Умберто Еко: Как вестниците да помогнат на интернет

/КРОСС/L'Espresso публикува новото есе на Умберто Еко, посветено на сблъсъка между виртуалната реалност и традиционната преса. В есето видният италиански философ представя тезата си как вестниците могат да окажат безценна помощ на онлайн медиите:

Неведнъж съм призовавал вестниците към отговорност. Общоизвестен факт е, че в интернет има както сериозни и заслужаващи доверие сайтове, така и такива, които разпространяват глупости, а понякога и гнусни клевети. Защо вестниците - вместо да размножават всякакви небивалици, наводнили интернет - не започнат процес на всекидневно рецензиране (както правят с книгите или филмите), за да отличат сайтовете с достоверни сведения и да предупредят за тези, които не заслужават доверие? Давам си сметка, че подобен проект изисква разширение на редакционните екипи във вестниците и наемане на външни експерти, но определено си струва да се опита.

На страниците на вестник Repubblica Микеле Серра също се изказа по този въпрос, като подчерта, че по принцип се отнася положително към подобна идея, но същевременно е на мнение, че проектът за рецензиране на сайтовете ще е полезен само за читателите на печатни издания - тези, които изобщо не четат вестници и не гледат телевизия, тоест младата аудитория, няма да го оценят по достойнство.

Но нито аз, нито Серра не можем да бъдем гадатели, а и двамата не разполагаме с изчерпателни статистически данни. Ето защо бих поставил под съмнение твърдението, че двата лагера - на още четящите традиционната преса и на потребителите в мрежата, нямат допирни точки. Нали и двамата с Микеле Серра представляваме нещо средно между тези два лагера. Но доколко и сред младежите има такива дезертьори?

Разбира се, съществуват и непримирими любители на мрежата, които от зори до два часа през нощта прекарват времето си в интернет, без да напускат дома си - те са загубили всякакъв контакт с външния свят. Подобни типажи или се превръщат в хакери и печелят купища пари, ако не попаднат в мрежата от агенти на ЦРУ, или стават до такава степен асоциални, че изгубват интерес към такива като нас. А останалите - колко са те?

Вероятно те, другите, не следят заглавията из пресата, но ако вечерта решат да отидат на кино, по-скоро ще потърсят информация за филма на последните страници на останал вкъщи вестник, отколкото да включват компютъра и да правят справка в Google. Да не забравяме за преподавателите, а и техните ученици и студенти, които се вслушват в съветите им. Ако съберем на едно място редовните читатели на вестници, обитателите на учебните заведения и тези, които хвърлят по един поглед на пресата от време на време, получаваме немалка аудитория.

Вярно е, че интернет е способен на автокорекция, живият пример за това е добросъвестната Wikipedia, а и - както добре знаем - вестниците и сами могат да разпространяват лъжлива информация. Пресата може да подлежи на автокорекция - именно с това се занимавам и сега. Но и с помощта на интернет можем да осъществяваме контрол над пресата.

А нима няма да е забавно в училище да провокираме децата да проверят някоя вестникарска статия с помощта на интернет? Възможно е това да ги научи да проверяват сайтовете чрез други сайтове, без да приемат всичко написано в мрежата за чиста монета. А ако те узнаят, че даден вестник рецензира сайтове, вероятно ще хвърлят по едно око по страниците му от време на време.

Във всеки случай подобен проект ще е полезен поне за преподавателите. А и неведоми са пътищата Божии, преди да говорим за безсмислието на риска, трябва да се опита.

А после животът ще покаже.