Йотова: Бих се обадила на Путин, но с мандат от българската държава, още оръжия за Украйна водят до нови жертви

/КРОСС/ България трябва да отстоява категорична, ясна и аргументирана външна политика, която да бъде подчинена преди всичко на националния интерес. Това заяви кандидатът за президент Илияна Йотова по време на дебата с Андрей Гюров, в частта, посветена на външната политика и войната в Украйна.

Йотова започна изказването си с отговор на реплика на своя опонент, като категорично отхвърли разбирането, че България не може да има достатъчно тежест на международната сцена, защото не е велика сила.

„Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в Европейския съюз, както впрочем като суверенна държава и на международната сцена", подчерта тя.

По думите ѝ Конституцията ясно определя ролята на президента като представител на България в международните отношения. Затова според нея е от съществено значение държавният глава да притежава самочувствието на лидер на суверенна държава и да отстоява последователни позиции.

Йотова постави акцент върху необходимостта българската външна политика да се ръководи от интересите на страната, а не от тези на други държави или международни съюзи.

Тя подчерта, че успешната дипломация изисква задълбочено познаване на международните отношения, реалистична оценка на съотношението на силите и умение за изграждане на съюзничества в рамките на стратегическите организации, в които България членува.

„Ако на всичко казваш „да", както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен", заяви Йотова.

Според нея подобно поведение води до пренебрегване на българската позиция в международните отношения.

Кандидатът за президент отбеляза още, че обстановката в Европейския съюз се е променила и държавите имат възможност да влияят върху общите политики, когато разполагат с добре аргументирани позиции и успяват да намерят съмишленици.

„Когато ти си достатъчно добре подготвен, можеш много лесно да намериш съюзници и да промениш политики", посочи тя.

Йотова отхвърли внушението, че защитата на националните интереси в рамките на европейските институции може да се разглежда като противопоставяне на Европейския съюз.

„Това не е антиевропейска политика. Напротив", категорична бе тя, като подчерта, че подобен подход може да направи европейската политика още по-силна.

В тази връзка Йотова припомни, че още преди месец е поставила въпроса за сигурността в Черно море пред Организацията на обединените нации.

„Мнозина лидери после дойдоха и ме поздравиха, защото знаят, че корабите трябва да бъдат застраховани, а тези застраховки растат, когато няма сигурност", посочи тя.

По думите ѝ, въпреки положителните реакции на международно ниво, инициативата не е получила очакваното одобрение в България. Йотова отправи критики към политическите лидери, подкрепящи Андрей Гюров, които според нея определили въпроса за сигурността в Черно море като банална тема.

„Това вече е история. Важното е какво правим нататък", подчерта кандидатът за президент.

Тя припомни, че е свикала Консултативния съвет за национална сигурност, чиито препоръки продължават да се изпълняват. По думите ѝ България е потърсила подкрепа от съюзниците си в Европейския съюз и НАТО, като са били проведени интензивни дипломатически разговори.

Йотова съобщи, че предстои среща, посветена на сигурността в Черно море, и излезе с конкретно предложение за ограничаване на военните действия в региона.

„Предлагам да има мораториум върху бойните действия между всички шест черноморски държави", заяви тя.

"Бих разговаряла с руския президент Владимир Путин, ако за това има мандат от българската държава и национален консенсус", заяви още кандидатът за президент Илияна Йотова по време на телевизионния дебат с Андрей Гюров.

Тя защити тезата, че мирът в Украйна може да бъде постигнат единствено чрез преговори, а предоставянето на още оръжия и финансови средства води до нови разрушения и човешки жертви.

„Дълги години след 2022 година се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава Богу, че всички се убедиха, че това не е възможно", заяви Йотова.

По думите ѝ позицията на президентската институция от началото на пълномащабната война в Украйна остава непроменена - конфликтът трябва да бъде разрешен чрез дипломация.

„Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени оръжия всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора, на много невинни хора, на хора и от двете страни", подчерта кандидатът за държавен глава.

Йотова изрази убеждението, че Русия трябва да участва в преговорите за прекратяване на войната, като посочи, че подобен процес не може да започне единствено с ултиматуми и декларации, без конкретни предложения за съдържанието на бъдещото мирно споразумение.

Тя припомни предишните дипломатически опити за уреждане на конфликта, сред които споразуменията „Минск 1" и „Минск 2", Нормандския формат и разговорите в Истанбул.

Според нея досегашните усилия не са довели до трайно решение и вече трябва да се търси споразумение за цялостен мир, а не единствено временно примирие.

„Без Русия това нещо няма как да стане, няма как да се тръгне на тези преговори", категорична бе Йотова.

В подкрепа на тезата си тя посочи примера на Финландия и Норвегия, чиито лидери предприеха директен контакт с Владимир Путин. Йотова обърна специално внимание на финландския президент Александър Стуб, с когото, по думите ѝ, е работила дълги години.

Тя определи директния диалог като необходим път към прекратяване на войната и разкритикува идеята за продължителен конфликт на изтощение, която свърза с позициите на Андрей Гюров и подкрепящите го политически сили.

В хода на дебата Гюров я попита дали самата тя е предприела действия, за да се свърже с Путин, и дали му се е обаждала по телефона.

Йотова отговори, че подобна стъпка трябва да бъде предприета с мандат от българската държава, а не като еднолична инициатива.

„Аз никога няма да се обадя на който и да е президент без съгласуване с останалите институции, без да попитам гражданите на България, без да знам, че зад мен стои един голям национален консенсус", заяви тя.

На въпроса дали все пак би разговаряла с Путин, ако тези условия са изпълнени, Йотова отговори утвърдително.

Кандидатът за президент отправи и критики към Гюров за посещението му в Киев по време на мандата му като служебен министър-председател. Тя го обвини, че без мандат от Народното събрание е подписал десетгодишно споразумение, с което според нея България е поела дългосрочни ангажименти.

„Това е разликата между мен и вас", обърна се Йотова към своя опонент, като настоя, че решенията във външната политика трябва да бъдат съгласувани между институциите и да се ползват с широка обществена подкрепа.

"Нито преди, нито по време, нито след войната български войници ще бъдат в Украйна", подчерта още Йотова.