Иво Инджов: Интернет-протестите ще излязат на улицата

Българските политици още не са опознали потенциала на интернет. Ако продължават да стоят в това неведение и продължават като щрауси да си заравят главите в пясъка, те ще пропуснат един основен канал за политическа комуникация, казва политологът д-р Иво Инджов. Не е далеч времето, според него, когато виртуалният протест ще започне да се излива на улицата.

Интернет ли е новото бойно поле, на което политическите сили ще разиграват ходовете си, особено преди избори?

През последните години в цял свят, в по-развитите и напреднали страни, интернет се превърна в една от арените на политическа комуникация, която претендира да бъде водеща. Показа го кампанията Барак Обама, който спечели президентските изборите в Съединените щати с активна политическа комуникация в най-вече в интернет. Европейските страни следват американския пример. Политическите лидери, а и граждански сдружения, обединения и групи за натиск също все по-активно ползват интернет, тъй като смятат, че е много по-свободно и демократично пространство в сравнение с традиционните медии. Тепърва ще се анализира и изследва демократичният потенциал на интернет. Някои казват, че не трябва той да се надценява. Други казват, че той дава възможност на самите граждани да поставят важни политически теми и да оказват натиск върху политиците за вземане на адекватни решения. Такова нещо забелязваме и в България. Българските политици и граждани вече правят първи успешни опити за използването на интернет като платформа за политическа комуникация.

Не бих казал, че преобладава една от двете тенденции. Срещат се и двете. Интернет се ползва за смислени политически кампании. По-скоро се правят опити за това. На този етап става дума повече за граждански каузи, които имат политическо отражение. Има и случаи на черен пиар и подмолни удари под кръста. Интернет е място, което трудно може да бъде регулирано.

От там започнаха протести срещу промените за следене на трафични данни, срещу ГМО, срещу високите цени на горивата. Но в последно време гражданските инициативи се свързват с някаква политическа пропаганда. Най-пресният пример е сайтът за уволнение на премиера Борисов.

Това може би е свързано с изборите, макар че все още не знаем кои са организаторите. Когато ги разберем, ще може да се направи по-тясна връзка. Инициативата „Век без Станишев, Доган, Костов и Яне Яне" не получи такава гласност. Доколкото знам, „Ден без Бойко Борисов" е направен от двама студенти, които протестират срещу напояването на медийното пространство с образа на премиера, неговата визуализация и теми, свързани с него. Техните намерения естествено получиха политически оттенък с участието на хора с различни възгледи в тях. Точно това е демократичното. Видя се, че хората протестират не толкова срещу самия Бойко Борисов, а срещу сервилното отношение от голяма част от българските медии, които всеки ден публикуват нещо за премиера. Дори един от големите вестници показа две снимки на премиера как играе футбол. Това ли е сериозното политическо осведомяване? Това ли искат да знаят българите за случващото се в държавата и делата на министър-председателя? Ето защо има ответна реакция в интернет.