Как да бъдем по-спокойни в 21 век?

/КРОСС/ Да си поговорим за стреса. В свят, в който тишината е лукс, а умората е хронична, спокойствието се превръща в новата суперсила. То не е подарък, а умение, което всеки може  (и трябва) да развие. 

Стресът отдавна не е временно състояние, предизвикано от реална заплаха. Днес той е почти постоянен фон на ежедневието ни, който ни изтощава, разболява и ни прави по-затворени. Въпросът е как можем да възстановим усещането за спокойствие, сигурност и вътрешен център в 21 век? Има ли прости техники, който да ни помогнат да изключим режима на оцеляване и да влезем в режим на съзнателно живеене?

Отговорите търсим в новия епизод на видео поредицата „Уменията на 21-век" на Лидл България, където гост е клиничният и социален психолог доц. д-р Елена Мустакова.

Как медиите и технологиите промениха психиката?

Вниманието е най-ценният ресурс в 21 век. И е в постоянна опасност. Според доц. Мустакова съвременният човек е бомбардиран от непрекъснат информационен поток: известия, имейли и новини изскачат постоянно, докато се опитваме да изпълняваме по 6 задачи едновременно или както е модерно да се казва - мултитаскваме. Тя подчертава, че езикът, който ни заобикаля, особено в медиите, е сензационен, фрагментарен и забързан. Вместо да центрира мисълта, този език разсейва и стимулира тревожността. 

Изследвания на невроучени показват, че продължителното използване на дигитални технологии, особено такива с бърз цикъл на внимание, променя структурата на мозъка ни - отслабва дълбокото съсредоточаване, намалява способността за емпатия и увеличава чувството за разединеност. Съчетано с постоянния поток от негативни новини това води до:

• хронично напрежение в нервната система;

• когнитивна умора;

• усещане за безпомощност и липса на контрол.

В същото време, медиите, технологиите и социалните мрежи имат и трансформиращ потенциал. Когато се използват съзнателно, те могат да бъдат платформа за осъзнатост, учене и емоционална интелигентност. Видеокасти като „Уменията на 21 век" са пример за това как съвременната комуникация може да бъде дълбока и полезна.

Стресът - симптом на по-дълбок проблем

Според д-р Мустакова стресът е симптом, а не причина. Като психолог и изследовател с дългогодишна практика в САЩ и България, тя посочва причината за това в постмодерното усещане за загуба на смисъл. Когато нямаме вътрешни опори, дори малките ежедневни трудности се преживяват като застрашаващи. Това състояние има конкретни прояви:

• Не можем да се отпуснем дори когато нищо не ни застрашава

• Сънят не е възстановяващ

• Нервната ни система е постоянно активирана

• Реагираме остро на дребни предизвикателства

Три стъпки към по-спокоен ум и тяло 

Редица специалисти посочват, че стресът може се разглежда не просто като реакция на външна заплаха, а и като нарушена връзка между тялото, ума и духа. Когато те не са в синхрон, човек губи усещането за цялост и стабилност. Тялото може да е в безопасност, но умът да препуска в тревожни и фатални сценарии. Или обратно: умът да се чувства спокоен, но тялото да е стегнато и сковано. Именно този разрив може да бъде източник на дълбока тревожност. Когато човек живее „на парчета" - мисли едно, чувства друго, а прави трето, организмът страда. Според доц. Мустакова възстановяването започва с връщането към усещането за вътрешно присъствие - състояние, в което сме в контакт със себе си, с настоящето и с дишането си.

1. Осъзнай кога си под стрес и влизаш в режим на оцеляване. Ако реагираш с гняв, тревога или пълно изтощение на малки неща, вероятно нещо вътре в теб интерпретира ситуацията като заплаха. Дай си пауза и задай въпроса: „Наистина ли съм в опасност?". Това връща контрола и осъзнаването.

2. Регулирай тялото чрез дишане. Практики като тази, предложена и използвана от Мустакова във видеото, могат да се правят навсякъде. Те включват:

• Дълбоко вдишване през носа (диафрагмено) със затворени очи.

• Бавно звучно издишване през устата с окръгляне на устните. Повторение 10 пъти.

• Това преминаване от повърхностно към съзнателно дишане мигновено изключва паник-режима.

1. Намери вътрешен център чрез наблюдение, не чрез анализ. Според доц. Мустакова понякога най-доброто, което можем да направим, не е да „мислим проблема", а просто да го наблюдаваме - какво усещам в тялото си, къде е напрежението, какво ми подсказва дишането?

Стрес и здраве

Габор Мате, канадски лекар и автор, подчертава, че много съвременни болести - включително автоимунни, тревожни разстройства и зависимости - имат корени не просто в стреса, а в непризнатия и подтиснат емоционален стрес. Когато живеем в култури, които насърчават високото представяне, успеха и контрола, често жертваме автентичността си и това е силно изтощаващо. Доц. Мустакова потвърждава, че стресът сам по себе си не е негативен - той е част от живота, но неразпознатият стрес е страшен. Ако го игнорираме, той може да се превърне в разрушителна сила. Ако обаче го разпознаем и се отнесем към него с внимание, той може да се превърне във вход към по-дълбоко познание за себе си. 

Затова нека се съгласим, че спокойствието не е лукс, а умение. И като всяко умение, може да се научи. Ако искаш да си върнеш баланса, виж цялото интервю с доц. д-р Мустакова във видеокаста „Уменията на 21-век", продуциран от Лидл България.

За видеокаста „Уменията на 21-век"

Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век" е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl.  Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са  двама експерти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области  те обсъждат актуални теми като  медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други. 

За госта:

Доц. д-р Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и изследовател с международно признание. Тя е експерт в областта на психичното здраве, социалната трансформация и устойчивото развитие. Автор е на множество научни публикации и книги, посветени на връзката между личностното благополучие и колективната отговорност. Нейните трудове са сравнявани с тези на Маслоу.

За Лидл България: 

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 137 магазина в 58 града и над 4000 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели, наложиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.