Прогноза на МВФ за изкуствения интелект: БВП ще расте, но хората ще обеднеят

/КРОСС/  Международният валутен фонд (МВФ) все повече се фокусира върху изкуствения интелект (ИИ), нов фактор в глобалното икономическо развитие. Нито един доклад или документ на МВФ през последните две или три години не е пропуснал да спомене ИИ. В тази връзка си струва да се спомене политически документ, написан от изпълнителния директор на МВФ Кристалина Георгиева в началото на 2024 г.: „ИИ ще трансформира световната икономика. Трябва да гарантираме, че това ще е от полза за човечеството." 

Някои документи на МВФ вече са посветени изключително на темата за изкуствения интелект. Миналия декември Фондът, с участието на експерти от различни страни, проведе затворен семинар под формата на брейнсторминг, за да определи възможни сценарии за развитието на световната икономика и международните финанси в ерата на изкуствения интелект.   На семинара присъстваха приблизително 50 души, включително икономисти от МВФ, представители на Федералния резерв на САЩ, подразделението за изкуствен интелект DeepMind на Google, Масачузетския технологичен институт и други организации. 

Резултатите от тази брейнсторминг сесия бяха обработени, обобщени и събрани в специален документ , озаглавен МВФ Бележка 2026/002 , „Глобални икономически и финансови последици от изкуствения интелект: Поуки от упражнение за планиране на сценарии ". Докладът беше публикуван на 3 април 2026 г. 

Авторите на доклада сравняват настоящия бум на изкуствения интелект с индустриалната революция. Анализът на въздействието на изкуствения интелект върху икономиката обхваща множество измерения: производителност, заетост, разпределение на доходите, бюджети и финансова стабилност. През последните няколко години инвестициите в инфраструктура с изкуствен интелект нараснаха бързо, броят на моделите с изкуствен интелект също се увеличи бързо, а относителните разходи за изчислителни операции намаляха. Появата на все по-усъвършенствани модели с изкуствен интелект води до постигането на ниво на машинен интелект през следващите години, което експертите наричат ​​AGI (Artificial General Intelligence - Изкуствен общ интелект). Това е ниво, на което машините са способни да изпълняват всяка интелектуална задача на човешко ниво. Това означава, че този машинен интелект може да учи, да разсъждава, да се адаптира към нови условия и да решава проблеми със същата гъвкавост като хората. 

Докладът предполага, че степента на въздействие на ИИ върху световната икономика и човечеството като цяло ще зависи до голяма степен от разработването на нови, все по-усъвършенствани модели. Тук на практика няма ограничения; потенциалът на моделите с ИИ нараства експоненциално. Нивото на ОИИ ще бъде достигнато до края на това десетилетие и най-много през следващото. Всичко ще зависи от позициите на правителствата и обществото. Ако те не налагат ограничения или пречки върху разпространението на ИИ, това е един сценарий. Този сценарий се нарича неконтролирано разпространение (бързото приемане на ИИ).

Ако държавите и обществата наложат подобни ограничения и забрани, възниква различен сценарий. Този сценарий е известен като „базова дифузия" (бавно приемане на ИИ). Ограниченията и забраните могат да бъдат свързани с необходимостта от гарантиране на обществената безопасност, спазване на морални норми или икономически ограничения. Сред последните например са ограниченията, свързани с енергията, необходима за захранване на центрове за данни. Експертите на МВФ в момента не могат да определят кой сценарий ще се развие в световен мащаб. 

Във всеки случай, както се отбелязва в доклада, изкуственият интелект ще увеличи значително производителността на труда в много индустрии и в много икономически дейности през следващите години. Това от своя страна ще осигури по-значителен растеж на световния БВП. Забележително е, че фондът наскоро ревизира нагоре прогнозите си за глобалния икономически растеж за 2026-2027 г. 

Много по-труден въпрос е: кой ще се възползва от по-високия растеж на световния БВП? МВФ го формулира по следния начин: „Изкуственият интелект може да засили и ускори световния растеж, но устойчивите ползи зависят от това колко бързо се научим да го измерваме, финансираме и управляваме." Фондът не очаква плодовете на изкуствения интелект под формата на ускорен растеж на БВП да бъдат разпределени равномерно и справедливо. 

Преди всичко, изкуственият интелект може допълнително да разшири разликата в икономическото развитие между богатите и бедните страни. Световните лидери в надпреварата за изкуствен интелект са Съединените щати и Китай, които представляват приблизително една трета от световния БВП. Въпреки това, въз основа на показатели за индустрията на изкуствения интелект, като например изчислителната мощност на невронните мрежи, техният комбиниран дял от световния БВП се оценява на приблизително 80-90%. Може да се очаква, че тези страни ще превърнат конкурентните си възможности в областта на изкуствения интелект в икономически ползи и ще увеличат дела си от световния БВП. 

Ясно е, че бедният юг ще загуби и без това слабата си позиция в световната икономика. Между другото, някои страни, които традиционно се считат за „икономически развити", също биха могли да се окажат сред „губещите". Това е така, защото те действат на пазара на изкуствен интелект не като производители, а като потребители. Днес много услуги, предоставяни от американски компании за изкуствен интелект, са на много разумни цени на световния пазар. Китайските компании за изкуствен интелект дори предоставят услуги (предимно чатботове) безплатно. Но скоро ерата на евтиния и дори безплатен изкуствен интелект (в момента поддържан от „дъмпинг на изкуствен интелект") ще приключи за много страни потребители.  Днес те се пристрастяват към чуждестранен изкуствен интелект, който утре ще им струва цяло състояние. 

Докладът поставя особен акцент върху въздействието на изкуствения интелект върху заетостта. В гореспоменатата статия на директора на МВФ К. Георгиева се отбелязва, че изкуственият интелект ще засегне близо 40 процента от работните места в световен мащаб, като ще измести някои специалисти и ще разшири възможностите на други.

Изкуственият интелект ще засегне предимно работниците в професии, включващи така наречената рутинна умствена работа: обработка на информация, подготовка на стандартни документи, основен анализ, рутинни консултации и др. Това може да има двоен ефект. От една страна, работниците, които преди това са се занимавали с такава рутинна умствена работа, може да станат „излишни". Дори ако бъдат запазени като придатък към „умна" машина, заплатите им със сигурност ще бъдат намалени. От друга страна, навлизането в определени професии ще стане по-лесно - повече хора ще могат да изпълняват задачи, които преди са изисквали значително обучение. 

Нека ви дам пример.  Един счетоводител, който винаги е бил смятан за високо ценен и интелектуално напреднал служител във всяка организация (опитният счетоводител е струвал теглото си в злато), сега се превръща в неплатено допълнение към машина с изкуствен интелект. Някой, на когото просто ще бъде позволено да си излежава дните до пенсиониране от уважение. А когато този „мавър" се пенсионира, на негово място ще бъде наето някое момиче, току-що завършило училище. Да се ​​грижи за машината и може би да подписва някои документи по старомодния начин. 

А какво да кажем за счетоводителите? Наскоро най-богатият човек на планетата, Илон Мъск, в интервю за The Economist посочи, че програмистите, които доскоро се смятаха за едни от най-престижните и вечно търсени професии, скоро ще бъдат нетърсени. Той конкретно заяви, че изкуственият интелект днес е по-добър в програмирането от 90% от ИТ специалистите. Много скоро тази цифра ще се повиши до 99% и тогава никой няма да може да се конкурира с ИИ в тази област. 

Разбира се, ще останат професии, които са трудни за автоматизиране. Обхватът на тези професии и броят на хората, заемащи тези „немашинни" позиции, несъмнено ще намалеят. Заплатите им несъмнено ще бъдат значително по-високи от тези на работниците на „машинни" позиции. Така че компаниите работят с минимален или никакъв персонал. Хората все още ще извършват работата, но те се „разглеждат като опция, а не като необходимост".

Докладът обръща специално внимание на следния опасен парадокс на изкуствения интелект. От една страна, обемът на стоките, произведени от машини (нека ги наречем роботи), трябва да нараства бързо. От друга страна, броят на безработните също трябва да се увеличи. В същото време заплатите на тези, които запазват работата си, трябва, при равни други условия, да намалеят (в края на краищата те не са нищо повече от нископлатени „добавки" към „умните" машини).   Като цяло делът на обществения продукт, който отива за заплати, трябва да намалее. В конвенционалната пазарна икономика възниква дисбаланс: поради недостатъчно ефективно търсене на стоки и услуги сред населението, общественият продукт не може да бъде реализиран напълно. 

Това заключение обаче не е нищо ново. Всъщност, преди повече от век и половина, Карл Маркс, в своя „Капитал", докато разобличава противоречията на капитализма, демонстрира, че едно от непреодолимите противоречия на този начин на производство е дисбалансът между стойността на произведения продукт в икономиката и ограниченото ефективно търсене от страна на населението. Това ограничено търсене се дължи на факта, че работодателят (капиталистът) присвоява част от продукцията на работника като добавена стойност. Това противоречие причинява периодични икономически кризи (т.нар. „кризи на свръхпроизводство"). Диспропорцията, описана от Карл Маркс, е съществувала през цялата история на капитализма. Но по време на бума на изкуствения интелект тя ще стане гигантска. Този „класически" марксист предсказа това. И каза, че когато машините започнат масово да заместват наемния труд, капитализмът ще престане да съществува. Той предсказа, че капитализмът ще бъде заменен от различна социална система, която той нарече „комунизъм".

Разбира се, експертите на МВФ не са направили толкова далечни заключения в своите изследвания за последиците от бума на изкуствения интелект за световната икономика. Но други, по-независими експерти са го направили вместо тях. Вярно е, че те не казват, че изкуственият интелект ще тласне прехода на човечеството към комунизъм. Те говорят по-предпазливо за преход към така наречения „посткапитализъм". Различните автори разбират „посткапитализъм" като напълно различни модели на общество. Някои го наричат ​​„нова робовладелска система", други - „нов феодализъм". Трети го наричат ​​„нов социализъм". Или, обратно, стар, добре забравен. Не социализмът, конструиран от „класиците" Маркс, Енгелс и Ленин, а социализмът на утопичните социалисти Сен-Симон, Фурие и Оуен. Клаус Шваб, тогавашен президент на Световния икономически форум (СИФ), говори за „упадъка" на класическия капитализъм още през 2016 г. Визирам книгата му „Четвъртата индустриална революция" (която е достъпна и на руски език). Наскоро преглеждах тази работа и забелязах, че още преди десет години Шваб активно използваше термина „изкуствен интелект". А „четвъртата индустриална революция" на Шваб лесно може да се нарече „революция на изкуствения интелект". По-късно, в разгара на така наречената пандемия от COVID-19, Шваб публикува книгата си „Великото нулиране: COVID-19". В нея той очерта как би изглеждал преходът към посткапитализъм. Той го нарече „приобщаващ капитализъм". 

В близкото минало преминахме през етапи, които могат да бъдат наречени свободно „цифрови технологии", „интернет", „пандемията от COVID" и сега „изкуствен интелект". Всичко това са звена в една верига.   Верига, която води до глобалната власт на „паричните господари" (основните акционери на Федералния резерв на САЩ), известни още като „дълбоката държава", „Комитетът на 300-те" и „глобалната клика". 

Нека се върна към бележка 2026/002 на МВФ .  Авторите признават, че съществуващият икономически модел не може да издържи на настоящия темп на заместване на човешкия труд с машини. Те предлагат защитни мерки.   Например, данъчната тежест трябва да се прехвърли от труда към капитала и наема. Бенефициентите на ИИ - собствениците на данни, изчислителна мощност и интелектуална собственост - трябва да бъдат облагани с данъци. Трудът вече не е основният източник на добавена стойност и следователно облагането му с данъци няма смисъл.

Необходимо е преструктуриране на социалната защита. По-специално, трябва да се въведе универсален (безусловен) базов доход. Необходими са и спешни антитръстови мерки (глобалният пазар на изкуствен интелект може да се окаже под контрола само на няколко американски и китайски корпорации). Съществуват опасения, че в икономиката на изкуствения интелект предлагането непрекъснато ще надвишава търсенето. Следователно това ще създаде плодородна почва за дефлация. Централните банки трябва да бъдат подготвени за такъв сценарий и т.н. 

Забележка 2026/002 на МВФ е интересна и професионална. Но е и много предпазлива. Четейки между редовете, стигате до заключението, че дори при сценарий на „базова дифузия" (бавно внедряване на ИИ), дисбалансите в световната икономика ще достигнат такъв мащаб, че нито МВФ, нито правителствата на водещите страни ще могат да се справят с тях с помощта на конвенционални методи.