България на второ място в Европа по разпространение на изкуствения интелект

/КРОСС/ Средно 42 процента от европейските компании прибягват до услугите на изкуствен интелект, като Чехия (61 процента), България (54 процента) и Литва (54 процента) са страните, в които изкуственият интелект е най-разпространен, отбелязва Франс прес.

Изкуственият интелект е особено ценен от рекламния отрасъл за насочване на рекламата към определени онлайн потребители чрез алгоритми. А коронавирусната пандемия ускори неговата още по-широка употреба, се посочва в публикуван днес доклад на базираната във Виена Европейска агенция за основните права.

Европейските държави трябва да засилят разпоредбите на законодателството си, за да защитят основните права спрямо изкуствения интелект, който може да бъде източник на грешки и дискриминация, които в момента трудно могат да се оспорят. Това се казва още в документа.

"Голяма част от интереса, свързан с изкуствения интелект, се фокусира върху неговия потенциал в подкрепа на икономическия растеж. По-малко внимание се обръща на начина, по който той може за засегне основните права", се казва в доклада.

Изкуственият интелект е събирателно понятие, с което се обозначават технологиите, позволяващи на машините да имитират известна форма на реален интелект и да "учат", анализирайки средата, в която се намират, вместо просто да изпълнява прости инструкции.

Този тип софтуер, който обединява голяма палитра от приложения (гласови асистенти, системи за гласово разпознаване, системи за лицево разпознаване, по-усъвършенствани роботи, автономни автомобили), в момента се използва както от държавни власти, така и в медицината, частния сектор и образованието.

Специалистите от агенцията са направили 90 интервюта с обществени и частни организации в Испания, Естония, Финландия, Франция и Нидерландия.
"Един от рисковете е хората да възприемат сляпо новите технологии, без да оценят тяхното въздействие, преди да започнат да ги използват", казва Давид Рейшел, един от авторите на текста.

Изкуственият интелект може също така да накърни личния живот, разкривайки например сексуалността на даден човек в база данни. Изкуственият интелект може да доведе и до дискриминация на трудовия пазар, ако например работи със заложени критерии, изключващи определени категории от населението на базата на тяхното име или адрес.

Когато европейските граждани получават погрешна медицинска диагноза или пък им се отказва социална услуга, те не винаги знаят, че решението е взето по автоматизиран начин от компютър. Гражданите следователно не са в състояние да го оспорят или да внесат жалба.

"Технологиите еволюират по-бързо от закона. Ние трябва сега да се уверим, че бъдещата регулаторна рамка на ЕС за изкуствения интелект е базирана недвусмислено върху спазването на човешките и основните права", подчертава директорът на Европейската агенция на основните права Майкъл О'Флаерт.