Българската "икономика на бедността"

/КРОСС/ Плащане на заплати "под масата", укриване на данъци и социални осигуровки, корупция в обществените поръчки - това са част от симптомите на българската "сенчеста икономика", диагностицирани в едно ново изследване.

Сивият сектор в икономиката нараства. България е първенец по този показател в Европейския съюз, гласи един от изводите на ежегодното изследване, направено с подкрепата на софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт" и Центъра за изследване на демокрацията, за което ни информира Николай Цеков.
Всеки седми трудещ се в България посочва, че получава изцяло или част от възнаграждението си "под масата". По този начин работодателите пестят между 350 и 400 милиона лева от невнесени вноски за социално осигуряване. Загубите от неплатени данъци и измами с ДДС се изчисляват на поне 1,2 милиарда лева годишно. Толкова се губят и в резултат на корупцията при раздаването на обществени поръчки. В крайна сметка приходите в националния бюджет са два пъти по-малко в сравнение с тези в бюджета на страна като Словакия, въпреки, че тя има с два милиона души по-малко население от България.

По думите на Регине Шуберт, която ръководи софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт", размерите на сивата икономика в България през последната година започват отново отчетливо да се увеличават: "Има пряка връзка между бедността на българските пенсионери и сивата икономика. Неплащането на осигуровки върху реалните заплати води до дефицит в бюджета на пенсионното осигуряване, което трябва да се дофинансира от бюджета. Разбира се, при това положение не е възможно възрастните хора да получават достойни пенсии. Сред бедните българи се развива специфична "икономика на бедността", твърди Регине Шуберт.

Най-сенчестите сектори

Строителството, автомонтьорските услуги, медицинското обслужване и туризмът заемат челно място по безотчетност пред данъчните власти и общественото осигуряване. Хиляди предприятия и цели сектори от българската икономика комфортно обитават тази "сива зона", благодарение на бездействието на огромен брой държавни и общински контролни органи, които явно имат интерес от корупционните практики, твърди директорът в софийският Център за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.
Калпавото правосъдие допълня картината на безсилието пред посивяването на българската икономика. И още нещо: "Повечето български правителства проявяваха и продължават да проявяват особен нагон към мегаломански проекти, които са прекрасна хранилка и среда за грабежи, корупция и укриване на данъци", обобщава Стефанов.

Според изследвания на международни кредитни институции и на Евростат, българската "сенчеста икономика" има дял от 30-35 на сто от общата стойност на БВП. По този показател България държи един черен рекорд сред страните на Европейския съюз. В развитите страни този показател не надхвърля 15 на сто. Изводите за нарастването на сивия сектор през последната година се обосновават на данните от анкети сред трудещите се и работодателите и са подкрепени от статистиката за намаляващата събираемост на данъци и социални осигуровки.

Олигархичните структури покровителстват сивата икономика

"Изводите в изследването на сивата икономика трябва да се разгледат с особено внимание от българското правителство на фона на нарастващото недофинансиране на обществените услуги и на липсата на пари в брой в държавата. Постоянно и отвсякъде чуваме за плащане на заплати "под масата" и за липсата на пари за социални дейности, образование и здравеопазване", казва икономическият съветник на германското посолство в София Томас Пфане.

Той обръща внимание и на друг извод от тазгодишното проучване - а именно, че олигархичните структури в българската икономика покровителстват укриването на данъци в държавата. Този факт засенчва позитивните промени в борбата срещу сивата и криминалната икономика в България, настъпили след влизането на страната в Европейския съюз под влиянието на европейския контрол.

Източник: dw.de