Невролози предупреждават: Новият НРД създава рискове за навременното лечение на пациентите с инсулт

/КРОСС/ Нови административни и диагностични изисквания могат да затруднят работата на неврологичните отделения, а България все още няма работеща национална мрежа за лечение на инсулт, предупредиха специалисти от Българското дружество по инсулт

Промени в Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности 2026-2028 г. създават риск от допълнително административно натоварване на неврологичните отделения и могат да затруднят бързата диагностика и терапия на пациенти с мозъчен инсулт. За това предупредиха водещи невролози по време на пресконференция на Българското дружество по инсулт.

В дискусията участваха доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт, д-р Филип Алексиев, председател на дружеството, д-р Емилиян Гулев, невролог в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Анна", доц. Велина Гергелчева, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Софиямед", д-р Юлиян Цветанов, невролог в УМБАЛ „Софиямед", и д-р Георги Георгиев, зам.-председател на пациентската организация за борба с инсулта и афазията.

Противоречия в изискванията и риск от ненужна свръхдиагностика

Според д-р Филип Алексиев част от новите правила съдържат различия между отделните клинични пътеки по отношение на образната диагностика и терапевтичните прозорци за прилагане на тромболиза и ендоваскуларно лечение. Това създава затруднения при интерпретацията на правилата и не отчита в достатъчна степен възможностите на съвременното лечение, включително при внимателно селектирани пациенти извън стандартните терапевтични прозорци.

Особено критично специалистите коментираха новото изискване за многократно проследяване на кръвната захар при всички пациенти с инсулт, независимо от диабетния им статус.

Според Българското дружество по инсулт при наличие на проблем с кръвната захар такъв профил и сега се извършва като част от медицинското поведение. Задължителното му прилагане при всеки пациент обаче може да доведе до ненужна свръхдиагностика и допълнително натоварване на неврологичните отделения, особено извън големите високоспециализирани центрове.

Новата пътека за ТИА поставя сериозни въпроси

Един от най-дискутираните проблеми е въвеждането на отделна клинична пътека за транзиторна исхемична атака (ТИА).

Специалистите подчертаха, че когато пациент постъпи със симптоми на инсулт, медицински неприемливо е да се губи време в изчакване дали неврологичният дефицит ще отзвучи. При исхемичния инсулт възможностите за специфично лечение са силно зависими от времето - терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е ограничен, а при подходящи пациенти се извършва и механична тромбектомия.

„Времето е мозък" остава основният принцип в съвременното лечение на инсулта, подчерта доц. Росен Калпачки. Според него нормативно изискване, което може да бъде интерпретирано като необходимост да се изчака развитието на симптомите, влиза в противоречие с логиката на спешната медицина.

Лекарите уточниха, че на практика пациент със симптоми на инсулт няма да бъде оставен без диагностика и лечение в очакване да се определи клиничната пътека. Притеснението им е какви административни и финансови последици могат да възникнат впоследствие за лечебното заведение.

Критика предизвиква и предвиденото финансиране от 350 евро за пътеката за ТИА, при положение че диагностичният ресурс при тези пациенти може да бъде практически същият като при исхемичен инсулт. Само образната диагностика може да погълне значителна част от стойността на пътеката, а съществена е и диагностиката за причината за състоянието и правилната вторична профилактика.

Клиничните пътеки не позволяват лесно изграждане на инсултна мрежа

Друг централен проблем е липсата на достатъчно гъвкав механизъм за взаимодействие между лечебните заведения.

Според доц. Калпачки съвременното лечение изисква мрежа от болници с различно ниво на компетентност, между които пациентът да може максимално бързо да бъде прехвърлен според нуждите си. Сегашният модел на клиничните пътеки обаче не стимулира в достатъчна степен такъв тип междуболнична колаборация.

Ако пациентът първоначално бъде приет в една болница, но трябва да бъде преместен в друга за високоспециализирана процедура, възникват проблеми с отчитането на клиничната пътека. Според експертите това е в противоречие с идеята за национална мрежа от инсултни центрове.

Като пример за работещ модел беше посочено сътрудничеството между УМБАЛ „Софиямед" и УМБАЛ „Св. Анна".

Д-р Юлиян Цветанов обясни, че когато в „Софиямед" бъде започната тромболиза при пациент, при когото има индикации за последващо ендоваскуларно лечение, още по време на терапията се осъществява връзка с екипа на „Св. Анна", за да може пациентът да бъде транспортиран и максимално бързо да достигне до ангиографската зала.

Специалистите обаче бяха категорични, че личните контакти между лекарите и добрата воля на отделни екипи не могат да заменят национално организирана система.

Напредък има, но достъпът до съвременно лечение остава неравномерен

По време на пресконференцията лекарите отчетоха реален напредък в лечението на мозъчния инсулт през последните години.

Все повече болници започват да прилагат интравенозна тромболиза, развива се и ендоваскуларното лечение. Целта обаче е тези възможности да бъдат достъпни не само в няколко големи центъра, а за всеки пациент независимо къде в България е получил инсулт.

Доц. Велина Гергелчева подчерта, че въпреки успехите на отделни лечебни заведения България продължава значително да изостава както по броя на извършваните венозни тромболизи и механични тромбектомии, така и по отношение на равномерното териториално разпределение на качествената инсултна помощ.

Сред необходимите промени тя посочи по-добро насочване на пациентите още от екипите на спешна помощ, предварително известяване на инсултните центрове, обучение за разпознаване на тежестта на инсулта и изграждане на реално работеща национална мрежа.

Необходим е национален регистър на инсултите

Сред ключовите предложения на специалистите е създаването на национален регистър на инсултите по европейски критерии.

Целта е да има реални данни какво се случва с пациентите във всяка част на страната - къде се извършва тромболиза, къде механична тромбектомия, какви са резултатите от лечението и къде съществуват най-големите дефицити.

Според доц. Гергелчева именно такъв регистър би позволил ресурсите, специалистите и организационните мерки да бъдат насочвани там, където са най-необходими.

Невроинтензивното лечение и грижата след изписването остават „бяло петно"

Големият нерешен проблем започва и след острата фаза на инсулта.

Експертите посочиха като сериозен дефицит невроинтензивното лечение. Част от пациентите преживяват тежкия инсулт, но имат нужда от продължително интензивно лечение и специализирани грижи, които не са еднакво достъпни в страната.

Не по-малко сериозен остава проблемът след изписването - продължителното лечение, рехабилитацията, логопедичната терапия, грижите за пациентите с афазия и дългосрочното проследяване.

Д-р Георги Георгиев постави акцент именно върху необходимостта инсултът да бъде разглеждан като цялостен процес - от момента на инцидента до максимално възможното възстановяване на пациента, а не само като няколкодневен болничен епизод.

Като малка, но положителна промяна през последната година беше посочена появата в София на възможност за безплатна терапия на афазия. Капацитетът ѝ обаче остава ограничен и подобна помощ все още не е достъпна за пациентите в цялата страна.

Според пациентската организация трябва да има и по-добра координация след изписването, както и да се обсъди приоритетно третиране на сигналите за инсулт в системата на 112, така че разпознаването на симптомите от гражданите да бъде последвано и от възможно най-бърза реакция на системата.

IV национален конгрес по инсулт ще постави във фокус цялостната грижа

Проблемите ще бъдат във фокуса и на предстоящия IV национален конгрес по инсулт, организиран от Българското дружество по инсулт между 23 и 25 октомври в София.

Програмата ще обхване лечението в острата фаза, тромболизата, механичната тромбектомия и ендоваскуларните методи, но и теми, които досега често остават на заден план - невроинтензивното лечение, неврорехабилитацията, логопедичната помощ и медицинско-правните аспекти на грижата за пациентите. Предвидени са 13 тематични форума.

„Комплексност" е думата, с която доц. Росен Калпачки обобщи необходимата промяна - от профилактиката, през работеща мрежа от инсултни центрове, до проследяването и възстановяването на пациента.

Според него клиничните пътеки могат да определят стойността и правилата за извършване на определена медицинска дейност, но сами по себе си не могат да изградят взаимодействието между Спешна помощ, първичните инсултни центрове и високотехнологичните центрове.

Посланието на Българското дружество по инсулт е, че следващият етап в развитието на инсултната помощ у нас не може да бъде постигнат само с отделни промени в клиничните пътеки. Необходима е национално координирана система, която поставя в центъра не административното отчитане, а крайния резултат за пациента.