Николай Неновски: Един млад българин според мен е по-креативен, по-иновативен, по-смел от един французин

/КРОСС/ Проф д.ик.н. Николай Неновски е член на Управителния съвет на Българската народна банка, преподавател в Университета на Пикардия „Жул Верн" в гр. Амиен, Франция, директор на Научноизследователския център за парични и икономически изследвания на УНСС, един от организаторите на най-значимото годишно събитие на Европейското дружество за история на икономическата мисъл (ESHET) 24-тата международна конференция на тема „Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл" (Development and Underdevelopment in the History of Economic Thought), която се проведе от 8 до 10 октомври 2021 г. в УНСС.

Проф. Неновски от 8 до 10 октомври в УНСС се проведе 24-та международна конференция на Европейското дружество за история на икономическата мисъл (ESHET). Разкажете ни за ESHET и за българското участие в него?

ESHET е създадено преди 20 години от хора от Южна Европа, от Гърция и Португалия, между които бих отбелязал Михаил Псалидопулос, Кардозо, Пазинети и други икономисти, които са решили, че Европа трябва да има такава асоциация, като алтернатива на световните, американска и японска асоциации. Ние от България започнахме активно участие в Европейското дружество за история на икономическата мисъл, първо аз през 2005 г., след това се включи и проф. Пенчо Пенчев през 2008 г., после се асоциираха още българи. Ние българите сме едни от най-силно представените от Източна Европа в дружеството, освен традиционните руски икономисти, които са се считали за членове на тази Европейска асоциация от самото начало.

Ако вземем темата на конференцията „Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл", накъде върви България в момента, към развитие или е в застой?

Европа е много нехомогенна. Трябва да тръгнем от това, че имаме различно ниво на развитие на доходи, цени и т.н., но има общи институции, общи данъци, обща парична политика, идеята е да изучим факторите, които са на периферията и ни спират да бъдем като центъра, но от друга страна имаме според мен и фактори, които са по-интересни от тези, които са в центъра, т.е. ние в България имаме някакви предимства. Според мен, това са предимствата на изостаналите, защото богатите обикновено губят някаква скорост и според мен това беше идеята, да се види спецификата на тези положителни неща на изостаналата страна, която по принцип има даже по-положителни неща, повече лостове от богатите, защото богатите вече са ги изчерпали и не могат да открият нови. Докато ние в България тръгваме отзад, виждаме те какво са направили и не ги копираме, може да измислим нещо ново. В България също така имаме специфични институции, които другите държави не могат да разберат, ние имаме паричен съвет, имаме ниски данъци, имаме нисък дълг, това са уникални неща, които те не могат да ги разберат, имаме корупция, това е също фактор. Аз не мога да кажа, че другите държави са по-развити от нас, ако ги разглеждаме по брутен вътрешен продукт да, но по креативност например, ние ги изпреварваме, нима това не е част от богатството. Един млад българин според мен е по-креативен от един французин, по-иновативен е, по-смел, т.е. ние имаме някакво богатство.

Редно ли е икономистите да се обръщат назад във времето и там да търсят отговори за справяне с кризата или ни трябва изцяло нов икономически модел?

Завършил съм в Москва математическа икономика, отричах историята и считах, че трябва да се започва от нулата. С годините все повече се убеждавам, че това което преживяваме е едно и също с миналото в различна форма. Тези политици и икономисти, които знаят какво е ставало в миналото и имат знания за много минали ситуации и видят аналогични ситуации днес и тръгвайки по интуитивен, а не механичен път, могат да вземат правилните решения. Това обаче не може да се концептуализира, това е интелектуален въпрос. Събира се информация от много исторически идеи и тогава може да се вземе правилно решение. Притеснителното е, че през всеки 20 години се появяват хора, които почват от нулата.

В програмата на конференцията имаше сесия за екологичните проблеми в историята на икономическата мисъл. Как икономиката може да помогне на екологията?

Това е много голям въпрос. Екологията е страшно модерна тема. Тя е интегрирана във всички сфери. Има голям интерес към история на екологическата мисъл и икономиката от гледна точка на екологията, което се разви последните 2-3 години. Любопитно е, че много известни икономисти по екология са родени на Балканите - един от най-големите американски икономисти, считан за базата на екологичния икономикс Джоржеску Роген е роден в Румъния, Славчо Загоров, министър на търговията, който има собствена теория през 60-те години, как да се спаси природата чрез икономия на енергия и др.

Пандемията показа, че икономиките са много свързани, в същото време сме обединени в съюзи. Тези съюзи са добър вариант за нас или рискуваме, ако се срине икономиката на съюза да ни повлече?

Това е световен въпрос. Ако се насочим към България, доколко тя може да се справи сама, при условие, че не е самозадоволяваща се икономика, то ние не можем да отпаднем от тези съюзи. Може да се помисли за самостоятелност в някой сфери като здравеопазване, отбрана.