Русия затяга контрола върху интернет

/КРОСС/ В Русия влиза в сила законът за „суверенен интернет“, изолиран от големите световни сървъри.

Той предизвика опасения у правозащитниците, според които може да доведе до прекомерен контрол върху мрежата от страна на властите, предаде Франс прес.

Законът предвижда създаването на инфраструктура, която да осигури работата на руските интернет ресурси, в случай че руските оператори изгубят възможността да се свързват с интернет сървърите в чужбина.

Освен това занапред руските интернет доставчици ще трябва да се уверят, че на мрежите им са инсталирани „технически средства“, осигуряващи „централизиран контрол върху трафика“, за да се парират евентуални заплахи.

Законът е критикуван като опит за контрол на интернет съдържанието и дори за постепенно изолиране на руския сектор от световната мрежа – едно от последните свободни пространства за опозицията и критиците на властта в Русия.

„Сега правителството може пряко да цензурира съдържанието или дори да превърне руския интернет в затворена система, без да осведоми хората какво прави и защо го прави“, заяви в комюнике „Хюман райтс уоч“.

Според правозащитната организация законът, предизвикал протестни демонстрации през март, „поставя в опасност правото на свобода на словото и правото на онлайн информация на хората в Русия“ и отваря път към „масово следене“.

Редица правозащитни организации заявиха през април в общо комюнике, че се страхуват от нови ограничения, засягащи бездруго ограничаваните медии и интернет в Русия.

Кремъл обаче заявява, че няма намерение да изгради в Русия местно подобие на китайската „Велика информационна стена“ и че желанието му, напротив, е да брани руския интернет.

Законът бе критикуван и с оглед очакваните големи разходи, които ще наложи на руските интернет оператори, а някои може и да фалират.

През последните години руските власти постоянно затягат контрола върху националния сектор от интернет, като блокират съдържание и цели сайтове, свързани с опозицията, както и ресурси, отказали да им сътрудничат – например видеоплатформата Дейлимоушън, социалната мрежа Линктин и комуникационното приложение Телеграм, напомня АФП.