Из научните трудове на доц. Л. Иванов: Настоящият век принадлежи на медицина, основана на доказателства

/КРОСС/ С авторство и съавторство в 29 публикации в списания депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов е защитил доцентурата си в СУ „Св. Климент Охридски", сочат материалите за конкурса, публикувани в сайта на университета. 

Огромната част от публикациите са в списание „Здравна политика и мениджмънт" - изданието на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет. Депутатът първоначално опита да стане доцент там. Кандидатът Иванов е показал почти енциклопедични познания в сферата на общественото здраве, тъй като е съавтор на статии за кризисния PR в здравеопазването, витамините за бременни, алцхаймер и диабетна полиневропатия, наред с публикациите за електронно здравеопазване и правата на пациентите, отбелязва „Сега".

Лъчезар Иванов е бил единственият кандидат на конкурса, обявен от СУ за доцент по обществено здраве, става ясно от рецензиите на двамата му рецензенти - проф. Веселин Борисов и проф. Цекомир Воденичаров, съответно - преподавател и декан на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет. За конкурса той е приложил 29 статии, в шест от които е единствен автор, в пет - водещ съавтор, а в останалите е цитиран. Личните творения на Иванов са: „Здравната памет на европееца е дигитализирана" - статия какво представлява електронният амбулаторен картон, „Нова възможност за българската медицина и дентална медицина - медицински туризъм" - как чужденци могат да се лекуват тук и да подпомагат българските болници и икономика, „Развитие на електронното здравеопазване в България", „Правата на пациента в България и ролята на институциите: постижения и перспективи", „Системи за известяване при онкогинекологични заболявания" - за ролята на скрининга при рак, и „Здравнотехническият анализ - бреме или полза в условията на икономическа криза".

Лъчезар Иванов е приложил и статии в съавторство в редица специалности - за управление на сърдечносъдовия риск; как домашните помощни технологии се отразяват на пациенти с когнитивни нарушения и техните придружители - за хора с алцхаймер; за обучението по селф-мениджмънт като интегрална част от терапията на пациенти с диабетна полиневропатия; публично отчитане на средствата в общественото здравеопазване в България; здравната реформа в България в светлината на стратегическия мениджмънт, здравни консултации в интернет и граници за достоверност на информацията; телемедицински проект за проследяване на пациенти със сърдечносъдови заболявания; организация и потребности на болничния персонал; за ролята на витамините и микроелементите по време на бременност. Иванов е увековечил името си и в публикациите „Кризисен PR в здравеопазването" и „Настоящият век принадлежи на медицина, основана на доказателства".

Трудовете на депутата от ГЕРБ са оценени високо от двамата рецензенти, чиито рецензии са почти еднакви. Той е успял да „реализира значима и актуална научна продукция, която може директно да бъде използвана като надеждна експертна база за обосноваване на рационални промени в нормативната база и в управлението на националната здравна система", е написал проф. Борисов. Той е забелязал „мащабна здравно-политическа визия за решаване на проблемите на националната здравна система" и „буден усет за най-актуалните проблеми на здравното законодателство и за здравно-политическите приоритети".

От рецензиите става ясно, че Лъчезар Иванов е успял все пак да получи научна степен и от МУ. През 2012 г. той опита да стане доцент във Факултета по обществено здраве, но беше обвинен в плагиатство от бившия шеф на Националния център по обществено здраве проф. Любомир Иванов, тъй като депутатът беше представил две публикации на професора като свои. Конкурсът беше прекратен, но сега от рецензиите при втория академичен опит става ясно, че през 2009 г. е получил степен „доктор" от МУ.

„Има три основни начина за придобиване на академична длъжност - по роднинска линия, по партийна линия и по интимна линия", обяви пред Нова тв д-р Емануил Найденов от гражданска инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване". Оттам искат независими експерти да проверят конкурса, при който Лъчезар Иванов стана доцент и преподавател в СУ.

Според Найденов не са спазени изискванията за назначаване на преподавател в СУ, одобрени от самото учебно заведение. Според тях за придобиване на научна степен „доцент" е нужно в последните две години кандидатът да е заемал академична длъжност асистент или главен асистент, какъвто няма данни да е бил Иванов. „Как д-р Иванов е направил това, след като последните години е бил депутат? Бил ли е щатен или хоноруван преподавател? Бил ли е той член на научноизследователски екип? Има ли художествено-творческа дейност? Има ли доказани научни постижения? Провеждал ли е аудиторни и извънаудиторни занятия? Има ли публикувани учебни материали? Работил ли е с докторанти и студенти? Има ли участие в научни форуми, научно-приложни разработки?", попита Найденов.

От СУ отвърнаха, че всички правила на закона и правилника на университета са спазени, конкурсът е проведен прозрачно и няма какво повече да добавят.

Янина Здравкова

„Сега”