Там, където българите са в категорията "нежелани"

Германия продължава да привлича огромен брой имигранти от цял свят. Внимание обаче: германците делят чужденците на "желани" и "нежелани", твърди Андреас Цик, експерт по въпросите на миграцията. С него разговаря Е. Лилов.

През първата половина на 2014 година в Германия са пристигнали общо 667 хиляди чужденци, като в същото време 427 хиляди са напуснали страната, изчислява Федералната статистическа служба. Броят на новопристигналите за пореден път надхвърля броя на емигриралите - в случая с 240 хиляди души. Сред новопристигналите най-многобройни са румънците - 98 хиляди, следвани от поляците (96 хиляди) и българите (38 хиляди). Кризата продължава да генерира миграция и от южните европейски страни - преселниците от Италия са се увеличили с 28 процента спрямо същия период на 2013 година, а от Испания - с 1%. При гърците обаче тенденцията е обратната - броят на новопристигналите в Германия гърци е спаднал със 7 процента.

Какво не казва официалната статистика?

Произходът на чужденците предопределя отношението на германците към тях - едните са "подходящи", а другите "неподходящи" имигранти. Това твърди експертът по въпросите на миграцията проф. Андреас Цик, който е ръководител на Института за интердисциплинарни изследвания на конфликтите и насилието към университета в Билефелд. Попитахме проф. Цик какво го кара да мисли така:

"Наскоро участвах в една дискусия за бежанците и икономическите имигранти. Там беше посочено, че тази група имигранти е нежелана в Германия. Паралелно с това съществува една друга категория чужденци, за които се твърди, че са като нас - и затова са желани в Германия. Подобно разграничение е глупаво, включително защото имигрантите от Азия, например, успяват да се интегрират много по-бързо и много по-успешно, отколкото някои чужденци от привилегированата група на "желаните" имигранти", казва проф. Цик в интервю за Дойче Веле.

Кой в коя група попада?

В групата на "желаните" чужденци влизат всички имигранти от страните в ЕС, които имат право на свободно придвижване в рамките на Общността, пояснява проф. Цик, но добавя: "В същото време различни проучвания показват, че гражданите на по-новите страни-членки от Източна Европа не принадлежат към същата категория чужденци, в която влизат например холандците, италианците и т.н. Тези хора попадат в групата на "нежеланите" имигранти, както и хората от африкански или арабски произход. Икономическите фактори също оказват силно влияние при категоризирането на имигрантите. Така се стига до още едно разделение - на "полезни" и "по-малко полезни" имигранти. Младите хора с високо образование имат повече шансове да попаднат в групата на "желаните" имигранти", казва експертът.

Как тогава да си обясним факта, че гражданите на страни като Румъния и България, откъдето идват и много образовани хора, не намират място в групата на "желаните" имигранти от страните-членки на ЕС? "Обяснявам си този парадокс с непознаването на проблема", казва Андреас Цик и продължава: "Много германци изобщо не знаят какви хора идват в страната им. Нито пък се замислят, че повечето имигранти идват не за да източват социалните каси на страната, а за да осигурят по-добро бъдеще на децата си. В Германия има огромен дефицит на знания по темата - да, в медиите има информации, но ако човек не се занимава задълбочено с проблема, лесно може да се поддаде на предразсъдъци и негативни стереотипи. А знаем, че предразсъдъците направляват възприятията ни", посочва експертът.

Как се произвеждат предразсъдъци

В началото на миналата година, когато Германия отвори трудовия си пазар за българи и румънци, баварският Християнсоциален съюз (ХСС) стартира кампания под надслов "Който хитрува - да си пътува", която беше насочена срещу срещу т.нар. мигранти по бедност от България и Румъния. Намекът беше, че мнозинството пришълци от тези две страни са се прицелили единствено в социалните помощи. Какъв беше ефектът от тази кампания?

"Тя само разпали старите предразсъдъци и показа недвусмислено, че очевидно делим чужденците на добри и лоши, на измамници и почтени хора. А когато подобно послание идва от най-високо политическо ниво, в случая от партия, която участва в управлението на страната, тогава хората го възприемат като сигнал за съществуването на истински проблем. Кампании като тази внушават, че едва ли не ни нападат някакви измамници. А това ни пречи да осъзнаем, че всъщност имаме нужда от имигрантите - те допринасят за благосъстоянието на страната ни", казва проф. Андреас Цик, експерт по въпросите на миграцията и интеграцията.

Материал на "Дойче веле"