Премахването на охраната на Пеевски и Борисов: Предварителна договорка или изпълнено обещание?

/КРОСС/ Решението за сваляне на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски предизвика сериозни въпроси за мотивите зад него - дали става дума за експертна оценка или за политически ход. Темата коментираха в студиото на NOVA „Здравей, България" журналистът от Клуб Z Стефан Миланов и експертът по сигурност Милен Иванов.

Според Милен Иванов съвпадението във времето е показателно. Имайки предвид политическия момент и начина, по който се развиват събитията, вероятността това решение да е политическо е много голяма, заяви той. По думите му фактът, че ново управление поема контрола върху системата за сигурност и само седмица по-късно охраната се премахва, буди съмнение. Това означава, че ако сега е политическо решение, то и преди е било такова - просто при други управляващи и с друг принцип, допълни Иванов.

Експертът подчерта, че реалните основания за охрана остават неясни, тъй като са част от класифицирана информация. Няма как бързо да разберем какви са били конкретните заплахи. Това ще стане едва когато документите бъдат декласифицирани, обясни той. В същото време Иванов призна, че заплахи срещу политици от подобен ранг са напълно възможни: Тези хора взимат решения, които често са неизгодни за различни групи - престъпни, икономически или политически. Нормално е да има заплахи.

Той обаче направи важно уточнение за ролята на службите: НСО не може да реагира на всички заплахи срещу всички политици. В крайна сметка противодействието на престъпността е функция на МВР. Ако има риск, той трябва да бъде овладян по общия ред.

Журналистът Стефан Миланов също постави под въпрос логиката на решенията. Вече сме водили този разговор - първо за Ахмед Доган, после за Делян Пеевски. Сюжетът е почти идентичен, отбеляза той. Миланов припомни, че решенията за охрана се взимат от т.нар. „тричленка" - директорът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.

Буквално преди седмици имаше обратна ситуация - сваля се охрана от МВР, но остава тази от НСО, защото гласуването е било 2 на 1. Сега очевидно гласуването е различно. Променя се конюнктурата и решенията се променят, коментира Миланов. Според него това поставя въпроса доколко решенията са действително експертни.

Миланов добави, че обществото вероятно няма да получи ясен отговор: Службите работят с класифицирана информация и рядко дават отчет.

Иванов обаче посочи, че все пак има механизми за прозрачност. Класифицираната информация не е вечна. След определен срок може да бъде разсекретена. Освен това Народното събрание може да поиска това и по-рано, ако има политическа воля, обясни той.