Бавно и подмолно обществото изпада в голяма криза

„Криминалната история е отделна. Там полицията е институцията. Но и те са в обезсилено състояние. А безсилието трупа много гняв. Полицаите се опитват да възстановят своя имидж, своя образ, а те са унижавани непрекъснато през последните години. И те бият един човек, все едно че бият безсилието в себе си, собствената си импотентност. Те също като нас мразят да са безсилни. А те трябва да изпълняват закона. Протестите за и против това насилие над дрогирания шофьор си го обяснявам с това, че групата се идентифицира със силния, затова са протестите в подкрепа на този побой. Но и това - един вик да получиш признание, да бъдеш значим, защото иначе безсилието е много страшна гнет… Третата история с двойното самоубийство е потресаваща. Тези две жени са живели при крайно мизерни условия, майката е била и сляпа, никой за съжаление не се е усещал, че имат нужда от помощ, а хората не са се познавали дори….Ако някой знаеше за тях, можеше да бъдат спасени. Това е една голяма самота и изоставеност за тези две жени“.

Според д-р Йерохам тези случаи са белег за нещо, което става подмолно. 

„Вероятно обществото е в голяма криза. Хората се чувстват анонимни и изоставени. Вероятно значение имат само някакви решения, които се вземат само по върховете, а хората са някакви марионетки, загубили всякакво значение… Тогава ти ставаш безсилен, с всички последствия, които описах.