Новата платформа СИГМА

/КРОСС/ Според д-р Цвета Маркова и Християн Даскалов най-важният ефект от проекта не е технологичен, а политически

Бившият председател на Комисията по сигурност на информацията доц. д-р Цвета Маркова и експертът по киберсигурност Християн Даскалов коментираха в предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS новата платформа СИГМА. По думите им стъпката е положителна, макар и все още ограничена като функционалност. Платформата цели да направи публичните разходи по-прозрачни и достъпни за гражданите.

Според двамата най-важният ефект от проекта не е технологичен, а политически - за първи път се прави опит информацията за обществените поръчки да бъде представена по лесен и разбираем начин за широката публика.

Даскалов обясни, че платформата не създава нова информация, а използва вече наличните данни в Централизираната система за обществени поръчки към Агенцията за обществени поръчки. По думите му основното предимство на СИГМА е, че позволява бързо търсене по възложители, изпълнители и договори чрез удобен интерфейс. „Понякога най-брилянтното решение в информационните технологии е най-елементарното. Данните винаги са били там, но сега потребителят може лесно да ги намери и използва", посочи Даскалов.

Той подчерта, че платформата все още не използва реални функционалности на изкуствен интелект, но може да се превърне в основа за бъдещи анализи и автоматично откриване на съмнителни обществени поръчки.

Според експерта истинската стойност на системата ще се прояви във втората и третата фаза от развитието ѝ. Тогава изкуственият интелект би могъл да сравнява сходни обществени поръчки в различни общини и автоматично да сигнализира за необясними разлики в цените. „Ако една община плаща многократно повече за една и съща услуга от друга със сходни параметри, системата трябва да може сама да маркира подобни случаи като рискови", обясни Даскалов.

По думите му обаче ефективността на подобна система зависи изцяло от качеството на информацията, която я захранва. Той даде пример, че дори различен начин на изписване на едно и също дружество може да доведе до неточни резултати и пропуснати зависимости.

Затова според него държавата трябва да ускори изграждането на т.нар. „пространства за данни" - структури, които да почистват и унифицират информацията, преди тя да бъде анализирана. „Изкуственият интелект е толкова добър, колкото са добри данните, с които работи. Ако информацията е непълна или разхвърляна, няма как да се правят надеждни анализи", заяви той.

Доц. Цвета Маркова определи платформата като важна промяна в начина, по който институциите подхождат към прозрачността. Според нея най-голямата стойност на проекта е, че прави достъпа до информация лесен за всеки гражданин, а не само за специалисти и юристи, които години наред са работили с различни регистри.

„Това е революционен момент най-вече като политическа нагласа. За първи път се прави опит информацията да бъде представена по начин, който е достъпен за всички", коментира Маркова. По думите ѝ подобна публичност ще има дисциплиниращ ефект както върху възложителите, така и върху изпълнителите по обществените поръчки.

Бившият председател на Комисията по сигурност на информацията предупреди, че следващите етапи от развитието на платформата трябва да намерят баланс между прозрачността и защитата на личните данни.

Тя посочи, че свързването на системата с други регистри и анализът на физически лица ще изискват много внимателен подход, за да не се стига до нарушения на европейските правила за защита на личната информация. „Всеки пропуск може да стане повод за съдебни спорове и атаки срещу самата система. Затова трябва да се действа изключително прецизно", предупреди Маркова.