Проф. Аспарух Илиев: Хантавирус започва с грипоподобни симптоми, но при европейския вариант може да доведе до тежко увреждане на бъбречната функция, включително бъбречна недостатъчност

/КРОСС/ Според данни на СЗО осем души на борда на круизния кораб-огнище, са се разболели, а трима от тях са починали

Преподавателят по невроимунология и инфекции на мозъка в университета в Швейцария проф. Аспарух Илиев коментира опасността от епидемия от хантавирус след ситуацията с круизен кораб край бреговете на Кабо Верде. В момента плавателният съд се намира край испанския остров Тенерифе До момента са евакуирани 94 души, съобщават испанските власти, като на борда остават 34 пътници и екипаж, който трябва да върне плавателния съд в Нидерландия.

В ефира на „Твоят ден" проф. Илиев коментира нарастващите обществени притеснения, свързани с възможна нова епидемична вълна. Той подчерта, че страхът е разбираем, но подчерта, че ситуацията не е сравнима с COVID-19 пандемията.

По думите му хантавирусите са познати от десетилетия и не представляват ново заболяване. Съществуват различни щамове - европейски и южноамерикански, като европейският, който се среща и в България, основно засяга бъбреците и рядко се предава от човек на човек. Южноамериканският вариант също има ограничена възможност за предаване, но изисква много близък контакт.

Според данни на Световната здравна организация осем души на борда са се разболели, като трима от тях са починали. В същото време над 30 пътници вече са напуснали кораба на различни места, което е довело до издирвателни действия в няколко държави за установяване на възможни случаи на заразяване.

Професорът подчерта, че предаването от човек на човек е значително по-трудно в сравнение с вируси като морбили или дори COVID-19. Според него ефективността на разпространение е ниска и това силно ограничава риска от епидемично разпространение.

Той даде пример с корабната среда, която представлява затворена система, но дори в такива условия заразяването остава ограничено. Според него, ако вирусът беше силно заразен като морбили, всички пътници биха се инфектирали при липса на имунитет, което в случая не се наблюдава.

По отношение на клиничното протичане проф. Илиев обясни, че заболяването започва с грипоподобни симптоми, но при европейския вариант може да доведе до тежко увреждане на бъбречната функция, включително бъбречна недостатъчност. Въпреки това, при навременно лечение функцията в много случаи се възстановява.

Южноамериканският вариант протича по-тежко, засяга предимно белите дробове и има по-висока смъртност. И за двата типа обаче към момента няма специфично лечение или ваксина, като терапията е основно поддържаща и симптоматична.

Професорът подчерта, че рискът от пандемия е практически нулев, като е възможно единствено възникване на малки локални огнища, които могат да бъдат бързо овладени чрез изолация и наблюдение.

Той даде и практически съвети за пътуващи - поддържане на добра хигиена, редовно миене на ръце и използване на обикновени защитни маски в среди с много хора, като летища и самолети. Според него тези мерки значително намаляват риска от различни инфекции.