След изборите – изводите. Кои се оказаха печелившите медийни стратегии?

/КРОСС/ Ако трябва да направим сравнителен анализ между двата тура, веднага се набива на очи общото между тях, а то е ниската избирателна активност. Много се изговори през изминалата седмица покрай анализите на първия тур. Отчайващо ниска - можем да използваме всякакви епитети, но наистина това е своеобразен антирекорд, безпрецедентен на национални избори с мажоритарен характер, коментира в БТВ „Тази сутрин" социологът Елена Дариева.

Избирателна активност под 2 милиона души. На първия тур тя надхвърли 1,5 милиона, а сега, на втория тур, с малко ще прескочим 1,7 милиона. Това категорично е знак. Има увеличение, но на фона на броя на избирателите избирателната активност - можем да кажем, че е гласувал приблизително всеки четвърти от имащите право на глас. Това без всякакво съмнение е някакъв знак както към управлението, така и към политиците като цяло. Знак за разочарование, за недостатъчен интерес към този вот, за недостатъчно доверие, т.е. издава известни, посочи тя.

По думите ѝ не можем да наречем тези резултати добри - активността не ни дава право да го направим.

Знаете ли, аз лично винаги гласувам, но не мога да приема тази интерпретация, че това е някакъв червен картон, някакъв наказателен вот, някаква апатия. Знаете ли, има и друг тип интерпретация и тя е много по-близка до действителността. Хората се успокоиха. Голямата промяна беше извършена. Първо, ще видим с какъв темп ще се движи тя. И хората може би не намират за необходимо да гласуват, смята социологът Кънчо Стойчев.

Така че да заемем позицията непрекъснато да критикуваме хората и те да са виновни - аз лично не бих го направил. Второто, което е най-важното всъщност и което трябва да подчертаем много дебело, е, че и на двата тура нямаше тема за чувалите, за фалшификациите, за купените гласове. Нямаше тема срещу машините. Значи ние трябва да направим първия много голям извод. Най-сетне имаме нормални избори, които не се оспорват, които са добре организирани. Няма идеална организация никъде по света, но имаме нормални избори, посочи той.

Машините трябва да ги подкрепим - това е по-добрият вариант. Изчезнаха мъртвите души, тези анулирани бюлетини, смята социологът.

По думите му около напрежението с дроновете - България никой не е атакувал, територията на България не е засегната.

А война има. И ако вземем броя на потопените кораби в Черно море, трябва да кажем истината. 60% от потопените кораби в Черно море са руски, очевидно, и с каквито и други флагове да плават, са потопени от украинската страна. 40% са потопени от другата страна, коментира Кънчо Стойчев.

Не трябва да одобряваме нито едното, нито другото. Ако ще казваме, че не искаме потопени кораби, ако ще говорим, че искаме мирно Черно море, то има две страни в този конфликт и трябва да сме равнопоставени и към двете, заяви той.

Две неща са почти правила в политическите науки. Едното е, че такъв тип междинни избори, т.е. когато имате избори, които не са съществени за формирането на властта, няма как да не се отразят на оценката за управлението. Тоест те са някакво мерило. Без значение дали това ни харесва или не. Без значение колко сериозно е това мерило. И второто нещо, което е видимо, е, че почти никъде, дори в установените демокрации, дори при най-ниските нива на избирателна активност, мажоритарните избори не минават с такава активност, смята политологът Христо Панчугов.

Тоест няма, дори в установените демокрации, които допреди няколко години бяха в подредено състояние, т.е. нямаше вътрешни сътресения, избирателната активност на национални избори да е падала под 50%. Но хайде да кажем - под 40%. Ние наистина няма как да обясним с това успокоение толкова ниска избирателна активност на мажоритарни избори. Ако хората харесваха това, което им се предлага като политически разговори и като кандидати, ние щяхме да видим съвсем друг тип подкрепа, коментира той.

Всъщност, знаете, тук не са виновни гражданите, виновни са политиците. А те създадоха политическа среда, която е токсична и която всъщност, освен със страховете като опит за мобилизация, не боравеше с нищо друго. Не предложиха политически разговор и не създадоха усещането, че някой от кандидатите всъщност може да представлява успокоение. Тоест, че може да създаде ситуация, в която на практика да се решават проблемите на българските граждани, посочи Панчугов.

Разговорът тук не е за тези почти 30% - дали ще достигнат 30%, предстои да видим - от гражданите, които са гласували. И там, разбира се, можем да правим интерпретации. Те са разделени на ценностна основа, посочи той.

Разделени са на база на това колко мобилизирани са в подкрепата си за една или друга политическа формация. Разделени са и в омразата си към кандидатите на противника. Всъщност в тези данни, които виждаме, има една скрита величина. И тя е за пореден път разминаването между екзитполовете и съответно паралелното преброяване. Това разминаване показва много ясно, че има около 10%, които ги е срам, че са гласували по този начин. И този срам идва от вътрешното им усещане, че, отмъщавайки си на политическия противник, правят нещо много по-лошо на страната си, смята Панчугов.