Барометър: Партиите на протеста губят позиции. ИБГНИ ще са големият губещ на изборите?

/КРОСС/ 46-ият парламент официално премина в историята и поредните за годината предсрочни избори бяха насрочени за конкретна дата. Барометър България проведе експресно телефонно проучване на електоралните нагласи на българските граждани на територията на страната през периода 12.09.2021- 16.09.2021 г.

Основният извод от данните от проучването към настоящия момент е, че и следващият парламент ще бъде без доминираща политическа сила.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?

След като българските граждани вече участваха два пъти през годината в избори за парламент, сред избирателите се наблюдава умора, разочарование и за съжаление намалена мобилизация да отидат до урните. За нежеланието на избирателите да отидат до урните допринесе и последният парламент с неговата невъзможност да излъчи правителство, безкрайни скандали, опростачване и принизяване на езика в пленарната зала до хамалско ниво. В допълнение се наслагват и всеобщото чувство за несигурност и нестабилност, ковид кризата, неконтролируемото нарастване на цени, инфлация и спекула, и усещането за множество надвиснали кризи.

Според нагласите към днешна дата предсрочните избори през ноември може да се окажат с най-ниска избирателна активност към момента, по-ниска дори от изборите през юли. Наблюдава се спад в отговарящите категорично, че ще гласуват (35,4%) с тенденция за повишаване на тези, които са по-склонни да не го направят (10,1%) или категорично отказват да дадат своя вот (43,5%).
Въпрос 2: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност" и „По-скоро да" на първия въпрос.

Краткият и непълноценен живот на 46-ия български парламент оказа турбулентно влияние върху нагласите на избирателите за кого биха дали своя вот. При преобладаващата оценка на неизпълнени очаквания и разочарование, изразяваща се в тенденция за все по-ниска избирателна активност е трудно да се каже, че има политическа сила, която да излезе печеливша. Може да се отбележи обаче, че ще има по-малко и повече губещи.
Според заявената подкрепа от страна на анкетираните в по-добра позиция се оказват т.нар. партии на статуквото, а с по-отслабени позиции са т.нар. протестни партии. ГЕРБ, които при последните избори загубиха многогодишната си позиция на първа политическа сила, възвръщат позиции с подкрепата на 25,6% от анкетираните и са един от малкото политически играчи, които повишават и затвърждават подкрепата си.

ИТН отстъпват първото място и остават втори с подкрепа на 15,1% от участниците в проучването. Трябва да се отбележи, че при формацията има ясно изразено разколебаване и отлив на избиратели. Като се има предвид че профилът на подкрепящите ги винаги е бил на избиратели, които вземат емоционални решения и склонни да променят позицията си в последния момент, предстои да се види доколко тази тенденция на спад ще се засили е следващите два месеца до изборите.
Трета политическа сила с 13,2% са БСП, като макар и да не печелят нови поддръжници, съумяват да запазят подкрепата на традиционните си избиратели.

ДПС са политическата формация, която може да се похвали с безрезервна подкрепа от страна на своите избиратели, която не се влияе от почти никаква политическа турбулентност или скандали. Движението може да разчита на 11,9%.

Въпреки амбициите си малко вероятно е „Демократична България" да подобри резултатите си при новите избори, тъй като формацията също търпи негативи от невъзможността на последния парламент да излъчи правителство и свързаните с това скандали и противоречия в общественото пространство. Макар и в относително по-малка степен благодарение на устойчивото ядро на електората си, партията все пак също регистрира отлив от избиратели, подобно на останалите протестни формации, като намерение да гласуват за нея заявяват 9,2%.

Политическият играч, който може да се окаже най-губещ е най-малката формация в последния парламент - ИБГНИ. В коалицията на Мая Манолова и Отровното трио вече се забелязват процеси на разпад, както и значителен спад в подкрепата на избирателите (3,2%), чийто профил по-принцип е на хора, гласуващи по-скоро против, отколкото „за", представители на т.нар. наказателен вот, които са склонни да променят избора си дори и в последния момент, за да накажат някого, ако се почувстват излъгани в очакванията си. Услуга на формацията - стига да се запази като такава до ноември - би могла да изиграе ниската избирателна активност и все пак участието им в следващия парламент би било на кантар.

Ниската избирателна активност ще даде шанс и на други играчи на политическата сцена да преминат четири процентовата бариера. ВМРО, които заявиха, че ще се явят самостоятелно на тези избори, могат да консолидират както твърдия си електорат, така и избирателите на предишните си коалиционни партньори. Партията също така по-скоро печели от неучастието си в последните два парламента, защото остана извън скандалите, които ги съпътстваха. Мигрантската криза, която почти сигурно предстои в следващите месеци, както и промъкващата се в обществения дневен ред идея за узаконяване на еднополовите бракове, са теми за които партията има много ясни позиции, които могат да мобилизират избирателите им и да привлекат нови такива. 3,8% от анкетираните заявяват, че ще подкрепят формацията.
Отявлено русофилската партия „Възраждане", която наследи избиратели от изчезващата „Атака", също има своите шансове за по-добър резултат, особено при ниска избирателна активност.

Към настоящия момент е трудно да се предвиди до каква степен провеждането на избори „2 в 1" ще окаже влияние върху изборната активност и подкрепата за отделните партии. Причината е, че към момента на провеждането на проучването политическите формации като че ли отдават по-малко значение на президентския вот и много малка част от тях са заявили своята подкрепа или кандидати за президент.

*Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 12.09-16.09.2021 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на територията на България с избирателни права
Обем на извадката: 810 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено