Богат ли е българинът?

Анализ на икономиста Кольо Парамов пред вестник "Всеки ден"

На всеки трима души у нас един е абсолютно свободен и не се занимава с нищо. Тези фрапиращи данни бяха публикувани преди дни от националната статистика. Според тях 33,2% или 1 455 000 души са икономически неактивните лица в България и то във възрастовата граница 18-60 години. В тази група не се включват пенсионерите, които са над 2 милиона, както и безработните, които според статистиката са около 10%. Но те също са икономически неактивни. Ситуацията е много тревожна, защото на всеки трети трудоспособен български гражданин единият е неработещ. Тенденцията е доста неприятна за цяла Европа. Цифрите показват, че на Стария континент икономически неактивните са 22 милиона, а това е сериозна цифра.

Липсата на стопанска инициативност у българина, която е фрапираща, е следствие от онова, което изживяхме през последните 50-60 години по времето на комунизма. Тогава държавата контролираше всички стопански процеси и на българина не му оставаше нищо друго, освен да започне някъде работа и чрез работата да изхранва себе си и семейството си. За всичко останало се грижеше държавата. В един момент обаче тя рязко се отдръпна от общите стопански процеси в страната. Държавата като организация не трябваше толкова бързо да излиза от стопанската конюнктура. Напротив, имаше място за сериозно състезание между държавната и кооперативната собственост и частната инициатива.

В годините 1997-2001, по времето на Костов, чрез бързата и неумела приватизация видяхме едно толкова неграмотно предаване на финансовата власт от ръцете на червени партийни секретари в ръцете на сини партийни секретари, които не разбираха нищо от производство, нито пък знаеха за какво става дума. Те изнесоха материалната база - машини, стругове като старо желязо в Турция и в някои други съседни държави.

Не е за пренебрегване и фактът, че 850 000 от икономически неактивните лица взимат социални помощи. Ние поддържаме една група, особено сред ромите, на които не можем да не даваме помощи, защото те имат по няколко деца и ние трябва да подпомогнем тези деца. Но поддържайки едно такова условно подпомагане, ние гарантираме, че тези 800 000 души стоят, чакат и не работят. В това отношение държавата трябва да активизира своето място. Има отрасли, като например горското стопанство, където тези лица могат да бъдат използвани, включително чрез определени икономически начини на принудата, които сериозно се използват от западните общества. Примерно един човек се регистрира като безработен, а семейството му е социално слабо. Дава му се един гратисен период, той получава тримесечни помощи. През това време обаче той е насочен да работи еди-къде си, но отказва да работи, жена му също отказва да работи и тогава автоматично им се спират помощите. Има ходове, които могат да бъдат приложени към тези лица с цел да се активизират.

Макар да звучи странно, премиерът Бойко Борисов е много точен в констатацията си, че българинът е сред първите места в Европа по брой на собствени жилища, на собствени вили и коли. Проблем е, че в малките населени места има хиляди квадратни метри незаета площ. Това се дължи на факта, че там отпаднаха предприятията, няма заетост. В малките градчета няма перспектива и хората не се задържат в тях. От една страна, имаме нови жилищни сгради, перфектно оборудвани и обзаведени, а в същото време те не се използват, защото хората ги няма. Те предпочитат да отидат в големия град да намерят работа и препитание. Неслучайно в София има пренатрупване на 700-800 хиляди души допълнително, за да си гарантират прехраната.

Получава се така, че българинът не може да използва богатството си на момента. Ако човек напуска един по-малък град и дойде в София, но има възможност да даде своето жилище под наем, за да му носи допълнителни доходи, тогава имаме целесъобразно използване. Докато сега на практика всички тези хора, които са принудени от икономическата ситуация вътрешно да мигрират, те не ползват жилищата си. Ако в тези жилища, разположени на n-броя квадратни метра, се сложат хората, които ги населяват, ние ще се убедим, че 90% от хората имат гарантирано жилище. И в действителност по този показател сме на едно от първите места в Европа. Именно това богатство всъщност е неосъзнатото богатство на българина.