Екстремистите бяха създадени от противопоставянето по време на Студената война

/КРОСС/Интервю на Петър Волгин с Негово превъзходителство Абдуллах Норузи, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в България; a-specto.bg

Ваше Превъзходителство, кои са основните сфери, в които сътрудничеството между България и Иран може да бъде особено ефективно?

Има три основни сфери, в които нашите отношения могат да се развиват изключително динамично - енергетика, транспорт, земеделие.

Да се концентрираме върху енергетиката.

Основният проблем тук са доставките на енергоресурси - петрол и газ. Фокусът на моята работа в България е върху възстановяване на рафинерии, така че хем да успеем да доставяме петрол в България, хем да изнасяме продуктите на тези рафинерии за нуждите на България и на съседни държави.

Как виждате развитието на този процес във времето?

Още е рано да говорим за крайни срокове. По-важното е, че сме започнали. Основният проблем, който съществува тук, това е честата смяна на правителствата.

Тази смяна на правителства много ли затруднява работата ви?

Не ни затруднява, мога да кажа, че направо ни спира работата. Когато аз дойдох тук, тогавашното правителство на г-н Борисов остана на власт само още два месеца. Следващото правителство беше на власт само една година. Докато намери най-добре своето място и своите намерения, и то трябваше да си ходи. Сегашното правителство също е отскоро.

Е, това е демокрацията, има избори, правителствата се сменят, понякога и предсрочно стават тези неща.

Точно така. И ще бъде добре, ако между различните правителства има приемственост в политиките, поне по най-важните въпроси.

И България, и Иран имат много древни история и култура. В същото време са модерни общества. Какво могат българите и иранците да научат едни от други?

Иранците и българите имат общи исторически корени и това много помага на взаимното разбирателство. Освен това вие много дълги години сте били под натиска на колонизатори. Ние също така сме били под натиска на чужди държави. И двете държави напоследък са в период на преход.

Ние казваме, че нашият преход се изразява в преминаването от тоталитаризъм към демокрация, а вашият преход от какво към какво е?

Може да се каже, че ние сме имали три прехода. Около три хиляди години сме били държава, управлявана от царе. После тяхната власт беше ограничена със създаването на избрани от парламента правителства. Това се случи в началото на миналия век. В Иран е извършена първата революция на XX век, през 1906 г., която превръща страната от абсолютна в конституционна монархия. Да припомним, че пак в Иран бе извършена и последната революция на XX век, през 1979 г., когато беше установена републиката. Изобщо XX век бе векът на революциите и най-значимите от тях бяха в Русия, Китай и Куба. Основната разлика между нашата революция и останалите е, че те не позволиха на народите да избират своите правителства и формата на управление. А ние в Иран точно два месеца след революцията дадохме на хората правото да изберат чрез референдум каква точно държава искат да имат.

Да поговорим за днешния ден. Преговорите между Иран и „шесторката" Великобритания, Китай, Русия, Съединените Щати, Франция, Германия относно иранската ядрена програма и вдигането на санкциите срещу вас отново не доведоха до успех. Разбрахте се само решението да бъде взето до 30 юни 2015 година. Вярвате ли, че споразумение е възможно?

Не е правилно да се твърди, че преговорите не са дали резултат. Имаме огромен напредък. Само да ви кажа, че държавите, с които преговаряме, т.нар. „шесторка", бяха тъкмо тези, които подкрепяха Ирак на Саддам Хюсеин по време на цялата Ирано-иракска война. Фактът, че сега преговаряме спокойно с тях след 12 години на ембарго и санкции, е голям успех. Успех е това, че беше определена крайна дата за постигане на споразумение.

Да, прекрасно е, че седите на една маса и разговаряте, обаче крайният резултат все още не е достигнат. Нека поставя въпроса по друг начин: кой има интерес да не бъде постигнато разбирателство?

Само една-две държави в региона имат интерес тези преговори да се провалят. Но това не бива да омаловажава постигнатите резултати. Ние ограничихме част от нашите действия и вече имаме достъп до част от капиталите си.

Вие какви компромиси направихте в тези преговори?

Нито ние, нито те направиха стъпки назад. Ние имаме определени нужди за нашето ядрено производство. В момента работим с 19 хиляди центрофуги. Те настояват камерите на Международната агенция за атомна енергия да бъдат навсякъде и ние нямаме нищо против. Даже оказваме съдействие. Съгласни сме да правят инспекции, когато и където пожелаят. Така че не става дума за компромиси. Става дума за това най-после да постигнем един удовлетворителен резултат и за двете страни.

Добре, а с кои от отправените към вас искания не сте съгласни?

Още при първите разговори в Женева се обединихме около виждането, че планът трябва да бъде общ. Тоест санкциите да бъдат напълно отменени, а ние напълно да сътрудни чим с тях. В момента проблемът е в тях. Не искат да премахнат всички санкции.

Кой пречи на постигането на споразумение?

Може да се каже, че днес основните различия са преодолени, и затова определихме конкретна дата за финализиране на разговорите.

Кого имахте предвид, когато казахте, че една-две държави са против подписването на споразумение?

Ако проследите последните преговори във Виена, много лесно ще си отговорите на този въпрос. От политическа гледна точка не е много подходящо аз да ги назова.

Тогава аз да ги назова: Саудитска Арабия и Израел. Защо според Вас тези държави са против споразумението?

Отговорът на този въпрос има исторически корени. Различията в две култури, различията в две религии, различията в две регионални позиции. Едната държава не я признаваме за легитимна, понеже не може да се създаде нова държава с изгонване на един народ от неговата земя. И въобще може ли да се създаде държава с името на религия, въз основа на религия? Евреите живеят навсякъде по света и преди да направят своята държава, най-много евреи живееха в Иран. В момента в нашия парламент имаме техен депутат. А днес виждате милиони хора, които са загубили домовете си. Броят на бежанците е много по-голям от броя на тези, които са създали новата държава. Това различие не може да бъде преодоляно толкова лесно, защото е много сложно. С другата държава религиозните различия са много дълбоки, но в модерната политика тези въпроси могат да бъдат решени.

Значи със Саудитска Арабия ще ви бъде по-лесно да намерите общ език, отколкото с Израел?

Със сигурност е така.