Шахматна игра върху територията на Евразия

/КРОСС/Ядреното споразумение с Иран от Виена и договореностите на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество от Уфа създават ред от регионалния хаос за подписалите ги. И генерират страхове у опонентите им

Збигнев Бжежински - стратегът на американската външна политика от времето на Джими Картър и гуру на настоящия стопанин на Белия дом Барак Обама, кръщава две от своите книги „Голямата шахматна дъска" и „Извън контрол - глобален безпорядък в началото на XXI век". Макар и написани през 90-те години, метафорите в заглавията им звучат небивало актуално през юли 2015 г., когато през няколко дни светът става свидетел на исторически събития. Шахматната игра върху територията на Евразия тече с пълна сила, а хаосът е част от характеристиката на международните отношения днес. Събитията от юли са опит на големите играчи да въведат малко повече ред в него. В Евразия, изглежда, има място за всички. От 10 юли започна да тече процедурата, която ще направи Индия и Пакистан пълноправни членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Два дни по-рано страните от БРИКС учредиха своя банка и свой валутен фонд. На 14 юли пък бе обявено, че Иран и шесторка-та начело със САЩ са подписали споразумение по ядрената програма на Ислямската република. То предвижда Техеран да свие своите действия в атомната област, като в замяна получи отмяна на санкциите и размразяване на активи за над 150 млрд. долара (виж карето). Според Обама споразумението с Иран е избегнало нова война в Близкия изток и е увеличило международната сигурност. Анализатори посочват, че чрез сделката САЩ получават възможност да влияят

Ядреното споразумение между Иран и шесторката

Споразумението по ядрената програма на Иран бе описано от иранския Външен министър Мохамад Джабад Зариф като победа за Всички участващи в разговорите. Постигнатата в хотел във Виена договорка между външните министри на Иран и на шесторката (САЩ, Великобритания, франция, Германия, Русия и Китай) предвижда Иран да ограничи значително ядрената си програма, докато ООН, САЩ и ЕС отменят санкциите, които са били наложени над страната през последните 9 години. То е толкова успешно, че Стокхолмският международен институт за изследване на мира номинира главните преговарящи - иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и държавния секретар на САЩ Джон Кери, за Нобеловата награда за мир за 2016 г. Съгласно договорката от близо 160 страници Иран трябва да намали капацитета си за обогатяване на уран с 2/3. Той трябва да престане да обогатява уран в подземния център „фордоу" и да промени функционирането на центъра за тежка вода край Арак, така че там да не се произвеждат значителни количества плутоний. Количеството на нискообогатен уран в Иран ще бъде свито с 96% до 300 кг - или чрез обедняването му, или чрез изнасянето му в чужбина. Ислямската република е приела да не обогатява уран повече от 3.67% в продължение на 15 години. Освен това няма да строи нови реактори за тежка вода също за период от 15 години. Ще бъдат възможни инспекции на ООН по ядрени или военни места, за които има съмнение, че се извършва необявена ядрена дейност. Иран ще може да възрази пред международна комисия срещу подобна визита, но тя ще има право да отхвърля възраженията му с мнозинство от гласувалите в нея. Инспекторите ще може да идват само от държави, които имат дипломатически отношения с Иран. Така че те няма да бъдат американци или израелци. Санкциите на ООН, САЩ и ЕС ще бъдат вдигнати веднага щом Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) установи, че Иран е предприел действия по свиването на своята ядрена програма. Ще бъдат запазени ограниченията за търговия с Иран на конвенционални оръжия в продължение на 5 години и за предоставяне на технологии за балистични ракети в продължение на 8 години. Ако има съмнение, че Иран не е изпълнил задълженията си, обща мисия на Иран и шесторката ще търси решение на спора в рамките на 30 дни. В случай че решение не бъде намерено, казусът ще бъде отнесен към Съвета за сигурност (СС) на ООН, който ще се произнесе дали да продължи облекчаването на санкциите. Ако някоя от постоянните членки на СС на ООН наложи вето при това гласуване, санкциите ще бъдат въведени отново. Цялата процедура в случай на неизпълнение на задълженията ще трае 65 дни. „Вярвам, че това е исторически момент. Достигнахме споразумение, което не е съвършено за никого, но което ще можем да изпълним. Днес можеше да е краят на надеждата, но сега ние откриваме нова глава на тази надежда", не скри задоволството си Зариф. До края на юли СС на ООН ще приеме резолюция, която ще одобри споразумението. Ще бъдат необходими 90 дни, преди тя да влезе в сила. Това време ще е достатъчно, за да се произнесат относно договорката парламентите на САЩ и на Иран. След това Иран ще изпълни своите задължения по ограничаване на ядрената си програма. Според западни дипломати този процес може да отнеме няколко месеца, но ирански представител уверява, че правителството може да действа много по-бързо. Според него е „въпрос на седмици, а не на месеци, да изпълним това, което сме обещали". Договорът ще бъде разгледан обстойно от американския конгрес, което ще бъде и най-голямото предизвикателство за него преди влизането му в сила. Конгресът ще има нужда от 60 дни, за да го прегледа и оцени. Други 22 дни ще са необходими за първо гласуване след това и може би за второ гласуване, в случай че президентът Обама наложи вето. Иранският парламент не е обявил времеви граници, в които ще се произнесе за споразумението. При одобрение на споразумението в САЩ и Иран се очаква до края на годината санкиците срещу Ислямската република да бъдат вдигнати. Тогава над 150 млрд. долара ирански активи по света ще бъдат размразени. Притокът на тези пари в Иран вероятно ще придаде по-голяма динамика на икономиката и ще налее вода в мелницата на реформаторите и центристите на президента Хасан Рухани по време на парламентарните избори през 2016 г. по-активно именно на големия кръстопът на интереси в Евразия. Но въпреки че ядрената програма на Иран е поставена под контрол, глобалният безпорядък продължава да бъде норма в международните отношения. Част от хаоса е в наличието на множество вла-стови центрове и съответните на брой интерпретации на случващото се. Често дори в рамките на една държава или едно правителство липсва единство за посоката и целите на действията. Докато някои израелски лобистки организации приветстваха договорката с Иран (например J Street), израелският премиер Бенямин Нетаняху заложил на републиканците в американската политика, видя в споразумението с Ислямската република възможност за иранската Революционна гвардия да получи милиарди долари ново финансиране за задграничните армии, които поддържа. Саудитска Арабия - друг регионален противник на Иран, обяви, че ще развива атомна програма, така че да не изостава по нищо от техническите възможности на Ислямската република. Правителствата и в Тел Авив, и в Рияд навярно биха били доволни само ако Техеран капитулира напълно. Реакциите на двата значими регионални опонента на Иран показват, че преодоляването на противоречието около иранската ядрена програма не намалява противоборс-твото в Близкия изток, а по-скоро го трансформира на друго ниво.

Заплахите за САЩ

В свой доклад от началото на юли самият Пентагон продължава да счита Техеран за заплаха, независимо че в момента начело на страната е най-проамериканската администрация през последните 36 години. Според Националната военна стратегия на Пентагона от 2015 г. Китай и Русия също са агресивни страни и представляват заплаха за американската сигурност. Главнокомандващият съвета на генералните щабове за американската армия генерал Мартин Демпси предупреждава, че има „малка, но растяща" вероятност САЩ да поведат война с голяма световна сила, което би имало „огромни последствия". Очевидно извършваното от ШОС обединяване на Евразия под двойното ръководство на Русия и Китай тревожи американските военни. Може би то ги лишава от поле за активност в Централна Азия или другаде върху Голямата шахматна дъска. Според генерал Джоузеф Дънфорд, който се очаква да замести Мартин Демпси начело на Обединения комитет на генералните щабове на американската армия, страна, която може да бъде екзистенциална заплаха за САЩ, е Русия, а нейното поведение „е в голяма степен тревожещо". Но говорителят на държавния департамент Марк Тоунър обясни пред Рой-терс, че държавният секретар Джон Кери е на точно обратното мнение: „Секретарят не е съгласен с оценката, че Русия е екзистенциална заплаха за САЩ, нито пък че тази роля се играе от Китай. Знаете, че това са големи световни сили, с които ние общуваме и си сътрудничим по редица въпроси въпреки несъгласията, които имаме с тях. Със сигурност имаме разминавалия с Русия и нейните действия в региона, но ние не я считаме за екзистенциална заплаха." Американската позиция спрямо Русия и Китай не е еднозначна и по същия начин анализите на външната политика на Вашингтон не бива да абсолюти-зират едно или друго лоби в американското общество. Обяснението за позицията на американските военни може да няма нищо общо с реалните намерения на Русия. Лобитата на сигурността традиционно се нуждаят от заплаха, за да оправдаят съществуването си и тлъстите си бюджети. Досега жителите на Европа слушаха, че над Стария континент трябва да се изгради ракетен щит, който да неутрализира евентуални ракети, идващи от Иран. Но след като ядрената програма на Ислямската република ще бъде свита значително за период от поне 10 години, а в някои отношения дори за 25 години, е необходима нова заплаха, която да оправдае нуждата от разходи за отбрана. В това отношение Русия е доста удобна. Според Чарлс Тийфер - автор на американското списание Forbes, специализирал се в дейността на Пентагона и на Конгреса, е очевидно, че генерал Дън-форд вижда опасността от Русия най-вече в нейните стратегически ядрени възможности. Като обявява Москва за „екзистенциална заплаха", той изразява желанието на военните да обновят остаряващата стратегическа триада на Щатите - интерконтиненталните балистични ракети, стратегическите бомбардировачи и ядрените подводници, които пренасят атомно оръжие. Идеята е американското обществено мнение да приеме да бъде финансирана модернизацията на тези бойни части. Тийфър посочва и необходимите инвестиции за целта, така както са публикувани в изследването „Ядрената триада за 1 трлн. долара" от трима експерти на Центъра за изследвания на неразпространяването на оръжия. Според анализа САЩ ще имат нужда да вложат между 872 млрд. долара и 1.082 трлн. долара, за да модернизират атомните си оръжия и техните преносители.

Русия и Китай увеличават стратегическата дълбочина

Дори и анализът на автора на Forbes да е правилен, е очевидно, че в Азия върви все по-тясно сближаване на Русия и Китай, което е алтернатива на обявения от консервативни среди в Щатите „нов американски век". При срещата в Уфа, съчетала в себе си форум на БРИКС, ШОС u Евразийския икономически съюз (ЕИС - Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Армения), китайският президент Си предложи на руския си колега Владимир Путин да трансформира ШОС във „важна платформа, която да съчетае китайската инициатива за Икономически пояс на пътя на коприната (интензивни инвестиции в инфраструктура, които да свържат Китай с Европа и Азия - бел.ред.) с руските въжделения за ЕИС, така че да разшири пространството за практическо сътрудничество, да улесни развитието и да насърчи просперитета за целия евразийски континент". „Като съчетаем усилията си, без съмнение ние (Русия и Китай) ще преодолеем всички проблеми пред нас", казва на свой ред Путин, като очевидно под проблеми има предвид трудностите, създадени от настоящата американска политика. Руският президент се съгласи да се съчетае иницативата за Пътя на коприната с ЕИС и предложи на свой ред „да се засили координацията между ШОС и БРИКС, така че двата блока да утвърдят единството и сътрудничеството сред страните членки и да играят важна роля по въпросите от общ интерес". Освен това в Уфа бе взето решение да започнат преговори между Китай и ЕИС за постигане на споразумение за икономическо сътрудничество. В столицата на Башкортостан БРИКС се разбраха да създадат Нова банка за развитие, която да финансира проекти не само в петте страни от групата, но и в останалата част на света. Тя ще е с капитал 100 млрд. долара и ще е алтернатива на Световната банка. В същото време бе създаден и валутен фонд отново с капитал 100 млрд. долара, чиято цел е да защитава националните валути на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка от неравновесията на глобалните пазари, така че да бъде туширано евентуално негативно влияние при приток или отлив на капитали, каквито се наблюдаваха през последните години.

ШОС и сигурността на Азия

Че идват нови времена за Азия, може да се разбере и от започналото присъединяване на Индия и Пакистан към ШОС. Показателно за новото мислене е, че Китай одобрява присъединяването на традиционния си опонент Индия към тази организация по сигурността. За онези, които не са следили отблизо региона, навярно донякъде е изненада и че Пакистан е получил руско одобрение, тъй като по време на Студената война именно Исламабад съдейства за поражението на Съветския съюз в Афганистан. Времената сега обаче са други. Индийският премиер Нарендра Моди запазва стратегичските отношения с Русия, но допусна САЩ да се превърнат в най-големия военен доставчик за индийската армия за трите години, които приключиха през март 2015 г. Москва слезе от първо на второ място във военните доставки за Индия. И автоматично последва сближаване между Пакистан и Русия. Русия отмени забраната за военни продажби на Исламабад. Очаква се доставка на руски хеликоптери Mi-35 за пакистанската армия. Обсъжда се проект „Газпром" да изгради газопровод за втечнен газ от Карачи до Лахор. Значението на Индия и Пакистан за ШОС обаче е голямо най-вече 6 областта на борбата с тероризма върху Голямата шахматна дъска на Евразия. Русия иска да зашити Централна Азия от Ислямска държава, която увеличава влиянието си в Афганистан. Китай пък се опасява от бунтовническата дейност на своето мюсюлманско малцинство на уйгурите, което също може да бъде пленено от лозунгите на халифата. Индия и Пакистан могат да помогнат много на ШОС именно по отношение на Афганистан. През юни Москва бе посетена от командира на пакистанската армия генерал Рахил Шариф, който разговаря с руския си колега Сергей Шойгу именно за регионалната сигурност, борбата с тероризма и за двустранните военни връзки. На свой ред индийският премиер Нарендра Моди подчерта в Уфа, че Индия „ще работи в ШОС, за да се бори с тероризма и екстремизма, които са нарастваща заплаха за целия регион". Според Моди „стабилен и мирен Афганистан е бъдеще, което афганистанските хора заслужават, но и което ще донесе мир, стабилност и напредък в целия регион". Русия изгражда система на междудържавно сътрудничество против Ислямска държава и в страни, които все още не са пълноправни членки на ШОС. По време на своя среща с Путин в Уфа иранският президент Хасан Рухани е посочил, че многостранното сътрудничество в борбата срещу тероризма в Ирак и Сирия е жизненоважно. Руският държавен глава пък е уверил Рухани, че взаимодействието между Иран и Русия е належащо, за да се възстановят сигурността и стабилността в региона, посочва в. Tehran Times.

След споразумението с Иран

Според изявления на официални представители на ШОС, след като влезе в сила споразумението за ядрената програма на Иран и той се завърне към международната общност, ще може да се мисли за неговото приемане като постоянен член на азиатската организация за сигурност. Един от страховете на Русия е, че Техеран може да се сближи прекалено много със САЩ. Дори и да има подобно движение в иранската външна политика, то вероятно ще става бавно и ще му се противодейства от редица влиятелни лобита в Щатите и Близкия изток. Договорката с шесторката не променя тесните връзки, които Иран желае да развива с Русия и Китай. През последните две години - откакто Рухани е на власт, той е провел пет срещи с Путин. Според заместник-председателя на руския парламент Николай Аевичев отмяната на санкциите срещу Иран ще „увеличи значително" търговията между двете страни - особено в области като пано технологии, машини, земеделие. Разбира се, Русия и Иран са конкуренти на пазара на нефт. Може би най-печеливш от падането на антииранските санкции ще е Китай. Той има нужда от евтина суровина, а навлизането на борсите на допълнителни количества петрол от Ислямската република ще доведе до ново спадане на цените. Отмяната на санкциите ще облагодетелства и западни компании, за които Иран е „последната граница" и неусвоена територия в енергийния бизнес. Европейски енергийни гиганти като италианския Eni, норвежкия Statoil и френския Total възнамеряват да се завърнат в страната, когато паднат пречките пред бизнескон-тактите с нея. федерацията на германската индустрия (BDI) има анализ, според който немският износ за Иран ще нарасне до 10 млрд. евро в средносрочен план от нивото му от 2.4 млрд. евро за 2014 г. „Всички основни банкови институции на индустриалния свят ще се опитат да финансират и да улеснят нарасналата търговия с Иран. Това е голяма страна, чието население е много фокусирано върху Запада. Иранците консумират всичко. Може да очаквате да купуват какво ли не - от индустриално оборудване до потребителски стоки...", уверява Кристофър Уейлън - старши управляваш директор на американската кредитна рейтингова агенция Kroll Bond. Според него гиганти като Citibank, JPMorgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley ще спечелят от отварянето на Иран за света. Усещането за нараснал ред в международните отношения след иранската договорка от Виена и форумите в Уфа вече се подлага на ерозия от опонентите на постигнатите там съглашения. Сигурността за едни засилва усещането за несигурност у други. Играта върху Голямата шахматна дъска продължава в нови баланси...

Владимир Митев, "Тема"