Високи лихви - през 2025 г., инфлацията ще пада много бавно

/КРОСС/ Ръстът на заплатите може да изпревари този на цените до края на тази година

Банките още са пълни със свеж ресурс на ниска цена

Банките, работещи у нас, не вдигат лихвите с толкова, че да охладят кредитирането и това да погаси високата инфлация. Това показват данни на БНБ, проверка на "24 часа" и мнения на експерти.

Тази политика е в пълен асинхрон с движенията на лихвите и на инфлацията в света и в Европа. Централните банки на 20-те най-големи икономики в света вече са увеличили основните лихви средно с 3,5 процентни пункта.

В същото време официалните изявления на ЕЦБ и ФЕД сочат, че очакванията са за твърде бавно връщане на инфлацията до желаните 2% годишно. Все повече анализатори смятат, че

лихвените нива не са достатъчно силно оръжие срещу инфлацията,

и търсят кои са причините за това.

Въпреки че у нас инфлацията е висока, лихвените нива в България продължават да бъдат ниски и няма признаци, че ще тръгнат нагоре.

Според последните данни на БНБ годишното оскъпяване на потребителските и ипотечните заеми пада, дори след като БНБ в опит да охлади кредитирането остави 2% буфер за рисковите заеми до второто тримесечие догодина и продължава да повишава основната лихва.

За май централната банка отчете увеличаване на лихвените нива и за домакинствата, и за бизнеса, но данните за обемите на новите заеми показват, че това движение е направило бизнеса съвсем малко по-предпазлив, докато гражданите продължават да теглят с ускорени темпове.

Средният лихвен процент по левовите кредити за потребление е достигнал 8,66%, което е с 0,85 пункта повече отпреди година.

При ипотеките в левове средната лихва се повишава за месец с 0,06 пункта до 2,6%, а за година - с 0,05. Всъщност от началото на годината до края на май банките са вдигали лихвите през три месеца, а в другите два са ги намалявали. В крайна сметка обаче дори с годишните разходи жилищните заеми остават с под 3% лихва.

"Прогнозите са за по-сериозна инфлация в България през следващите няколко години - не двуцифрените ръстове от 2022 г., но далеч над спокойните цени, на които бяхме свикнали през миналото десетилетие", каза пред "24 часа" икономистът от ИПИ Адриан Николов.

На всичкото отгоре при храните, чието търсене няма как да намалее, инфлацията е по-висока, а това бърка в джоба на нискодоходните граждани.Затова според Николов остава отворен въпросът дали работодателите ще успяват да компенсират ръста на цените при заплатите на работниците така, както стана през миналата година.

Икономистът Петър Ганев обаче обърна внимание върху факта, че инфлацията през последната година-две върви, грубо казано, в сходни мащаби като ръста на доходите. "Инфлацията беше 11-12%, после 15%, стигна чак до 19% в зависимост от това кой индекс гледаме - българския или хармонизирания. Ръстът на заплатите е по-постоянен и се движи около 15% на годишна база, така че

само когато бяхме в пика на поскъпването, инфлацията изяде голяма част от този ръст

Предполагам, че през следващите месеци инфлацията ще падне под 10% и ако ръстът на доходите от заплати се запази на тези нива, това ще обърне тенденцията", каза той.

Все повече експерти смятат, че ръстът на заплатите, особено в частния сектор, е една от причините, които държат висока инфлацията у нас.

В същото време банките са препълнени с евтин свеж ресурс основно от депозитите на гражданите и на фирмите и докато не изпитват ликвидни затруднения, няма да вдигнат лихвите.

Острата банкова конкуренция също забавя темповете за вдигане на лихвите. "Всеки си пази нишата и клиентите и докато не стане неизбежно, няма да пипне по-сериозно лихвите", описа ситуацията висш банкер.

Очакванията са пробивът при лихвените нива у нас да се състои през 2024 г.,

като ще започне от малки банки,

които първи ще изпитат недостиг на евтино финансиране. Едва тогава големите може да ги последват. Засега повечето от тях започнаха да си пазят големите депозанти, като предлагат лихви над 2% за влогове над 200 хил. лв., докато за останалите доходността продължава да се колебае около нулата или малко под 1%.

"Цената на кредита за домакинствата ще се повиши, но материализирането на тази тенденция ще отнеме повече време от предвиденото", написаха в своя анализ преди дни икономистите на УниКредит Булбанк. Те очакват повишенията на лихвените проценти по новоотпуснатите ипотечни кредити в лева

да достигнат средно до 3,5% през 2024 г.

и до 3,75% през 2025 г. В момента те са около 2,7%. Прогнозата за лихвените проценти по вече отпуснатите ипотечни кредити е да се покачат с около 0,5 пр. п. през 2024 г. и 2025 г., когато икономистите на банката очакват края на ерата на свръхниските лихви по кредитите за домакинствата. Банковите експерти обясняват, че точно с по-бавното пренасяне на по-високите лихвени проценти в развитите икономики към цената на кредитите в България е една от причините да се избегне по-рязко свиване на икономическия ръст.

Едновременно с тези причини финансови експерти посочват, че забавянето на инфлацията също влияе върху по-ниския темп на нарастване на доходността. Очакванията, заложени и в бюджета до края на тази година, показват, че

инфлацията ще се свие до 9% за тази година

Икономистът Красен Станчев например смята, че у нас освен свръхликвидността на банките, паричната политика следва промените в Европа с около 6 месеца забавяне във времето. Той също очаква по-чувствително повишаване на лихвите след средата на 2024 г.

Според финансисти отпушването на лихвите ще настъпи и когато икономиките се стабилизират, алтернативите на депозитите станат не само по-доходни, но и по-малко рискови и започнат да привличат спестените пари. Бившият финансов министър Милен Велчев пък е убеден, че повишаването на лихвите ще бъде плавно и няма да предизвика бум на лошите кредити, каквито са опасенията на някои финансисти.

Всичко това напоследък налива вода в мелницата на онези, които обясняват, че има големи структурни промени в икономиките от 90-те години досега. И ако тогава простото вдигане на лихвите е можело да укроти бързо инфлацията, то днес това става много по-бавно, по-трудно и по-плавно.