22 държави подкрепят призива за запазване на изкуствения интелект „под човешки контрол“

/КРОСС/ Няколко европейски държави бяха сред група от 22 държави, които приеха декларация в понеделник, в която се казва, че изкуственият интелект „трябва да остане под човешко ръководство, надзор и контрол" и се предлага създаването на глобален надзорен режим.

Декларацията, приета в кулоарите на Общото събрание на ООН тази седмица, признава „потенциала на изкуствения интелект да подобри живота, да развие науката и да укрепи нашите икономики", но предупреждава, че „бързото развитие на гранични модели на изкуствен интелект представлява сериозни рискове за безопасността и сигурността, ако не се управляват по подходящ начин" .

Натискът идва преди срещата на президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин, лидерите на водещите страни в света, развиващи се в областта на изкуствения интелект, във Вашингтон в четвъртък.

Нито САЩ, нито Китай са част от новата декларация. Но финландският президент Александър Стуб, един от основните организатори на документа, заяви пред POLITICO, че се надява да създаде „импулс" и да привлече повече участници: „Мисля, че ще бъде в интерес както на Китай, така и на Съединените щати да има някакви предпазни мерки. А нашето послание тук е, че се нуждаем от човешка намеса, така че хората трябва да поемат контрола", каза той в интервю.

Позовавайки се на неотдавнашната кибератака от нелоялни агенти с изкуствен интелект срещу платформата Hugging Face , декларацията призовава за „справяне с тези рискове", като задължава компаниите с изкуствен интелект „да разработят прозрачни протоколи за безопасност, включително задължително тестване преди внедряване и независима оценка, като квалифицирани оценители имат достатъчен достъп за оценка на рисковете".

Документът обаче не призовава за забавяне или спиране на разработването на изкуствен интелект, като организаторите казват, че вместо това искат да се съсредоточат върху управлението на рисковете.

За да постигнат това, страните трябва „допълнително да разработят и координират общи стандарти" и да засилят прозрачността, „включително споделено докладване на сериозни инциденти, свързани с безопасността". Освен това, страните членки на ООН трябва „да надграждат съществуващите международни механизми и да проучат създаването на международна институция", която да наблюдава ИИ.

Стуб, който говори пред POLITICO в консулството на Финландия в Ню Йорк, заяви, че „нашето лично предпочитание" би било да се създаде нова институция, подобна на Международната агенция за атомна енергия, „в рамките на ООН". Въпреки това той добави, намигвайки към скептицизма на Тръмп към Организацията на обединените нации, „трябва да го оставим отворен, за да не го отхвърлят хората само защото би било в рамките на ООН".

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, който инициира декларацията заедно със Стуб и който се присъедини към интервюто чрез видео, заяви, че „бихме били много насърчени да видим както Г-7, така и предстоящото председателство на Г-20 на Обединеното кралство да се заемат с това... ООН е голяма, но Г-7, Г-20 са малко по-фокусирани".

Обединеното кралство обаче все още не е подписало декларацията. Сред големите европейски държави германският канцлер Фридрих Мерц подкрепя инициативата, докато подписи от Франция, Италия и Полша липсват.

Стуб добави, че нито той, нито Стьоре са „предизвикващи съдния ден" по отношение на изкуствения интелект, но посочи три причини, поради които липсата на ефективен надзор е заплашителна: създадени от изкуствен интелект биологични оръжия, кибератаки от агенти с изкуствен интелект и роботи убийци, използващи изкуствен интелект за смъртоносни атаки.

Стуб подчерта, че ползите от изкуствения интелект могат да бъдат „много по-големи" - ако технологията се използва правилно - вариращи от „изкореняване на болести, производителност, информация и много други неща".

Източник: Политико