Трябва да знаеш кой си, за да обичаш и другите народи

/КРОСС/ Историята, литературата и географията формират националната ни идентичност, казва проф. Искра Баева

Днес, четвърт век след началото на прехода, отново говорим главно за реформи, предизвикани от продължаващото всеобщо недоволство от всички сфери на обществения живот - здравеопазване, социална защита, култура, екология и най-вече образование. Как стана така, че след като осъществихме Големите промени в началото на 90-те години, отново сме недоволни и отново ни се налага да се променяме?
Всъщност, откакто помня, а аз помня отдавна, сферата, в която непрекъснато се правят реформи, е образованието. Когато влязох за пръв път в училище, ни обясниха, че ще бъдем първият випуск, който ще завърши по новите програми. Само че, докато завършим средното училище, се смениха още три такива програми. Същото ми се случи и в университета.
Започнах със спомени от малко по-далечното минало, тъй като горчивото ми усещане е, че продължава практиката на непрекъснати, застъпващи се една с друга реформи, без нито една да завърши докрай. Не искам да правя неприятни изводи, но просто се налага усещането, че независимо от смяната на обществено-политическата система традицията да се правят промени заради самите промени продължава с пълна сила. И нищо добро не може да се очаква от нея. Това, което виждаме всички, е, че образователното равнище на българите спада и краят на процеса не се вижда.
Така стигам до конкретната си тема: каква е ролята на обучението по история, литература и география в общообразователната система. Убедена съм, че тези три предмета са не просто образователни, а имат много по-висока цел. Те създават основите на националната ни идентичност. Историята в училище учи българските деца откъде сме дошли, как сме създали своята държава, как сме се борили за утвърждаването й. Тя им разказва и за трагичните събития, загубените битки, загиването на държавата, тъжната съдба на българите под чужда власт, както и за възраждането на българското самосъзнание и борбата за независимост. Разказът за миналото ги запознава със сложния и криволичещ път на модерната българска държава, та до наши дни.
Едновременно с това българчетата трябва да познават историята на европейската цивилизация и развитието на света. Въпросът, който се дискутира от началото на прехода, е кое да бъде водещо - световната или българската история. В началото, устремени към Европа, дадохме предимство на общата история, като българската да се разтвори в нея, за да се почувстваме част от Европа. Резултатът обаче беше друг - изчезна гордостта от миналото. Някои ще кажат, че това е добре, защото национализмът е зло. Но можеш ли да обичаш другите народи, ако не знаеш кой си и не обичаш своя народ?
Убедена съм, че училищното преподаване на история, литература и география трябва и да възпитава. Затова трябва да внимаваме, когато съкращаваме части от родната история, литература и география и ги заменяме с европейски или световни.
В стремежа си да бъдем истински европейци има опасност да загубим себе си. А трябва да сме наясно, че европейци изобщо няма. Всички граждани на Европейския съюз са част от някаква нация и едва след това европейци. Така и ние, българите, можем да бъдем истински европейци само ако преди това имаме съзнанието, че сме българи, че имаме стара култура, дълга история, оригинална литература и уникално географско разположение.
Какво означават тези по-общи разсъждения за начина, по който учим основополагащите за самосъзнанието ни предмети в училище. Това, че трябва да ги познават и малките, и големите ученици. Че те трябва да ги осмислят поне два пъти. Първия път като приказка, а втория - аналитично и в сравнение със световните процеси. Само така могат да се избегнат капаните и на националния нихилизъм, и на ограниченото патриотарство.

Стига реформи заради реформите
Същият подход като този за историята важи и за обучението по литература. Историята и литературата са неразривно свързани, защото българските поети и писатели могат да бъдат разбрани само ако учениците познават времето, в което са живели.
С други думи, призовавам не за реформи заради самите реформи, а за образователни програми, които да обхванат целия учебен процес и да подготвят знаещи и обичащи своята родина български граждани.

Източник: Труд