Прекръстват храма „Александър Невски" на цар Борис или на Кирил и Методий?

/КРОСС/Да се смени или да се върне старото име на катедралата „Св. Александър Невски", гласи нова инициатива, която среща подкрепа от част от народните избраници от Реформаторския блок. Авторите на предложението са на мнение, че е редно най-големият български храм да носи името на достойна личност, и затова настояват църквата да бъде именувана в чест на цар Борис, който покръства българите, или да бъде възстановено старото - „Св. равноапостоли Кирил и Методий".

Самата идея не се появява за първи път. Редица общественици, сред които и покойният вече журналист Петко Бочаров и неговият колега и експерт по църковни въпроси Горан Благоев, многократно са изтъквали, че е твърде парадоксално най-голямата църква в България, патриаршеска катедрала, да носи името на руски светец, който няма нищо общо с нашите земи.

„По времето на Първата световна война цар Фердинанд с декрет сменя името на храм-паметника, защото руската флота бомбардира нашия бряг. Той ужасно се ядосва на тази работа. Разбира се, не само той, но и останалите хора в България. Фердинанд сменя името на Александър Невски с това на Светите братя Кирил и Методий. Няколко години по-късно обаче Светият синод връща обратно името на руския светец", разказа пред „Всеки ден" в едно от последните си интервюта Бочаров.

Сегашните инициатори обаче са доста по-крайни в изказванията си. „Тази личност няма абсолютно никаква допирна точка с България. Нищо! И като такава не заслужава на нейното име да бъдат кръщавани храмове - камо ли най-големият, най-важният, централният храм в България", твърдят инициаторите по адрес на Александър Невски, когото определят като изключително спорна историческа фигура от XIII век и дори го наричат „светец менте". По информация на „Всеки ден" депутатът Петър Славов е приел присърце това намерение и лично се е ангажирал и дори е обещал да дава безплатни адвокатски съвети в случай на нужда. Макар предложението да не е формулирано като допитване, то вече породи полемика. А и все пак самият храм от скоро официално е собственост на Светия синод и църквата едва ли ще позволи да се промени името. Освен това Българската православна църква е свързана с руската и сред родните духовници има силно московско лоби, което ще се противопостави на преименуването на катедралата, смятат експерти по църковните въпроси.

Въпреки че въпросът е по-скоро исторически, отколкото политически, мнозина по-възрастни българи съзират, че идеята всъщност е част от т.нар. хибридна война, за която многократно не друг, а реформаторът военен министър Николай Ненчев непрекъснато тръби.

„Сега Невски им е трън в очите, утре може и името на страната да им се види с руско", коментира 65-годишен софиянец, който продава антикварни предмети на площад „Александър Невски". У нас обаче непрекъснато валят идеи за промяна на имената на исторически или географски обекти. Така например името на най-високата точка у нас и на Балканите периодично се превръща в гореща тема на обществени и преди всичко партийни дискусии.

Преди време беше предложено Мусала да се прекръсти на Свети Иван Рилски или да стане отново Тангра, както може би се е казвал преди годините на робството. А желаещите това да се случи, изтъкват, че Мусала е турско име, което не отговаря на истината. Пред президента Росен Плевнелиев лидерът на „Атака" Волен Сидеров отново отправи искането си за смяна на името на Мусала, като обяви, че ако държавният глава го изпълни, ще му прости всички прегрешения.