с един друг щаб, който да казва, каква е икономическата ситуация в момента в страната, какво ще правим с безработицата.

Водещ: Е, току-що това говорихме.

Илияна Йотова: Не беше много убедителна г-жа Сачева. Аз много я уважавам като човек, като професионалист, но очевидно има една бариера, която дори тя не може да прескочи.

А какви ще бъдат мерките? Ние продължаваме да нямаме стратегия. Вижте, когато казваме, че в момента имаме една обявена война от непознат враг, нали това клише беше разпространено страшно много през изминалите дни и седмици, една война предполага стратегия и тактика. Ние в момента нямаме нито стратегия, нито тактика. И аз много бих искала в следващите дни да видя един друг щаб, който ще каже, как ще излезем от тази тежка социалноикономическа криза.

Водещ: Сега, г-жо Йотова, на мен не ми се иска да ползваме тази риторика със съседите, Вашият съсед е отсреща, Вие сте на „Дондуков"2, пък отсреща е „Дондуков"1, пък моят комшия, пък Вашият комшия...

Илияна Йотова: А, тя в случая не е толкова важна.

Водещ: Аз не искам да влизаме в такава риторика, наистина, да коментираме напрежение между премиер, между президент, по-скоро друго да Ви питам. Какво от президентството, като реални мерки вземате?
Лесно е да се критикува, лесно е да кажете, ето няма стратегия, тепърва за икономически мерки, тепърва за възстановяване на икономика и безработица ще се говори, а Вие какви идеи имате, каква е визията на
президентството?

Илияна Йотова: Въпросът Ви е много неправилен, неточен и неверен. Защото от самото начало президентът предложи няколко неща, които в крайна сметка, така или иначе, бяха изпълнени. Да, разбира се, той
своевременно беше получил своята критика, упреците, квалификациите, доста нелицеприятни и доста недостойни, в интерес на истината. Но, така или иначе, след това ставаше това, което той вече беше предначертал.

От една страна, последната критика към президента, от обръщението му преди няколко дни, то беше направено много елегантно, много интелигентно, през нашия пресцентър, за това, чие ние трябва да знаем, какви харчове се вършат в момента в държавата, кой ги върши, от чие име ги върши, как се купуват всички тези консумативи, кой плаща за тях?

Задаваме ли си въпроса, дали болниците си купуват тези консумативи, извън даренията, кой ще плаща един ден за тях, кой издава тези фактури? Всъщност, това, което каза президентът беше въпрос, той го изрече на глас, това, което се питаме всички ние, като български граждани. Защото утре ние ще трябва да плащаме за тези неща, от нашите данъци. И никой няма да има нищо против това да става, важното е да има прозрачност.

И често употребяваме и другото клише: Не трябва да има пир по време на чума. Това, което каза президентът е, че не трябва да има кражби по време на чума. И аз мисля, че той беше тук абсолютно прав.

Водещ: Затова ли трябва публичен регистър, затова ли той призова за публичен регистър за средствата, използвани в борбата с КОВИД?

Илияна Йотова: Да, дали ще бъде регистър... Всъщност, това недоразбиране и тези престрелки, както Вие казвате, между двете страни на „Дондуков", дойдоха от едно-единствено място и имат една-единствена
причина, ние продължаваме да нямаме дискусия и дебат в нашето собствено общество, както за икономическите мерки, така и какво трябва да се прави с борбата с безработицата. Ние нямаме дори и в настоящия момент дискусия между институциите, как трябва да излезем от тази
изолация.

Водещ: Г-жо, Йотова, Вие снемате доверието, пък викате, нямаме дискусия, нямаме...

Илияна Йотова: Чакайте малко, ами тогава да си говорят с парламента. В момента, в който Народното събрание гласува Закона за извънредното положение, на парламента му бяха отнети правомощията, тях ги няма, тях никой не ги пита за нищо.

Защо не се обсъдят сега например програмата и мерките за излизане от изолация? Как считате Вие, добре ли беше вчера, когато преди обяд глобяваха за това, че не се носят маски на публични места и в парковете, след обяд маските бяха отменени?

Нали всички сме наясно, че заповедите на здравния министър, което е едно голямо недоразумение в цялата тази криза, съжалявам, че трябва да го кажа, имат срок на годност 3 часа? Това го няма в нито една европейска държава. Как може такова нещо? Не може непрекъснато да ни обясняват как не сме  дисциплинирани, как не сме като германците. Кой го казва това нещо?

Този, който го твърди, означава, че не се е подредил на нито една опашка пред магазин за хранителни стоки, не е излизал от кабинета си, не е слизал от колите си.

Защото хората си спазваха дистанцията. Да, друг е въпросът, какво ни коства всичко това, като хора, като граждани, като човеци, ако щете? Защото в тази геометрия, в която живеем месец и половина, това общество на дистанция метър и половина, разбира се ще има и своите чисто психически последствия. Други ще бъдем.

Аз не го обичам това клише, че на другия ден светът ще бъде друг. Ами, хайде като знаем, че на другия ден светът ще бъде друг, хайде да видим, какво ще му бъде другото и как ще се опитаме да влияем на това друго. Нали е ясно, че след един по-спокоен момент трябва да си зададем въпроса, добра ли ни е здравната система? Да, вярно е, че този въпрос трябва да го зададат всички страни в Европа, след всичко това, което видяхме и което се случи, и тяхната безпомощност. Но, хайде да си припомним, малко назад във времето, защото ние не живеем от ден за ден, ако недай си Боже, се беше разразила повече заразата в България и зам.-министър Начева преди няколко месеци твърдеше, че час по-скоро трябва да се ликвидират леглата в общинските болници, самите общински болници, как щяхме да издържим на всичко това? Затова, когато се говори за реформа в здравеопазването, е нужен много разум, много хладнокръвие, не счетоводните сметки, лекарските сметки, сметките на пациентите, и тогава да се вземат решения.

Така, че затова казвам, трябва ни тази дискусия в обществото. Тя не е по силите нито само на изпълнителната власт, нито само на президентската институция, нито само на парламента. Тя е по силите на всички нас, като общество. Това ни забраниха през този един месец.

Казаха ни: Вие сте лошите, Вие излизате от големите градове, Вие не сте дисциплинирани...

Чакайте малко, защо трябва да унижаваме собствената си нация, когато хората показаха достатъчно разум и дисциплина. Да, винаги ще има случаи, тях ги има по целия свят, но не могат да се генерализират така
нещата. Това са много въпроси, които за този месец и половина, заради стреса, заради уплахата, ако щете, някак си ги избягвахме, някак си си казвахме, това не е най-важното в момента, но те ще трябва да получат
своите отговори.

Водещ: Г-жо Йотова, ако искате... да критикувате остро, наистина, реакцията в правителството и щаба, на това, което се случи. Трябва признаем, разбира се, че това е форсмажор, че никоя държава не може по никакъв начин да го прогнозира...

Илияна Йотова: Безспорно сте прав.

Водещ: ...да го подготви. Но, става ли все по-реална опасността от фалити, например? Как мислите? Ще се овладее ли, ще успее ли да овладее държавата?

Илияна Йотова: О, тя е безспорна. Защото дори в това отношение нямаме диалог. Аз много внимателно слушах министър Сачева за прословутата мярка 60 на 40.

Първо, нали сме наясно, че не всеки може да се възползва от нея?

Второ, тя е по-скоро мярка за спасяване донякъде на самите фирми, но тя не предпазва от огромното количество безработни хора, които ще излязат на улицата, говорим като протест, просто няма да имат работа. И второ, знаете ли, не ми харесва начинът, по който става всичко това.

Когато се събра вече министърът със социалните партньори и всички имаха възможността да кажат, работи ли, не работи ли тази мярка, знаете ли какво им казаха от Министерски съвет, да, ние ще Ви чуем, ще чуем Вашите забележки и предложения, но все пак това постановление вече е факт и ние сме го предоставили на Европейската комисия за одобрение.

Един вид, да, да, ние ще Ви чуем, обаче мачът вече е свирен. Така не може. Така не може, защото именно тези организации, работодатели, синдикати, най-добре могат да кажат, какво става в момента в страната. Не може да седим само зад бюрата и да мислим, че сме взели най-добрите мерки.

И те не са най-добрите мерки, то това е видно. Освен това, трябваше малко по-диференциран подход, за едната мярка, за едните, които ще работи, наистина 60 на 40, и за други, които няма как да отговорят на тези критерии. Това са най-вече малките, семейните фирми, които, разбира се, че ще има фалити.

Трябва да си говорим нещата в прав текст. Никой не обича, знаете ли, да съобщава лошите новини. Но, колкото по-ясен и категоричен е този анализ, толкова, според мен, ще бъдат и по-адекватни и мерките, които могат да се вземат.

След това, като говорим за партньори, Вие казвате, да, но Вие с изпълнителната власт не работите. Добре, хубаво, не работят с президентството, защо не работят с кметовете?

Ние някак си ги забравихме в този месец и половина. И добре, че лудостта спря до това, да се изкъртят пейките, аз очаквах следващото, да махнат и уличното осветление, за да се страхуват хората от тъмното и да не излизат на улицата.

Защо кметовете не са слушани и сега?

Кой по-добре от тях знае, какво става на територията на малката или на голямата община. Аз не си спомням, простете, ако съм го пропуснала, да се е събрало веднъж Сдружението на общините. т. е., местната власт, на която ние толкова много уж държим, е изключена от този процес. На тях им се нарежда.

И, когато прочетат заповедите на здравния министър, които се сменят през 3 часа, можете да си представите какво значи това за администрацията на една малка община, хората са ошашавени направо, какво да правят. Затова говоря, че когато липсва диалог в едно общество, то не е застраховано от грешки. Вие казвате, да работеше се под стрес, под наистина едно напрежение, случваше ни се за първи път. Затова и аз в самото начало казах, това беше първата ми реакция, добре беше, че се въведе извънредно положение, добре беше, че се направи този щаб, добре е, че парламентът се събра и узакони всичко това, макар че, знаете, законът беше поправен след  ветото на президента. Но всяка една мярка има своя период и своя живот.

Оттам нататък трябва да има развитие, а не просто да зациклим на едно място, както се случи.

Водещ: Сега, в тази логика на разговора, г-жо Йотова, позволявате ли ми един политически въпрос? Смятате ли, че цялата тази корона-криза, коронавирус-криза в България ще бъде като политически тест и лакмус
въобще за управлението на това правителство? Ако се окажа, че то се е справило, ГЕРБ, ще имат нов мандат, ще продължат, ако се окаже, че - не, няма да продължат?

Илияна Йотова: Знаете ли, това е въпрос, който в момента изобщо не ме интересува.

Водещ: Не е ли важен този въпрос?

Илияна Йотова: За мен той изобщо не е важен. Това са много далечни...

Водещ: Ако ген. Мутафчийски все пак се справи добре и е кандидат за президент на ГЕРБ, примерно?

Илияна Йотова: А, добре. Тогава ще има хубава кампания, ще има конкуренция. Нека. Това са нормални демократични процеси. Но това в случая не е най-важното.

Какво от това, кой ще бъде в крайна сметка министър-председател или президент, ако фалираме държавата, какво от това? Ако хората нямат къде да работят, няма как да вържат двата края?

Ние, нали съзнаваме, че живеем, щем или нещем, в една доста променена ситуация вече?

Между другото, имаше и хубави неща. И тази солидарност между хората, и доброволчеството, и даренията, и това, че се научихме да работим онлайн...

Водещ: Аплодисментите за лекарите.

Илияна Йотова: Вижте, казахте нещо много важно, аплодисментите за лекарите. Спомняте ли си, какво беше отношението на властта към лекарите само преди няколко месеца? Как ей така си ги (...) ръководители
на болници за доказани, недоказани неща?

Водещ: И за сестрите ли говорите също, пред Партийния дом?

Илияна Йотова: И за сестрите. Защото, държа да подчертая днес, аплодисментите наистина са за лекарите, те не са аплодисменти за здравната ни система, още по-малко за ръководството на Министерство на
здравеопазването.

Водещ: Много интересна теза разви вчера г-н Радев, държавният глава, президентът г-н Радев, заради 1 май, заради Деня на труда. Казва, дано да го цитирам правилно, някогашните юмруци днес държат смартфони и
изливат гнева си в социалните мрежи. Това е силна критика, хубава метафора.

Илияна Йотова: Хубава метафора.

Водещ: Какъв призив, за какво е това? За да излезем на улицата ли, за повече решителност ли, да не сме само в социалните мрежи? Ръката на труда да хване меча... какво е това?

Илияна Йотова: Аз наистина искрено Ви предлагам и пожелавам тук на това хубаво диванче да седи г-н президентът. Отдавна смятам и съм убедена, че е много недостойно да се коментират думите на държавния
глава. Това, което е мислил, той го е казал. Ние сме достатъчно разумни хора, като общество, нека всеки сам да го премисли.

Но, ако трябва да направим някаква връзка с предишния разговор, един от изводите и Вие мисля, че го засегнахте с предишния си събеседник, един от изводите, който може би трябва генерално да си направим след всичко това, което ни се случи и той важи не само за България, това е наистина, да се върне ролята на държавата и да уважаваме държавата като организация, ние, като граждани. Защото в един момент, когато ни се изсипа тази пандемия, този ужас, кое беше първото нещо, което хората казаха, какво прави държавата, как ще ни защити?

Държавата трябва да се върне там, където й е мястото, в здравеопазването, в публичните политики, в защитата, социалната, в образованието, ако щете. Така, че това е лошата държава, която беше лошият стопанин, дайте пазара над всичко. Ето тази идеология, този либерализъм вече, с днешна дата, не издържа. Това са дълбоки процеси на промяна в едно общество, в обществата ни, въобще, съвременните, които ако сме разумни хора, ако сме интелигенти хора, трябва да пренесем и върху българската действителност.

Водещ: Г-жо Йотова, прочетох на сайта Ви, че благодарите на учителите и на учениците за успешното онлайн обучение, за дигиталното образование в страната. Но ето, сега пък има и друга гледна точка, че то е малко
проформа, да се учи по този начин, и има и критики, че завършването дигитално е също минус.

Илияна Йотова: Ами, вижте, това бяха първите стъпки, преди това не се беше случвало. Но, знаете ли, начинът, по който учат българските деца от доста време се експериментира с децата на българските семейства, които живеят в чужбина. И трябва да се поучим от този, макар и не кой знае колко голям опит, защото дава своите добри резултати.

Както едни деца, които живеят в чуждоезична среда, тези уроци са достатъчни, ако те се подобрят още повече, ако комуникацията стане още по-добра, ще върши работа и за българските деца. Разбира се, знаем, че това са извънредни обстоятелства, много се надявам, че учителите ще бъдат по-снизходителни към децата и тези, които трябва да държат матури. Затова казвам, че животът ни, щем или нещем, той се променя.

Ние вече живеем в една променена среда. Друг е въпросът, че трябва да я управляваме. Защото, вижте колко новини се промъкнаха, така между другото, през този месец и половина. Не им обърнахме внимание.

Ако щете дори темата за влизането на България в Еврозоната. Доколкото разбирам, сега така и не успяхме да подадем писмото за членство, имаме само запитване до Европейската централна банка, да ни даде последната оценка.

Но, какво се промени за този месец и половина? Нали чакахме общественото възприятие за това, че  ще влезем в Еврозоната? Изведнъж се оказа, че не чакаме общественото възприятие. Второ, сега в момента...

Водещ: Е, не, не, кризата катализира този процес. Нали каза премиерът...

Илияна Йотова: Как го катализира?

Водещ: ...ако бяхме в Еврозоната, много по-добре щеше да е за България.

Илияна Йотова: Във Вас, лично, как се катализира този процес?

Водещ: Не знам как ми го катализира Еврозоната...

Илияна Йотова: Ами, и на мен не ми се катализира особено, нали, особено, когато живееш с 90 процента от мисълта и човешката реакция е насочена към заболяването и заразата.

Второ, сега сме на прага на един друг много сериозен разговор, който също така някак си го докосваме, но не живее в ежедневието ни. Говоря..., това е работа преди всичко на институциите, има един огромен спор в момента, на европейско ниво. Аз не мога да намеря, къде е мястото на България, защото никой не ми казва, къде е мястото на България и каква е нашата позиция?

Европа се раздели на две, как да преодолее икономическата, финансовата, социална криза.

Едните казват, дайте ще използваме инструментите на все още неприетата многогодишна финансова рамка, т. е., грубо казано на европейския бюджет.

Само че, за да минем на този вариант, това означава да се повишат вноските на държавите-членки към европейския бюджет. Ние, като страна, готови ли сме, това ли е нашата позиция или по-скоро сме в групата на Санчес, на Макрон, на Конте, които казват, за да излезем от тази криза, защото действително ситуацията в тези страни е много тежка, дайте да направим големи фондове „Солидарност", които или ще действат в някакъв определен период, или просто ще бъдат изсипани пари, както някой казва, в страните от Южна Европа, дали това не е по-добрият вариант?

Е, къде е нашата позиция? Защо ние трябва да чакаме непрекъснато някой друг да решава вместо нас? Това са изключително важни въпроси. Защото това не е някакво решение, което някой ще вземе в Брюксел, това е директно решение, което ще удари в джоба на всеки българин, тъй като и в единия, и в другия случай ще трябва да се извадят пари. Затова казвам, че трябва да има дискусия.

Водещ: Да, дано и този отговор, който и Вие задавате... 6 май, евролидерите ще намерят отговор, ще се разбере...

Илияна Йотова: Аз по-скоро се надявам, че срещата, която е планирана, вече на живо, за юни месец, дай Боже нещата наистина да са добре юни месец, ще бъде по-плодотворна, защото, и Вие сте телевизионер, човек, който това Ви е професията, нали виждате как се правят тези видеоконферентни връзки между лидерите в Европа?

Когато го няма целият този ажиотаж на чиновниците, които трябва да им кажат, какво да говорят, когато не се провеждат най-интересните срещи в кулоарите, на обедите, на вечерите, в кафенетата, където се договаря не само националният лобизъм, но се вземат и важните решения.

Водещ: Понеже, г-жо вицепрезидент, заговорихме за българите в чужбина, това Ви е кауза на мандата, това Вие е нещо много важно във Вашата работа, ето, голяма част от тях се завърнаха, заради пандемита се върнаха в България. По-скоро е добра новина за Вас, така ли, че българите се върнаха в България?

Илияна Йотова: Аз не зная, колко ще можем да ги задържим, след като отмине?

Водещ: Вече искали да се връщат обратно.

Илияна Йотова: Ние не показваме някои от репортажите, но вече в Германия, във Франция, това, което виждаме, нови сезонни работници, които идват да берат цветя или да берат ягоди, те са от България, от
Румъния, така че границите в това отношение не са затворени.

Да, ще има един момент, в който, надявам се, много от нашите сънародници ще предпочетат да останат в България, заради стабилността. Но, ако ние не им предложим нищо, ако не заздравим предприятията си, икономиката си, те ще се върнат там, откъдето са дошли, това е безспорно.

Защото, вижте каква информация получаваме последните дни, на европейско ниво, едни огромни суми се използват в публичното пространство, от устата на големите лидери в Европа, от Централната банка, едни милиарди тук, едни милиарди там...

Знаете ли, много е по-лесно да говориш за много милиарди и е много трудно да говориш за онези няколко стотин или няколко хиляди евро, които ще спасят едно малко предприятие, ама ще го спасят реално. Докато не стигнем на тази точка, а си говорим само за големите милиарди, все едно нищо не сме направили.

Водещ: Ако разрешите, във финала на разговора, политически въпроси гледам, макар че вече подкарахте тази тема, питах Ви, какво ще се случи, какви са критиките, какви са тестовете срещу политическото управление на страната. Направо да Ви питам, гледате ли към втори мандат, да не го увъртам, направо да Ви питам?

Илияна Йотова: Аз пак Ви казах, въобще не мислим за такива неща в момента. По-скоро, искам да съм част от онова национално самочувствие и от вярата, че дори в това страшно предизвикателство, когато сме
обединени, когато сме разумни, когато търсим отговорите и забравим малко „пижамната политика", защото ние месец и половина свикнахме да бъдем по пижами, това е много по-ценно, отколкото, кой ще управлява
държавата след една години или след две години.

Вижте, в момента всички политици, които са на сцената и които се занимават с щабове, с криза, с управление и т. н., те вдигат рейтинга си.

Вижте един Конте, който беше един политик, доста компромисен, между две партии и т. н., в момента е любимец на италианците, 71 процента.

Същото е във Франция, с президента Макрон. Ще има след това едно успокояване, ще има едно отрезвяване и нека хората да решават.

Аз си гледам в моята работа. Много съм доволна от факта, че 250 уроци по български език отидоха за  испаноговорящите страни, подарени лично на нашия екип от проф. Венко Кънев, който за съжаление почина от КОВИД19 във Франция, само преди 2 седмици, Царство му небесно.

Доволна съм от това, че едно младо момиче от Босилеград, на което аз преди няколко месеца дадох българско гражданство, днес е на първа линия във ВМА и помага, вече като български гражданин. Това са едни малки неща, които ме правят много по-щастлива и доволна, отколкото прогнозите за политика, за постове.

Водещ: Последен въпрос Ви задавам. Понеже преполовихте мандата, нали 3 години минаха на „Дондуков"2, помним още знаменити Ваши думи, знаменита Ваша реплика: И най-малкото движение срещу БСП, няма да
бъде простено.

Илияна Йотова: А, много моля да бъда цитирана правилно, след като сме в едно студио, поне да...

Водещ: Как беше? Така ли беше? Ами, 3 години, човек може да сбърка за 3 години? Става дума за президента Румен Радев. Спазва ли тази препоръка Румен Радев?

Илияна Йотова: Коя препоръка?

Водещ: И най-малкото движение срещу БСП няма да му бъде простено.

Илияна Йотова: Нямаше думичката „БСП", а срещу програмата, срещу идеите ни, срещу това, с което ние спечелихме доверието на хората. Повече от 3 години по-късно, аз смятам, че Румен Радев не е мръднал на
сантиметър от това, което обещаваше по време на кампанията.

Водещ: Добре. Това е отговорът. Обещах това да е последният въпрос. Благодаря Ви, г-жо Йотова. Анализ на горещи теми от нашия живот. Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България в студиото на Националната телевизия.