Експерт: Казусът „Владимира Янева” е илюстрация на правосъдната ни система

Христо Иванов, Български институт за правни инициативи, в интервю за БНР, „Преди всички”

Водещ: С коментар по новината от вчера, която, разбира се, е и на страниците на всички вестници – тричленен състав на Върховния административен съд отмени назначението на Владимира Янева като председател на Софийския градски съд. В студиото е Силвия Великова и с нея ще чуем Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Добро утро и на двамата.

Христо Иванов: Добро утро.

Репортер: И от мен добро утро. Всъщност истината е, че в случая става дума за решение на двучленен състав на Върховния административен съд (ВСС)и може би това е едно от интересните неща, освен прогнозата какво ще се случи и в крайна сметка се случи. Как коментирате особеното поведение на съдия Иван Раденков – първо участвал в обсъжданията, стигнали до това решение, след това излязъл в отпуска, след което се върнал, направил си отвод?

Христо Иванов: Фактът е, че този отвод изглежда доста екстраординерен. Той на първо място не е подкрепен с мотиви, поне досега не стават ясни мотиви за него, не става ясно дали е бил поискан от някоя от страните или е по инициатива на съдията и също така, процедурният етап, на който той се случва, преди самото постановяване на решението е също доста екстраординерен. За съжаление, на мен ми се струва, че ние не можем да кажем, че това е просто един несвързан с нищо куриоз и няма как да се абстрахираме от факта на какъв фон идва той. Много би ми се искало да можехме да кажем на вашите слушатели, че това не е пореден етап от един изключително скандален случай, в който се отразяват всички съмнения за намеса в съдебната власт от други власти, за управленска безотговорност от страна на ВСС. Много ви се искаше да можехме да кажем на вашите слушатели, че не  става дума за един от най-важните съдилища в страната – Софийски градски съд (СГС), с огромни властови залози. От подписа на решение на СГС зависят например подслушванията в София. На мене ми се искаше да можехме да кажем на вашите слушатели, че не излязоха смущаващите данни за броя на тези подслушвания, които са подписвани. Искаше ми се също така да можехме да ги успокоим, че не е имало преди това слухове за натиск по това конкретно решение.

Репортер: Както, може би, да кажем и това, че не се е появила в интернет информацията, че на Иван Раденков е обещан постът на шеф на Софийския административен съд, който вероятно ще се оваканти, тъй като Лозан Панов канддиатства за шеф на Върховния административен съд.

Христо Иванов: Да. И някак си това да не идва на фона на всички съмнения, които пък бяха свързани с това как беше избран сегашният председател на Върховния административен съд с предсказанията за това кой ще бъде неговият наследник, които също така бяха изтекли в интернет и после се случиха.

Репортер: Но много е важно тук да изкоментираме, г-н Иванов, средният факт. Видях каква коментират във форумите юристите у, те вероятно най-добре знаят, съдиите, какво може да произтече от тук. Доколко липсата на подпис, не осолено мнение, липсата на подпис може да стане причина петчленният състав не да се занимава с казуса „Янева”, а да се занимава с легитимността на решението и всъщност вместо да се произнесе по същество да върне на друг състав на ВАС да се произнесе по казуса?

Христо Иванов: Как дави кажа, очевидно може да стане. Очевидно може да стане, но какво ще реши петчленният състав… Нали разбирате, когато има едно решение, което не е произнесено в срок, много ми се искаше колкото и да е (…), той да беше спазен в този случай. Когато имаме тези съмнения и слухове за натиск и когато всъщност председателката на състава, поне това, което аз видях в медиите, тя за съжаление не отрече наличието на такъв натиск. Това, което тя направи е да откаже коментар, но не и да излезе и да каже - такова нещо не е имало и някак си да внесе по този начин спокойствие. Сега на целия този фон, който аз изброявам, този толкова куриозен и екстраординерен отвод наистина започва да изглежда като резултат от или някаква стратегия да се подкопае процедурно здравината на това решение, или пък реакция на самия Раденков на цялата тази атмосфера, на натиска, на който той…

Репортер: Знаете ли какво си мисля като ви слушам – всъщност ВАС е еманацията, може би кариерно, на хората, които работят там - би могло да им се случи някога да влязат в Конституционния съд или евентуално във ВАС. Тоест усещането е, че това са съдилищата, в които би трябвало да има най-голяма независимост и изобщо да не ти пука от никакъв натиск, защото не зависиш кариерно от кой знае какви други обстоятелства. И, ето, оказва се, че точно там съмненията са най-големи.

Христо Иванов: Съмненията са големи в цялата ни съдебна система. И без да мога да твърдя нищо в конкретния случай, без да мога да назова нищо конкретно, но се пак, дори когато си стигнал ти на върха на системата, въпросът е как си стигнал и този казус с Владимира Янева много добре илюстрира този въпрос. Когато имаме едно изкачване, което най-малкото не е безсъмнено свързано с обективни критерии и има много съмнения, свързани с това как и кой бива издиган в съдебната система, как и кой бива поставян на тези явно толкова желани административни постове, тогава може би не е съвсем неуместно да се каже, че може би някой стига до върховните съдилища с един багаж, който вече компрометира.

Репортер: Да коментираме мотивите на решението в частта, с която то беше обявено за незаконосъобразно, а именно, че вместо с явно, решението било взето с тайно гласуване. Вашият институт е особено наблюдателен по отношение на това как се извършват подобни процедури във ВСС. Какво е вашето обяснение? Няма как членовете на съвета да не са прочели какво очаква от тях Законът за съдебната власт.

Христо Иванов: Тази процедура беше проведена в един момент, в който той влизаше в сила. Те са приложили едно тълкуване на тази процедура, което сега този състав на Висшия административен съд поставя под съмнение. Но аз мисля, че не бива толкова да се фокусираме само върху процедурния въпрос. Има един малко по-голям въпрос, който остава в страни от целия този казус, прекалено за мене. Това е въпросът за управленската отговорност. Може да се окаже, че тази процедура е била проведена при някакви (…), може да се окаже, че в крайна сметка тя не е била проведена при (…). Но това не е достатъчно, за да сме спокойни, че за председател на един от най-важните съдилища наистина е избран най-добрият кандидат и най-добрият човек и  че съдебната ни система е управлявана добре. Законът поставя едни минимални изисквания и в частта, в която беше оспорвана, в решението се коментира наличието на мотиви, на мотивация на този избор. Тука трябва да се чете внимателно какво казва съдът, той казва, че това е в компетенцията на ВСС. тоест това, че съдът не проверява мотивите по същество, това не означава, че в най-широк смисъл политически такива мотиви ние не можем да очакваме от ВСС.

Репортер: Факт е, че срещу Владимира Янева беше образувано дисциплинарно производство за забавени дела. Атестацията й отчете, че тя е работила перфектно, което означава, че вече някъде нещо в процедурата се е счупило.

Христо Иванов: Разбирате ли, в процедурата толкова много неща имаше, които повдигат въпроси, тя някак си се превърна в един огледален образ на всички съмнителни практики, които има в българската съдебна система. То не бяха някакви неясни медицински, не бяха неясни, за мене поне, решения на друг орган по въпроса за етиката на решенията, на действията, свързани със „Софийски имоти” на Владимира Янева, едно решение на Комисията за установяване на конфликт на интереси, за което, струва ми се, ще видим коментари и от Европа за него, защото то беше много странно – един орган извън съдебната система се произнесе по въпрос, който засяга вътрешните въпроси на съдебната система. И т.н., и т.н. Така че, когато стана скандалът с избора на г-жа Янева, нашият институт постави въпроса за това, че тя е избрана без ясна мотивация от гледна точка не на минималните изисквания на закона, а от гледна точка на здравия разум и на изискването тази система – съдебната система, съдебната власт, една от трите власти – да бъде управлявана добре. Ние поставихме въпроса, че след като тя е избрана при липса на ясни аргументи за това е един парадоксален начин тя да покаже, че заслужава този пост, е да покаже готовност да се оттегли от него като се погрижи за стабилитета на това толкова важно съдилище и за репутацията на съдебната система, доверието в нея.

Репортер: Вместо това обаче разбираме, че тя ще обжалва това решение. Така че тази одисея ще продължи.

Христо Иванов: Но аз, знаете ли, искам все пак да поставя въпроса, който продължава да седи – защо е толкова важно за нея лично, каква е каузата, в името на която тя е съгласна българският съд да преминава през всички тези неща в името на нейното лично оставане на този административен пост? Ако са нормални нещата в България, в една съдебна система, административните постове са едни несвойствени за един съдия, би трябвало хората да бягат от тях, а не да се стремят към тях, като че ли…

Репортер: На живот и смърт.

Христо Иванов: Да. И на мен много ми се иска да чуем от нея каква е каузата, в името на която тя е готова да постави българския съд като цяло, ето сега и Върховния административен съд…

Водещ: На тези изпитания можем да кажем.

Репортер: Ние също искаме да чуем какво мисли тя по въпроса. Но засега тя мълчи.

Водещ: Така да завършим този разговор.