На крачка от развръзката

/КРОСС/ Постигането на рамково съгласие относно иранската ядрена програма предизвика толкова много позитивни оценки и очаквания, че някои вече го описват като „сделката на десетилетието". Според вече очертаните контури и периметри то ще ограничи значително мащабите на иранската ядрена програма за срок от 10 години, като в същото време ще доведе до поетапно вдигане на част от санкциите срещу Ислямската република. Смята се, че споразумението ще е увер-тюра към завръщането в Иран на западните корпорации, ще допринесе за политическата и икономическата интеграция на страната в международните отношения, а според някои мнения може дори да я превърне в ключов западен съюзник в региона.

Сред последствията от договора, който в окончателния си вариант трябва да бъде сключен до края на юни т.г., е и това, че ще изчезнат основанията Иран да бъде сатанизиран от своите регионални и международни опоненти, както се случваше през последните 12-13 години.

Рамковото съгласие
Параметрите на постигнатото в началото на април рамково съгласие изглеждат добри за всички страни, но най-вече за САЩ и Запада. Съгласно изнесена от държавния департамент информация Иран е приел да намали с около 2/3 броя на инсталираните центрофуги за обогатяване на уран. От над 19 000 в момента те ще станат 6014, от които едва 5060 ще работят - в обогатителния център в Натанз. Това ще бъдат най-елементарните центрофуги, произведени до момента - от поколението IR-1. По-ефективните центрофуги няма да бъдат използвани за обогатяване на уран поне 10 години. Ограничен брой от тях ще служат за изследователски цели според програма и параметри, договорени с шесторката (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай).

Техеран е приел да не обогатява уран над чистота от 3.67% за период от поне 15 години. Той ще се избави от сегашните си резерви от 10 тона нискообогатен уран и ще запази едва 300 кг от него. Няма да бъдат изграждани нови обекти за обогатяване на уран през следващите 15 години. Ядреният център „фордоу" ще се превърне в международен изследователски център, който обаче няма да се занимава с обогатяване на уран. Реакторът за тежка вода в Арак също сменя предназначението си с международна помощ, така че да не произвежда плутоний, който би могъл да се използва за ядрено оръжие. Получената до момента тежка вода ще бъде продадена в чужбина - най-вероятно в Русия.

В резултат от тези действия времето, необходимо на Иран да събере достатъчно материал за ядрена бомба, което в момента се счита за 2-3 месеца, ще нарасне до поне една година и ще остане на това ниво в продължение на поне 10 години. След изтичането на този срок Ислямскаma република иде изпълнява своите изследователски и обогатителни програми по план, предаден на МААЕ, който ще следва изработваното в момента споразумение и Допълнителния протокол на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, поставящи определени ограничения на възможностите за обогатяване. След като МААЕ констатира изпълнение на тези клаузи, част от санкциите срещу Иран може да бъдат вдигнати.

Публикацията на Държавния департамент придава конкретика на рамковото съгласие за иранската ядрена програма, но все пак не е официален документ и вече успя да породи противоречия. Относно санкциите иранската англоезична телевизия Press TV писа, че след като МААЕ установи, че Иран изпълнява своите ангажименти по договорите, всички санкции на ООН, както и икономическото и финансово ембарго на САЩ и на ЕС, наложени над иранските финансов, нефтен и автомобилен сектор, ще бъдат вдигнати. Според американското правителство обаче американските и европейските санкции само ще бъдат „замразени", а не отменени. В същия дух американският президент Барак Обама предупреди, че ако Иран се опитва да измами партньорите си от шесторката, санкциите ще бъдат въведени отново с пълна сила.

„Американците поставят това, което искат, в публикацията на Държавния департамент. Протестирах срещу този подход пред самия държавен секретар Джон Кери", заяви с негодувание иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф в интервю, цитирано от агенция Fars. Той добави още, че всяка от страните по това споразумение може да предприеме собствени стъпки, ако другата го наруши. Това бе и отговорът му на твърдението на Обама, че санкциите срещу Иран може да бъдат възобновени.

Рамковото съгласие бе постигнато след осемдневни преговори в Лозана. Участниците в разговорите не спират да повтарят и в момента: „Нищо не е договорено, докато всичко не се договори." С други думи, успешното сключване на ядреното споразумение в края на юни не е гарантирано.

Опонентите на споразумението
Вместо да интервюират министър Зариф или някой от другите външни министри, участвали в преговорите в Лозана, веднага след постигането на частичната договорка американските медии дадоха думата на израелския премиер Бенямин Нетаняху - основен опонент на споразумението с Иран. Според министър-председателя то застрашава сигурността на Израел. Но е лошо поне по още една причина: „Санкциите над Иран, включително тези, които сриваха икономиката му, ще бъдат вдигнати. Това означава, че милиарди и милиарди долари ще потекат в иранските банкови сметки. Но те няма да отидат за училища, болници или пътища, а за да подкрепят иранската машина на терора в целия свят. Това е военна машина, която участва в завладяването на различни територии в света - в Ирак, Сирия, Йемен и около границите на Израел... Никой не иска от Иран да спре агресията си в региона. Нетаняху очевидно се опасява от богат и развит Иран. Неговите съюзници в Американския конгрес, които са основно в средите на републиканците, смятат да гласуват на 14 април закон, който да изиска Конгресът да се произнесе за или против ядреното споразумение. Републиканците са мнозинство и в двете камари, като мнозина от тях обявиха, че са против договорка с Иран. Законът вероятно ще бъде приет, но ще се сблъска с вето на президента. За преодоляването му ще са необходими 67 гласа в Сената, като според вносителя на законопроекта - републиканския сенатор Боб Коркър, в момента 64-65 г са приели да гласуваш против очакваното вето на Обама.

Срещу споразумението има недоволство и 6 Иран. То е в по-консервативните среди, които се опасяват от сближаването със САЩ, което може да го последва. Смята се, че една възможна следваща стъпка за Иран след сключването на ядрената договорка може да бъде възобновяването на дипломатическите отношения със САЩ.

„Ако публикуваният от Американския държавен департамент текст не е верен, а този на иранското външно министерство е, тогава външното министерство трябва незабавно да излезе с изявление и да опровергае американското. То трябва да подчетае, че не е договорено нещо различно, което е посочено в иранския текст. Иначе, ако американският текст посочва детайлите, които иранският изтъква с общи фрази, ние държим в ръцете си беда", писа агенция Fars, която е считана за близка до консервативните среди.

Според главния редактор на вестник „Кайхан" - Хосеин Шариатмадари, Иран е подарил на Запада оседлан кон, а в замяна е получил скъсана юзда. В Иран има недоволство от различни точки на рамковото съгласие - че санкциите се отменят постепенно, а не отведнъж, че центърът във фордоу не е трябвало да прекрати досегашната си дейност, че ще бъдат отменени само свързаните с ядрената програма санкции и други.

Кои са доволни
Въпреки това неудовлетворение постигнатата договорка очевидно има подкрепата на водача на Ислямската република аятолах Али Хаменей. Споразумението е необходимо за иранците не само за да отпусне стегнатата хватка над иранската икономика и да даде възможности на младите хора. То превръща Иран в западен партньор с легитимни интереси в Близкия изток в момент, когато се засилва конфронтацията със Саудитска Арабия в Сирия, Йемен и други страни и когато бойни части с иранска подкрепа отблъскват Ислямска държава в Ирак.

Взаимодействието на Иран със Запада може да изненада всички, свикнали да го считат за държава парий в Близкия изток, безпощадно критикувана за човешките права и потискана заради ядрената си програма или желанието да поддържа шиитите в региона. Но както писа сп. Spiegel, в иранското правителство на Хасан Рухани има повече хора с докторати в САЩ, отколкото в американското. А иранците наред с израелците са традиционно едни от най-прозападните народи в региона напук на продължаващата повече от десетилетие пропаганда, че Иран е основен противник на Запада.

Ядреното споразумение, макар и все още в предварителни очертания, е голям външнополитически успех за американския президент Барак Обама. В последно
време той бе критикуван за редица провали в Близкия изток - например неуспеха на Арабската пролет, възхода на Ислямска държава или ескалацията на конфликта в Йемен. Но сега, 21 месеца преди края на управлението си, той е на път да постигне договореност, която да се превърне в негово политическо наследство.

В дните след рамковото съгласие от 2 април САЩ увериха своите съюзници -Израел и арабските държави в Персийския залив, че ще продължат да защитават техните интереси. В телефонен разговор с Нетаняху Обама подчерта, че споразумението е трайно решение за отрязване на всички пътища на Иран към сдобиване с ядрено оръжие. В същото време въпреки договорката не намалява безпокойството на Вашингтон за „спонсорирането на тероризма от Иран и заплахите му към Израел", към чиято сигурност САЩ имат според Обама „непоклатим ангажимент". Освен това в телефонни разговори с лидерите на Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства Обама изтъкна, че САЩ смятат да работят с тях, за да отговорят на дестабилизиращите действия на Иран в региона.

Паралелно с това в интервю за 6. New York Times Обама остава верен на вижданията си за Близкия изток, които бяха актуални по времето на Арабската пролет. Според него: „Най-голямата заплаха пред арабските държави в региона не е от нападение на Иран. Тя идва от неудовлетворението в собствените им страни. Те имат население, което е отчуждено, младеж, която е безработна, идеология, която е разрушителна и нихилистична, и в някои случаи разбиране, че няма легитимни политически средства за изразяване на недоволството."

Какво следва
Докато за шесторката на международната общност споразумението с Иран го възпира от развитие на атомно оръжие, за Саудитска арабия то означава, че на Техеран се признава правото да обогатява уран. Самата Ислямска република винаги е считала, че по принцип има това право като страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Бившият шеф на саудитското разузнаване принц Турки ал-файсал заяви през март пред ВВС, че страната му ще иска да получи същото право, каквото ядреното споразумение би дало на Иран. „Не само Саудитска Арабия ще иска това", предупреждава той.

През март нефтеното кралство подписа договор за атомно сътрудничество с Южна Корея, който съдържа план за проучване на изгодността от изграждане на два ядрени реактора в арабската страна. Рияд вече е подписал договори за ядрено сътрудничество с Китай, Франция и Аржентина и смята да построи 16 АЕЦ през следващите 20 години. Израелският премиер Нетаняху също предупреди, че успех на преговорите в Лозана може да повиши риска от разпространяване на ядрените технологии в Близкия Изток.

„Няма причини за гонка във въоръжаването. Иран ще бъде най-проверяваната и най-инспектираната страна, ако договорените в Лозана принципи се пренесат в текста на практическите споразумения", заяви Лавров в интервю за държавната агенция Русия днес.

Според анализ на американската агенция Стратфор Русия губи от сближаването между Иран и Запада и винаги е искала да държи американците и иранците разделени. Но Лавров смята, че вдигането на санкциите ще помогне на Москва, тъй като ще позволи на Иран да плати изцяло за сделки с руската атомна агенция „Росатом".

Освен това според публикация на руската държавна агенция Sputnik News, която се позовава на военния експерт Игор Короченко, руските военни доставки за Иран може да достигнат между 11 и 13 млрд. долара, ако санкциите срещу Иран бъдат отменени. Руското външно министерство в свое официално изявление интерпретира рамковото съгласие в Женева в смисъл, че трябва да бъдат вдигнати „всички санкции над Иран", което обхваща и тези във военната област.

Паралелно с военните договори световният бизнес от месеци се подготвя за своето завръщане в Иран. То ще отнеме известно време, но се очаква Техеран да приветства големи чуждестранни компании - като например западните нефтени гиганти, или фирми с традиционен бизнес в страната - като френските компании „Рено", „Пежо-Ситроен", „Данон", „Шнайдер" и други.

В момента иранският износ на нефт е 1.1 млн. барела дневно, а ежедневният добив по оценка на Международната енергийна агенция е 2.8 млн. барела на ден. Ако санкциите паднат, страната може в рамките на между 6 и 12 месеца да достигне до производство от 3.6 млн. барела на ден. А за да се надхвърли тази стойност, ще са нужни чуждестранни инвестиции.

Завръщането на Иран на световния нефтен пазар ще бъде трудно, защото основният потребител на черно злато - Китай, забавя ръста на потреблението си. Ислямската република ще трябва да си върне част от пазара от арабските производители, които заеха нейния дял след въвеждането на санкциите. Освен това завръщането на повече нефт от Иран на пазара означава и по-продължително време на ниски цени на суровината. Според иранските държавни телевизия и радио страната държи в супертан-кери 20 млн. барела нефт, чието включване в международната търговия не може да не понижи цената на петрола.

При отменени санкции в средносро-чен план Иран може да стане и доставчик на природен газ за Европа. По-същественото за иранците в момента обаче е, че завръщането им в международните политически и икономически отношения може да позволи на страната да получи достъп до над 100 млрд. долара замразени приходи от продажба на нефт. Подобен дъжд от пари може да задвижи иконимически процеси, които да доведат до годишен стопански ръст между 5 и 8%, смята преподавателят по икономика във Вирджинския технически университет Джавад Салехи-Исфахани, цитиран от в. Washington Post.

„Очевидно е, че санкциите са контра-продуктивни, ако целта е била да се спре иранската ядрена програма. Но ако целта им е била по-широка - да се удари иранската икономика, то тя наистина е претърпяла щети", посочва Сейед Хосеин Муса-виан - преподавател в университета в „Принстън" и член на иранския преговарящ екип по ядрения въпрос през 2005 г.

Окончателното споразумение по ядрената програма на Иран трябва да е готово до края на юни. От него ще зависи до каква степен страната ще успее да заеме полагащото й се място в регионалните и в международните отношения и доколко иранците ще може да получат облекчение на икономическите си трудности от последните години. Ако преговорите приключат успешно, президентът Хасан Руха-ни, външният министър Мохамад Джавад Зариф и другите членове на преговорния екип може да се превърнат в национални герои.

Владимир Митев

„Тема”