Иван Димов за кадруването във ВСС: Обаждания от министри има, но те не са злонамерени

Водещ: Само тук искам да ви спра и да кажа, че очевидно Красимир Георгиев не е обикновен човек и обикновено младо момче, защото се появи един тефтер.

Иван Димов: С доста по-големи контакти.

Водещ: Появи се един тефтер с много контакти, на много влиятелни хора и в този тефтер беше и вашето име.

Иван Димов: Да, така е. Аз не съм отричал този факт, че съм го виждал един-единствен път този човек. Но това, което казах пред съда и което бях заявил в това мое открито писмо до ВСС, което беше разпространено чрез медиите, е, че кадруването се извършва много по-често от хора от системата, от министри, от депутати, но не от външни хора, които нямат никакво отношение към правораздаването и към работещите в тази система хора.

Водещ: Хайде сега да не са висящи думи в пространството, да кажете малко повече конкретика?

Иван Димов: Първо искам да кажа, че механизмът за кадруване във ВСС, която му е основната функция, е много проста. ВСС се състои от представители на съдебната власт, представители на законодателната власт, на изпълнителната власт, президентът има отношение към неговата работа, присъстват в неговия състав адвокати, представители на научните среди, всички те кадруват. Как се кадрува?

Водещ: Това нормално ли е?

Иван Димов: Абсолютно е нормално, защото това е схемата, заложена в Конституцията. Може да изглежда странно, че например страни в един процес, каквито са адвокатите и прокурорите, предлагат назначения и уволнения на съдии, както и съдии предлагат за уволнения и назначения прокурори, нещо което не знам дали е съвсем нормално, но това си е една друга тема.

Водещ: Въпросът е, след като се появи информация, че Красимир Георгиев е човекът, който срещу определена сума осигурява еди колко си гласа във ВСС, вие казахте – не, това не е той, други хора се обаждат. На кого се обаждат тези други хора и какви са тези други хора?

Иван Димов: Всеки член на ВСС има свой кръг от контакти – това са познати от неговите професионални среди. Трябва да ви призная, че аз лично, когато се е касаело до определени назначения, съм се допитвал, когато не познавам кандидата, а имаше такива случаи, съм се допитвал до хора, които познавам от съответния регион, за да разбера този човек има ли необходимите качества, няма ли, как се оценява от професионалните среди, как се оценява от обществото. И трябва да ви кажа в тази връзка, че дори е имало случаи, когато се обаждат народни представители да се интересуват от определени назначения.

Водещ: Ама това просто интересуване от определено назначение ли е или...

Иван Димов: Искам да направя разлика между интересуване с цел дали този човек наистина притежава определени качества или търсене на нещо друго?

Водещ: Как протича един такъв разговор с един народен представител? На вас например обаждали ли са ви се лично, персонално?

Иван Димов: Лично аз съм разговарял неведнъж, а освен това аз съм и търсил съдействие на народни представители, които познават своя регион и познават своите хора. Това е съвсем обичайна и нормална практика. Но мога спокойно да кажа, че не мен никой не ми е казал - аз искам еди кой си да бъде назначен, поне в моята практика, докато бях член на ВСС.

Водещ: А на кого са казвали подобни неща, след като на вас не са?

Иван Димов: Аз тук ще припомня думите на колегата Константин Пенчев, който беше председател на Върховния административен съд, който заяви, че е имал обаждания от министри за назначения, за решаване на определени дела и т.н. Аз просто и тогава в моето писмо, и в залата в съда цитирах тези неща, които бяха достояние на всички.

Водещ: В смисъл вие в залата сте цитирали публична информация от Константин Пенчев, нищо не казвате от ъндърграунда?

Иван Димов: Точно така. Нищо ново не съм казал, просто повторих нещата, за които може би тогава нямаше чуваемост.

Водещ: Кои министри се обаждат и от сегашната власт ли са?

Иван Димов: Аз мога да ви кажа с кои министри аз съм разговарял, докато бях член на ВСС, тъй като аз бях председател на Комисията по международно правно сътрудничество и ръководех международните дела на ВСС и комуникирах много често по тези теми с министри както от кабинета на тройната коалиция, така и с министри от кабинета на ГЕРБ, докато бях в състава на този ВСС. Мога да кажа, че много добре и чудесно работех с министъра по европейските въпроси Гергана Паси, с която вършихме една доста сериозна работа по отношение на контакта и комуникацията на ВСС с Брюксел. Освен това, много добре работех с външния министър Румяна Желева, когато аз бях член на Съвета и тя външен министър, също по тези теми.

Водещ: Обаждал ли ви се е някой министър или някой депутат, на вас или на ваш колега, за да каже - искам еди кой си съдия да бъде назначен еди къде си, искам еди кой си прокурор да бъде назначен на това място?

Иван Димов: Такъв разговор с такъв тон с мен никой не е провеждал.

Водещ: А с някой от вашите колеги?

Иван Димов: А, не мога да ви кажа за тях.

Водещ: Защото изречението ви е, от вашите сведения за лъжесвидетелстване срещу Красимир Георгиев е - министри, депутати и магистрати се обаждат за назначаването на съдии и прокурори. Казали ли сте го това нещо?

Иван Димов: Точно така. И аз преди малко ви казах в какъв смисъл го заявих това нещо.

Водещ: Не, вие преди малко казахте, че са се обаждали да се консултират, да се интересуват.

Иван Димов: Да, интересуват се, имат нужда от информация кои са кандидатите от техния район.

Водещ: Но примерно интересуването е ли - може ли еди кой си човек да бъде назначен еди къде си?

Иван Димов: Аз не съм имал такъв случай, някой да ми каже – абе искам еди кой си да бъде назначен, а еди кой си няма необходимите качества.

Водещ: Или вчера, всъщност миналия ден сте казали нещо различно, или сега казвате нещо различно.

Иван Димов: Не, едно и също е.

Водещ: Предупредиха ме, че с адвокат много трудно се води разговор.

Иван Димов: Само адвокат не съм бил, но като гледам, натам вървят нещата.

Водещ: Извинявайте, с юрист. Така – министри, депутати се обаждат…

Иван Димов: Така че факт е, че такива обаждания има. Факт е, че има. Но в моята практика те не са злонамерени тези обаждания, в смисъл някой да иска точно конкретно лице да бъде назначено.

Водещ: А просто да се обади да се поинтересува за неговите професионални качества и в това няма нищо...

Иван Димов: И в това няма нищо странно. Както ви казах, дори аз лично съм се обаждал на мои познати депутати, които си познават своя избирателен район, за да се интересувам от настроенията, авторитета.

Водещ: Ако няма нищо странно в това, няма какво да се учудвате, че никой не ви е обърнал внимание. Нали с това започнахме, че се учудвате, че никой не ви е обърнал внимание.

Иван Димов: Да. Но по-странното е, че балонът с Красимир Георгиев се спука, но какво от това, нещата не са се променили. Всъщност за тази година и половина професионалната кариера на една твърде малка част уважавани юристи беше напълно зачертана абсолютно неоснователно и безпринципно. Професионалният подход към решаването на подобни въпроси се оказа, че е някъде назад, някъде забравен, като че ли надделява принципът за оцеляване и съхраняване, отколкото търсенето на истината, отделяне на клеветата от реалното състояние на нещата. Вие виждате, че нито тези 200 000 се оказаха истина, нито кадруването, нито назначението по този начин. Една обичайна практика, за каквато сега си говорим с вас всъщност,и тя не е странна, тя е заложена в самия конституционен модел на съдебната власт, едва сега по някакъв начин буди съмнения, защото се споменават позиции на хора, като народни представители, като министри.

Водещ: Това ми прозвуча доста логично – ако действително разговорът между даден политик и вас е просто да се консултира, а впоследствие чрез посредник се направи твърдата уговорка за дадено назначение, не ви ли звучи логично?

Иван Димов: Аз категорично мога да кажа, че в моята практика няма такова нещо и съм убеден, че докато бях в този Висш съдебен съвет, по този начин не се е процедирало.

Водещ: Делото за лъжесвидетелстване срещу Красимир Георгиев е за това, че той е обявил по време на разпитите, че не се познава с хора от съдебната власт, нали така?

Иван Димов: Така разбрах, да.

Водещ: Вие познавате ли го?

Иван Димов: Единственият случай, в който аз се запознах с него, както и многократно съм го разказвал и пред вашите зрители, пред медиите, това беше, когато той се появи на една моя среща с мой колега от ВСС. Разговаряхме няколко минути, разговорът се въртеше около общи познати в сферата на политиката, които и той се оказа, че ги познава, както и аз ги познавам. Разговаряхме за такива неща, които са извън пряката ми професионална дейност и аз даже не знам той дали разбра, че всъщност аз съм член на ВСС, тъй като, аз поне останах с впечатлението, че той ме възприема като бивш депутат от предходен парламент.

Водещ: И в качеството ви на бивш депутат, за какъвто ви е възприемал той, ли ви звъня впоследствие 30 пъти?

Иван Димов: Той се интересуваше от проекти в Сливен, инвестиционни, и търси контакти с кмета на града.

Водещ: За това, да търси контакти чрез вас с кмета на града?

Иван Димов: Да.

Водещ: И вие свързахте ли го?

Иван Димов: Не, не.

Водещ: Откъде г-н Георгиев има очакване, че вие ще го свържете с кмета на Сливен?

Иван Димов: Е, това не знам. Той ме пита на тази среща и аз му казах, че го познавам. Не предполагах, че той има такъв голям интерес от подобно запознанство.

Водещ: И над 30 пъти все това - имаш ли телефона на...

Иван Димов: Ако обърнете внимание, от тези над 30 пъти, първо, той ми е звънял 20 и няколко пъти, тоест те са били повече от негова страна обажданията, разговори за по 3-4 секунди, което всъщност не е никакъв разговор, а обикновеното заявяване, че в момента не мога да разговарям, и реално имам няколко разговора, което е съвсем нормално. Все пак с този човек ме е запознал мой колега от ВСС, на който аз към този момент имам пълно доверие.

Водещ: Добре. Делото за търговия с влияние е прекратено, нали така?

Иван Димов: Така разбрах.

Водещ: Какво ще направите вие оттук нататък, ще искате ли да се върнете във ВСС?

Иван Димов: Не, категорично не искам да се върна. Първо, такъв правен механизъм няма според мен.

Водещ: Ако са ви изгонили...

Иван Димов: Не са ме изгонили, както някои правеха внушения, аз си подадох сам оставка, и с голямо облекчение, защото нашата съдебна система има един основен проблем, за който аз тогава предупредих – това е двойният стандарт. Между другото, много прав се оказа и американският посланик тези дни, който уцели, бих казал, десятката – двойният стандарт е основният проблем на нашата съдебна система. И то не само съд за богати и бедни, съд за морални и неморални. Това са неща, които всъщност кой ги определя, хората, които ги определят, имат ли тези морални качества, нямат ли ги, дали те гледат да уредят собствените си близки, роднини на тези постове.

Водещ: Зависи кой е определя хората, които да вземат мястото.

Иван Димов: Така е.

Водещ: Ако човек, който срещу 200 000 евро осигурява 8-13 гласа, за да има човек, който решава.

Иван Димов: И се оказа, че няма такъв човек.

Водещ: Значи са морални българските съдии в такъв случай.

Иван Димов: Не, говорим за други неща.

Водещ: Добре, благодаря ви.

Иван Димов: И аз ви благодаря също.