Схема в полицията за продажба на информация за издирвани? След ареста на прокурорския син – имало ли е чадър над Васил Михайлов

/КРОСС/ Корупция е възможна, няма как да го отричаме - с тези думи в студиото на „Здравей, България" бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев коментира възможността издирвани лица да получават вътрешна информация от системата на МВР и така да се укриват продължително време.

В ефира на „Здравей, България" той и криминалистът Иван Савов коментираха възможността издирвания прокурорски син Васил Михайлов да е получавал вътрешна информация и така да е избягвало задържане в продължение на месеци.

Гунев подчерта, че корупционни практики в системата не могат да бъдат изключени, но изрази съмнение относно мащаба, в който те са били представени публично. По думите му описанията за „цял сектор", обхванат от подобни действия, звучат преувеличено. Той отбеляза, че структурата, която основно отговаря за подобни издирвания, е ограничен по численост отдел в Националната полиция, и постави въпроса за това как точно е била организирана оперативната работа по случая.

Бившият зам.-министър акцентира и върху това, че първоначалната отговорност за издирването е на областната дирекция на МВР в Перник. Според него именно там следва да се търси отговорност за първоначалния етап на разследването. Той повдигна и въпроса дали е възможно да е имало изтичане на информация от структури за вътрешна сигурност, както и откъде адвокатът на задържания е разполагал с конкретни данни.

Гунев посочи още, че по-интензивното издирване на лицето е започнало едва след извършено нападение срещу служител на ГДБОП, след което в операцията се включват и допълнителни структури като ДАНС. По думите му именно този етап бележи промяна в приоритетността на случая и води до по-активни действия на държавата.

От своя страна Иван Савов обясни, че по закон издирването на лица с влязла в сила присъда и укриващи се от изтърпяване на наказание не е пряка функция на МВР в началния етап, а включва и структури към Министерството на правосъдието. Той уточни, че при стриктно спазване на процедурите, първоначалната отговорност би следвало да е на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".

Савов обаче отбеляза, че при наличие на допълнително престъпление - какъвто е опитът за палеж, за който се съобщава - МВР вече има основания да се включи активно в издирването. Той допълни, че в подобни случаи могат да бъдат използвани технически средства за наблюдение, а различни служби подпомагат разследването със свои специфични инструменти.

По отношение на твърденията за „купуване на информация", криминалистът заяви, че подобни сценарии не са изключение в практиката. Той посочи, че дори един служител с достъп до чувствителна информация - независимо от длъжността му - може да бъде източник на изтичане на данни, без това задължително да оставя видима следа в системата.

„МВР има вътрешни разследвания и специална структура, която трябва да си свърши работата", каза криминалистът Иван Савов.

Прокурор Георги Иванов: Първоначално никой не вярваше, че Васил Михайлов някога ще бъде осъден

Той допусна, че вътрешни пробиви са възможни, но подчерта, че в случая по-вероятно става дума за различни институционални нива и координация между структури.

Криминалистът посочи още, че в по-малки градове като Перник е възможна т.нар. „дифузия" между служби и местна администрация, която създава предпоставки за неформални контакти и потенциални зависимости. По думите му това не означава автоматично организиран „чадър", но може да обясни определени пробиви в системата.

Бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев от своя страна подчерта, че периодът преди повдигането на обвинения също трябва да бъде внимателно проверен, включително всички подадени сигнали и действията по тях. Той отбеляза, че част от процесуалната история на случая може да даде ключ към това как се е стигнало до дългото укриване на издирваното лице.

Гунев акцентира и върху важен структурен проблем - че в определени етапи издирването на укриващи се осъдени не позволява използването на специални разузнавателни средства (СРС). По думите му това създава сериозен оперативен дефицит и поставя въпроса дали законовата рамка е достатъчно адекватна за подобни случаи.

Той допълни, че едва след ескалация на случая - включително нови престъпления и нападения срещу служители - се създават условия за по-широко използване на оперативни методи и включване на повече служби. Според него това обяснява защо реалната активност по издирването се засилва значително едва на по-късен етап.