Терорът се храни от ревността между разузнаванията

/КРОСС/ Британски и американски спецчасти са провели тайни военни учения, чрез които да бъдат подготвени за отговор на атаки с "мръсни бомби" срещу забележителности в Лондон. В рамките на тренировките военнослужещите са извършвали обезвреждане на бомби, направени от химикали и радиоактивни материали, които имат потенциал да поразят стотици жертви. Ученията са проведени на най-малко четири места в британската столица, а участващите в тях спецчасти са носели цивилни дрехи и са използвали обществен транспорт.

Наскоро северноафриканска разузнавателна централа обяви, че терористи работят активно над създаване на химическо оръжие, което планират да използват за нова атака в Европа. Дори бе обрисувана картина, при която евентуалната химическа атака може да бъде извършена от камикадзета. Според разказите вече в Северна Африка били хванати терористи, които разполагали с иприт.

Тези новини са достатъчни разузнавателните служби на целия Европейски съюз да бягат през глава към Брюксел, да опънат транспаранти пред Европейската комисия и Европейския парламент и да искат сливане поне по линия на антитерора.

Особено след терористичните актове в Париж и Брюксел и на фона на идващите от всички страни (от ЦРУ, ФБР, Турция) предупреждения за предстоящи нови атаки.

Вместо това всички страни, членки и европейските институции, се панират след всеки пореден атентат, започват да се кълнат как ще се обединят и ще си обменят информация, а само няколко седмици по-късно вече забравят какво всъщност се е случило. И всички специални служби започват да се държат като ощипани госпожици.

Да вземем паниката след атентатите в Париж. Тогава европейският комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос бръкна в раната, като заяви, че страните от ЕС, както и преди, не желаят да обменят помежду си разузнавателни данни, въпреки че това е нужно за безопасността на гражданите. "Информацията и обменът на разузнавателни данни са проблем за Европа. Всички инициативи, предприети досега от ЕК, целят по-добрия им обмен, основан на взаимно доверие. Колкото повече се сблъскваме със заплахи, толкова повече се нуждаем от обмен на информация", каза Аврамопулос. "Нужно е по-добре да обменяме информация, за да може по-лесно да защитаваме сигурността на гражданите си. Да - има реакция от страна на редица страни. Но те трябва да разберат, че пазенето на тайни един от друг е наивен подход.

Той дори апелира да се създаде пълноценна разузнавателна служба на ЕС.

Комисарят повтори същата теза и след атентатите в Брюксел. Тогава отделните вътрешни министри заговориха пак за по-бърз и по-ефективен обмен на информация. Започнаха да се заканват как щели да ускорят "създаването на обща система за обемен на информация за пътниците", как щял да се засили контролът по външните граници.

Дни по-късно всичко си влезе в обичайното русло. Дори Германия официално се обяви против създаването на общоевропейска служба за борба с тероризма чрез изявление на федералния министър на вътрешните работи Томас де Мезиер, цитирано от Tagesspiegel. Християндемократът призова за по-тясно сътрудничество между силите за сигурност в държавите от общността и за по-добър обмен на информация между тях. Той обяви, че само в германския център за борба с тероризма има повече от 40 звена. "Подобна европейска служба трябва да обединява органите на 28-те държави", подчерта германският политик и разви тезата си, че подобен модел едва ли би бил функционален при справянето с тероризма.

На коренно противоположна позиция е бившият белгийски министър-председател Ги Верхофстад. След атентатите в Париж той обяви, че ЕС има агенция, която отговаря за спътниковите навигационни системи, има и агенция, която се занимава с развитието на ядрената енергетика. Но няма европейска агенция, способна да обменя разузнавателни данни, и това трябва да се промени. Той даде пример, че 3000 френски спецполицаи трябва да следят постоянно 5000 души - радикализирани и готови да вършат терористични актове. И че няма как на практика да има ефективно противодействие с тази аритметика.

Действителността е, че терористите не признават границите,

докато 28 национални служби за сигурност не могат да прекрачват националните граници. Разследванията още са в ход, но и сега е ясно, че тези терористи имат връзки с Белгия и всъщност навсякъде по света, обяви той. Според него "сега е времето една европейска агенция или служба по разузнаването да направи така, че данните на националните разузнавателни служби да бъдат обменяни по-ефективно".

"Не се нуждаем от безкрайни съвещания, пътни карти или предварителни и незадължаващи документи. Досега водачите на ЕС не успяха да достигнат до съгласие за общ и адекватен отговор от страна на съюза на бежанската криза и това не бива да се повтаря. Нуждаем се от реализацията на план за защита на нашия начин на живот и на нашите граждани. Ако не успеем да направим това, то може да няма Европа, която да трябва да пазим", написа бившият белгийски премиер в "Гардиън" преди няколко месеца.

И какво имаме насреща? Турският премиер Реджеп Ердоган се сърди, че страните от ЕС и специалните им служби не си обменяли информация с Анкара. В сръбския Newsweek се появиха твърдения, че докато държави като Хърватия, Албания и България са извън полезрението на хората, борещи се с тероризма, точно там някъде се планирали терористични нападения, а участниците в тях минавали свободно през техните земи. Подобни данни имало в секретен доклад на френските служби, изготвен след атентатите в Париж. Твърденията са, че номерата на мобилните телефони, които били използвали роднини, приятели и съратници на терористите били от СИМ картите от Мароко, Белгия и Турция, но най-много били използвани на Балканите. И по-точно в Хърватия, Албания, България.

Дори и да са верни тези данни, работата пак е след дъжд качулка. Защото това можеше да бъде установено, преди да гърмят бомбите и да бъдат убивани хора с калашници. Просто ако имаше бърза обмяна на информация, ако нямаше ревност между службите, ако докладите не изтичаха в една или друга посока, да ударят една или друга страна или служба, можеше да бъдат предотвратени терористичните актове.

Няма никаква логика да няма една обща служба като Европол или Интерпол, в която всяка държава да изпрати свои представители от разузнавателните служби, и там да се обменя информация и да се координира работата. Така ще е ясно и кой крие ревниво информация, кой не работи ефективно, а не след всеки атентат всичко да се забулва в секретност. Ако продължава така, наистина накрая няма да има какво да се пази.

Александър Александров, "Сега"