Доц. Милен Иванов: Подслушването в администрацията не е прецедент, а широко разпространена практика

/КРОСС/ Случаите на незаконно подслушване в държавната администрация не са изолирани, а се случват много по-често, отколкото става известно публично. Това заяви в ефира на NOVA NEWS бившият заместник-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов, коментирайки откритите подслушвателни устройства в общинската администрация на Горна Оряховица. 

По думите му случаят не е безпрецедентен, тъй като и преди са откривани подобни устройства.„На базата на публичната информация това не е прецедент. Същите неща са откривани и преди. Като цяло феноменът „подслушване" е доста разпространен в държавната администрация, но рядко придобива необходимата публичност", заяви Иванов.

Според него засега няма достатъчно информация кой е поставил устройствата и с каква цел, а това е задача на разследването. Той обаче изрази съмнение, че случаят ще стигне до съд. „Моето мнение е, че това разследване няма да стигне до обвинителен акт. В Наказателния кодекс има сериозен законов проблем - липсва легално определение какво представлява специалното техническо средство за негласно събиране на информация, което затруднява доказването на подобно престъпление", обясни експертът.

По думите му съвременните технологии правят подобни устройства евтини, компактни и лесни за укриване. „На пазара има огромно количество устройства, които могат да бъдат маскирани като часовници, тонколони, контакти или просто да бъдат залепени под бюро. Те са много трудни за откриване и записват с часове", посочи Иванов.

Той допълни, че подобни практики често се използват както между служители, така и между ръководители и подчинени в администрацията. „Това е много разпространено и в двете посоки - държавни служители събират информация, за да се защитят, а ръководители понякога се опитват да събират информация за свои подчинени", каза още той.

Според бившия зам.-ректор на Академията на МВР дори експертизата невинаги може да установи кой е поставил устройството. „По SIM картата може да се стигне до собственик, но обикновено се използват предплатени карти или подставени лица. Техническата експертиза може да даде отговор на част от въпросите, но не и кой, кога и защо е поставил устройството", обясни Иванов.

Той свърза случая и с напрежението в съответната администрация. „Вероятно там текат кланови войни. Когато има вътрешно административно напрежение, всяка от групите се стреми да получи информационно превъзходство и именно тогава подобни действия ескалират", коментира той.

За палежа в Банкя: Умишлен е, но мотивът остава неясен

Доц. Иванов коментира и разследването на палежа в Банкя, след като по-рано вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че вече има заподозрени. „Разследването засега показва единствено, че почти нищо не ни се казва. Обществото разполага с откъслечни факти и това е предпоставка за множество спекулации", заяви той.

Експертът смята, че наличието на няколко огнища на пожара говори за умишлено действие.„Очевидно е, че палежът е умишлен, защото една къща няма как да се запали едновременно на няколко места. Дали става дума за предварително планирано прикриване на престъпление, или за панически опит да бъдат унищожени следи - засега може само да се предполага", каза Иванов.

Той обърна внимание, че пожарът сериозно затруднява работата на разследващите. „Високата температура унищожава най-вече ДНК следите. Именно затова палежите често се използват за заличаване на доказателства след извършено престъпление", обясни експертът.