-
21 Ноем 2026 |
USD / BGN 1.1567
GBP / BGN 0.8545
CHF / BGN 0.9390- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Велизар Върбанов: Сред основните слабости е липсата на централизиран модел за киберсигурност
21 Ноември 2026 | 10:33
/КРОСС/ Хакери са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация в продължение на пет години и са източили най-малко 130 гигабайта информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи. Става въпрос за мащабна операция по кибершпионаж, определена като най-голямата кибератака срещу България досега. Това съобщи националният координатор по киберсигурността Велизар Върбанов.
Първите индикации за злонамерена дейност датират от 2021 г., но пробивът е установен едва тази година благодарение на Националната система за киберсигурност, която се изгражда в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Сигналът е получен на 23 юни в Националния център за киберсигурност. Защитният софтуер е засякъл необичайна активност извън работно време. Алгоритмите за машинно обучение сравняват обичайното поведение на служителите с активността им в други часове.
„За наш късмет хакерите са започнали да действат след работно време. Системата отчита, че даден служител продължава да работи и да обработва информация, въпреки че той не е на работното си място. Тогава се задейства алармата", обясни Върбанов.
Анализът показал, че зловредни файлове са били инсталирани в инфраструктурата на държавната администрация още през 2021 г. Те са осигурявали неоторизиран достъп и са позволявали на хакерите да останат незабелязани с години.
„Не става въпрос само за един софтуер. През годините са инсталирани множество зловредни софтуери", посочи той. По думите му са използвани различни методи за проникване - фишинг атаки, уязвимости в системите и компрометирани акаунти.
Сред основните слабости Върбанов открои липсата на централизиран модел за киберсигурност. „До момента всяко едно ведомство се справяше както може с киберсигурността си", обясни той.
Целта на хакерите не е била финансова изгода или кражба на лични данни, а събиране на информация за работата и намеренията на държавата.
„Те искат да съберат информация за държавата, да видят как работи тя, да могат да я анализират и дори да предвидят какви ще бъдат следващите ѝ ходове", каза националният координатор.
Към момента има предположения за хакерските групи зад атаката, но те се основават на технически анализ. За установяването на конкретните извършители са необходими разузнавателна информация и международно сътрудничество. По случая работи междуведомствена оперативна група с участието на МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване" и други структури.
Хакерите са използвали сървъри в различни държави, включително предварително компрометирани машини, за да прикриват следите си. Затова местоположението на даден сървър не означава непременно, че съответната държава е замесена в атаката.