Новите данъчни оценки на имотите може да повишат местните данъци с до 30%

/КРОСС/ Новото изчисление ще е за местоположението, видът и състоянието на имота, годината на строителството и реалните пазарни цени

Промяна в начина на изчисляване на данъчните оценки на недвижимите имоти може да доведе до увеличение на данъка върху сградите, както и на част от разходите при покупко-продажба. Това коментираха данъчният консултант Николай Иванчев и адвокат Деян Драгиев в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Предвижда се при новото изчисление да се отчитат местоположението, видът и състоянието на имота, годината на строителството и реалните пазарни цени. 

Иванчев обясни, че размерът на годишния данък върху недвижимите имоти се формира от два основни компонента - данъчната оценка и ставката в промили, определяна от съответната община. „Когато умножим едното по другото, получаваме данъка, който всеки гражданин дължи за своя имот", посочи той.

В момента данъчната оценка се определя на базата на шест показателя. Според консултанта е вероятно някои от използваните коефициенти да бъдат увеличени, което автоматично ще повиши и оценката на имотите.

Според Николай Иванчев, тъй като методиката не е актуализирана от години, разумното повишение на данъчните оценки би било между 20 и 30 процента. Той обаче предупреди, че подобна промяна може да предизвика сериозно обществено недоволство. „Ако кажете на един пенсионер, че увеличавате данъка върху имота му с 30%, докато пенсията му е нараснала със 7,8%, това ще се превърне в голям обществен проблем", заяви Иванчев.

По тази причина неговата препоръка е увеличението да не надхвърля 20 процента. Той даде пример с жилище в София, чиято пазарна стойност е между 150 000 и 200 000 евро, но данъчната му оценка е около 50 000 евро. При ставка от два промила собственикът плаща приблизително 100 евро годишен данък. Ако оценката бъде увеличена с 20 или 30 процента, годишното задължение би нараснало съответно до около 120 или 130 евро. „Като сума увеличението не изглежда толкова голямо, но обявяването, че данъкът се повишава с 30%, звучи стряскащо", коментира експертът.

Според Иванчев основната причина методиката да не бъде променяна дълго време е високият дял на собствениците на жилища в България. По думите му над 90 процента от населението притежава недвижим имот, което превръща всяка промяна в данъчните оценки не само във финансов, но и в сериозен социален и политически въпрос.

Той посочи, че при евентуално увеличение общините могат да заявят, че само прилагат промените, направени от държавата, докато отговорността за по-високите сметки ще бъде прехвърляна между институциите.

Според него, за да започне прилагането на новата методика през 2027 г., законодателните промени трябва да бъдат подготвени през октомври или ноември, а специална работна група да определи кои показатели ще бъдат променени и с колко.

Адвокат Деян Драгиев обясни, че промяната в данъчните оценки ще се отрази и на разходите при сделки с недвижими имоти. „Ако методиката за изчисляване на данъчните оценки бъде променена, ще се променят и данъците и таксите, свързани със сделките. Това косвено би се отразило и върху пазара на недвижими имоти", заяви Драгиев.

Според него имоти, които досега са били привлекателни заради ниските разходи за притежание, може да станат по-малко интересни за купувачите, ако местните данъци и такси се увеличат значително. Той допълни, че разходите по поддръжката и придобиването на дадено жилище са сред факторите, които купувачите отчитат при избора си.

Иванчев обсъди и идеята за въвеждане на по-висок данък за второ, трето и всяко следващо жилище. Според данъчния консултант този начин на облагане би бил труден за практическо прилагане, а финансовият ефект - ограничен. „Не повече от 8-9% от населението притежава второ, трето или следващо жилище. Ще бъдат събрани толкова малко допълнителни средства, че за общините ще има повече административни затруднения, отколкото реален приход", обясни Иванчев.